Когато говоря за Христа в ума ми изпъква най-хубавото Негово качество – търпението. Хората говорят за големите страдания на Христа, но аз не се спирам пред тях. За мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място, обаче, поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Йерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. Обаче тия войници впоследствие станаха най-добрите работници за Христовото учение.
Сега да оставим настрана въпроса за страданията на Христа. Важно е какво представя търпението. Ако в най-големите мъчнотии и страдания човек не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма характер.
Откъс от „Пробни страдания“ – беседа от Учителя, държана на 18 август 1935 г.