Времето, в което живеем е време на избор и време за работа. Ние сме в епохата на съзнателната душа и от човечеството се иска да развие интелекта. И това далеч не е проста задача, защото интелектът е огледало на духа. Същевременно ни е необходима здрава основа – чисто сърце. В това време, разбира се, ние сме изправени пред всевъзможни заблуди. Какви ли не – облечени с най-разнообразни дрехи. Способността за различаване бива изпитвана ежечасно. Подменят се фундаментални понятия: духовният свят е сведен до вярвания в извънземни, християнството се смята за нещо отминало, а човешките отношения се подменят с финансови взаимоотношения. В цялата тази подмяна е налице и замяна на пътя на духа с този на кръвта.
Какво имам предвид под пътя на кръвта – това е старият път, в който любовта се предава по кръвно-родов път, когато физическото е основание с по-голямо значение. Всичко това е било валидно и правомерно до идването на Христос на Земята. Но след идването си Христос основава братство. От там нататък кръвно-родовото е вече неправомерно. Духовното е новото, което следва да възприемем. И донякъде сме го възприели – вече не разглеждаме даден човек като придатък на род, а по-скоро приемаме отделния човек, а родът му, евентуално, е някаква добавка. В миналото жителите на полисите са били преди всичко жители на полиса, а след това индивидуалности. Това е преминало и е правомерното да имаме личности, които да развиват разумността, за да може да се свързваме с духовния свят чрез разума – в ясно, будно съзнание. Без регресии, хипнози, трансове и всякакви подобни практики изместващи Аз-а, защото това вече е атавизъм. Чрез Христос ние имаме частичка от Неговия аз, който е “Аз съм” и за разлика от йогите нямаме за цел да унищожим съзнанието си (според “Йога сутра” на Патанджали), а имаме за цел да го разгърнем, да се облагородим и да станем едно с Христа.
По този път на духа, връщането в пътеката на кръвно-родовото водеща до отец Авраам е път назад.
И разни “тайни и загадки” от типа на децата на Исус, кръвната линия от Исус и жена му и подобни небивалици са част от подмяната. И за да се разбере това е необходим здрав разум, запознаване с основите на християнство и познаване на Учението на Учителя и на Антропсофията.
Булевардната духовност, “ню ейдж”- а и източните практики или нямат добра основа, или отдавна не са актуални за съвременната епоха. Булеврдната духовност подменя духовния свят с измислени извънземни конспирации. На “Ню ейдж” възгледите им липсва както дълбочина, така и базово познаване на духовните светове, налично в древните школи и мистерийни центрове и осветено на ново от духовната наука (Антропософия), която е дарена на човечеството от Архангел Михаил през Рудолф Щайнер. Източните практики са до голяма степен “луциферизъм” – т.е. търсене на спасение не тук в живота, в ясно, будно съзнание, а мечтаене за далечни светове на освобождение и “унищожение на модификациите на съзнанието”. Един истински йогин следва да е убил в себе си всички чувства и желания и да е погасил мислите си, загубвайки всякакво усещане за азовост. Но нашият път вече не е този. Това някога е било полезно. Сега ние следва да имаме благородни чувства, добродетелни желания и Христов Аз. Поставени сме в нова ситуация и колкото по-бързо се отърсим от старите модели и прекрачим в новите предизвикателства – толкова по-добре. Предстоят ни нови и нови предизвикателства, нови трансформации и метаморфози, докато някой ден, след десетки хиляди години станем светли същества.
Пред нас е пътят на духа, пътят на новото. Старите форми са изпразнени от съдържание и не могат да ни дадат опора. Не можем да се опрем на нищо външно и точно това ни трябва, за да потърсим Христос в себе си.
Ще завърша с цитат от упражнение от Паневритмията:
“Крепко, смело ти живей
и помагай на света!
С песни, радостни възпей
ти на Бога любовта –
наш Баща любим и свят
и на вси души познат.”