Земята е Космосът на лю­бов­та и свободата

Едва се­га ние за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме ця­ло­то достойнство, ця­ло­то ве­ли­чие на чо­ве­ка всред не­бес­ни­те Йерархии, и об­ръ­щай­ки пог­лед към смай­ва­що­то им величие, ние си казваме: Да, те са тол­ко­ва велики, доб­ри и мъдри, че ни­ко­га не мо­гат се от­к­ло­нят от пра­вил­ния път, оба­че го­ля­ма­та ми­сия на чо­ве­ка е да вне­се тук в Земния свят, не друго, а сво­бо­да­та и она­зи вис­ша сила, как­ва­то е любовта. Защото без свободата, лю­бовта е невъзможна. Едно същество, ко­ето бе­зус­лов­но след­ва те­зи или он­зи импулс, вър­ши имен­но това; обаче за ед­но съ­щес­т­во ко­ето мо­же да пос­тъ­пи и по друг начин, съ­щес­т­ву­ва са­мо ед­на сила, ко­ято ще го улесни да след­ва им­пул­си­те от ду­хов­ния свят и та­зи си­ла е любовта. Свободата и лю­бов­та са два полюса, които си при­над­ле­жат взаимно. И ако лю­бов­та тряб­ва­ше да нав­ле­зе в на­шия Космос, то­ва мо­же­ше да ста­не един­с­т­ве­но чрез свободата, а то­ва оз­на­ча­ва чрез Луцифер и не­го­ви­те по­бе­ди­те­ли и естествено, чрез Спаси­те­ля на чо­ве­ка, чрез Христос. Ето за­що Земята е Космосът на лю­бов­та и свободата…

Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 110.