Когато днес материалистите казват: душата се ражда заедно с тялото, тя носи само телесен характер, а не някакъв друг, такова мнение не е нищо друго освен това, на което църквата е научила хората. Днес хората вярват в това, че когато стават материалисти, по такъв начин се отдалечават от Църквата. Но хората никога нямаше да станат материалисти, ако църквата не беше унищожила познанието за духа. Защото на този осми икуменически събор в Константинопол Духът е подложен на забрана от страна на Църквата и това се е запазило в продължение на цялото средновековие. Но в настоящо време е необходимо с помощта на духовната наука отново да се стигне до това, че човек като душа е съществувал и преди идването си на Земята. Това е важно, това е необикновено важно.
Който изследва развитието на човечеството на Земята, съвсем ясно вижда следното: изначално е съществувало знанието, че преди да се спуснат на Земята, хората са водели духовно битие. Едва постепенно това е било забравено, а по-късно даже «отменено» с решението на мнимо-вселенския събор.
Трябва да имаме ясна представа какво значи това. Представете си, хората, които са живеели още преди египтяните, тоест в ранните хилядолетия, са знаели: преди да почнеш да странстваш по Земята, ти си съществувал в духовния свят. Те са донасяли със себе си долу от духовния свят не само общо, разводнено знание, а са донасяли със себе си долу от духовния свят съзнание за това, че там те са живели заедно с други същества. Оттам те донасяли долу и своите нравствени принципи и морални подбуди.
Какво да правя на Земята, аз виждам по самите земни обстоятелства; тези древни хора казвали: за това, какво трябва да правя, на мен ми е нужно само да си спомня, да си спомня какво е било преди раждането. Те донасяли своите нравствени импулси от духовния свят. Виждате ли, ако хората в тези древни времена попитаха: «Какво е добро? Какво е зло?», те биха казали така: «Доброто – това е нещото, което искат съществата, сред които съм бил и аз преди да дойда на Земята; злото – това е, което те не искат». Но и всеки поотделно си е казвал това. А сега, господа, това е забравено.
Рудолф Щайнер, към цялата лекция >>