Сещам се за един път, когато със Захари Захариев стоим пред купчина с дъски за ремонта на едно дюшеме. Предвидливо изпратихме Тодор Ташев за инструмент. Тогава казвам на Захари: “Ще нагласим дъските така, че да паснат и ще оставим монтажа в ръцете на Тошко. А ти си подготви някоя мъдра реплика, когато той се почувства късметлия?!” Зарко видимо се зарадва от този план, но все пак попита: “А защо?”
“Защото, Захари, всеки приятел трябва понякога да подбира дъските за дюшамето на свой приятел, без да му казва. Ще дойде ден, когато този негов приятел ще прозре това … и тогава той като благодарност ще нареди дъските на някой свой приятел… и така от ръка на ръка доброто ще нареди всички дъски…” 🙂
Същата случка разказана от Тодор Ташев:
Случайни неща няма, но по-трудното е да намериш смисъл в онези моменти на (привидна) безизходица
брат Иво