Положителните страни на вегетарианството – интервюта (4)

В четвъртата част на темата „Положителните страни на вегетарианството“, които „Здрав живот“, „Българско Вегетарианско Общество“, „Другата реалност“ и сдружение „Храна за Ритъм и живот“ събрахме:   Любомир Стоянов – студент. Вегетарианец от: 13 години. Как станахте вегетарианец? Покрай заниманията ми с Йога преди време. Какво ви носи вегетарианството? Чистота, лекота, отговорност. Кои са любимите ви храни? Плодове и зеленчуци, подправки, чайове. Любима мисъл: „Светът е сянка на нещо много по-голямо.“     Катя Николова – Учител, художник / Помощник на Бога. Вегетарианка от: 14 години. Как станахте вегетарианка? Несъзнателно, като резултат от проведена диета, след което последва съзнателен процес на търсене, задаване въпроси и отговори. Какво ви носи вегетарианството?Отвори >

Семинари "В едно с природата" - лято 2017

Общуването с Природата е главният фактор за добруването на всяко същество. Що се отнася до човека, то осигурява всичко, към което днес се стремим, а именно здраве, щастие, личностно развитие, целеустременост, жизнерадост и т.н. Лайтмотивът на модерните семинари е себеопознаването. Тази цел е недостижима без разбирането за нашето място в макрокосмоса. Иначе казано не бихте могли да общувате с Природата (и със себе си), ако не сте я опознали. Съвременният човек с лекота декларира, че „Обича природата“, но видовете, взаимовръзките, земята, небето и техните отношения са му съвсем непознати. Как тогава може да се обича непознатото? По-скоро само можем да го харесваме. Целта на програматаОтвори >

Валентин Грандев - идеи за летния "Веге Фест" - Варна '2017

През месец февруари си поговорихме с Валентин Грандев, който ни сподели идеи и намерения за летния „ВегеФест“, който ще се проведе в края на месец юни 2017 г. във Варна. Звучи много добре, а вярвам като и програмата бъде представена ще бъде още по-интересно.  Отвори >

Харесва ни да следим мисълта му и примерите, които дава, за това го поканихме отново, за да ни разкаже още, този път за здравето чрез природата. Валентин Грандев ни разказва за може би единствения път към здравето – сприятеляване с природата.   Видеото е запис на предаването „Свещичка“ – брой 25  Отвори >

Враждебността на животинския свят към нас... е мит

Природата, в умерения климат, където е и нашата мила родина, не е враждебна по никакъв начин към нас. Осъзнаването на мястото на човека в природата е правилния начин за спасение на природата. Повече от Валентин Грандев може да прочетете на сайта Здрав живот тук и на неговия сайт: www.vprirodata.com   Видеото е запис на предаването „Свещичка“ – брой 22Отвори >

И така след почти две хиляди километра извървени пеш, аз се чувствам по-добре, отколкото в началото. Вярно е, че имам травми и по двата крака, което ме затруднява при избора с кой точно да куцам днес, но тялото и умът ми се превърнаха в прецизно функциониращи машини. Благодарение на какво? Дълги години променях храненето си с идеята, че е основополагащо за здравето. Оказа се фикция, в която и днес са попаднали много хора. Има много по-важни фактори, какъвто например е движението. И тъй като с ежедневното си ходене ви занимавам от самото начало, вече два месеца, сега ще се върна към храненето. Как зареждам организмаОтвори >

Виждайки Мусала се сещам за една историйка от преди няколко години. Тръгнахме на поход „по мъжки“ с моя син, който още не беше навършил 6г. Сутринта рано, бяхме единствените туристи на Мусала и когато се нагледахме във всички посоки, бавно продължихме към х. Заврачица, с идеята да спираме често на интересни места.Така и правехме описвайки дъгата на Маричиния циркус, слизайки и качвайки се по върховете. В ранния след обяд, когато ни беше останало вече само надолнището към хижата, седнахме току до ръба с лице на юг и гледахме как р.Места започва отсреща, от няколко езерца, които се оттичат в малък поток. Обяснявах на детето какОтвори >

През първия ден правя продължително изкачване на стръмната Беласица, от с. Скръд до местността “Щаба”, където разпъвам бивак. Преминавам през няколко климатични пояса, докато стигна до алпийския, така че е интересно, макар и доста трудно. Чувствам се много уморен. Съня не ми стига да отпочина. Слава Богу сутрин краката почти не ме болят, за разлика от момента, в който си лягам. На вторият ден се качвам на вр. Тумба, където се събират границите на трите страни. Няма добра видимост, но на юг се простира Дойранското езеро, ясно очертано, въпреки маранята. Продължавам в посока изток. Вече тръгвам към Черно море. Предстои ми дълъг ден по билотоОтвори >

манастир

След изнурително вървене по асфалт из Ихтиманска средна гора, спах близо до село Смолско. Вечерта се потих, сменях дрехи и като цяло не можах да отпочина. На сутринта , отивайки до чешмата , намерих скорец лежащ на пътя. Птичката дишаше тежко със затворени очи. Взех я за да не я сгази някой, макар че автомобили не чух никакви. Тя ме погледна без всякакъв страх(какво по-лошо мога да и направя) и отново затвори очи. Опипах крилата и- сякаш бяха здрави. Дано е само шок. Не знаех какво да правя с нея. Подложих човката и на струята , за да отпие глътка вода и внимателно я оставихОтвори >

Ето го вече и първенецът на планината. За някои туристи, ей това вече е планина. Защото разбира се, вече е достатъчно „високо“. Аз пък се чувствам добре навсякъде сред природата и съм убеден, че съм в по-добра позиция. Красотата ни заобикаля още щом пристъпим извън бетонните си крепости и не е нужно да се търси усилено. Понякога стига да гледаш през клоните на някое дърво, късче небе, усещайки меката трева, върху която си се излегнал. Друг път стига вида на стичаща се по мъх вода в тъмнината на телилейски лес….И  на връх Ботев ми харесва, разбира се. Тук от високото, започваш да осъзнаваш истинския мащабОтвори >

Денят е неделя 23.06.2013г. Слънце, кристално море, лек бриз и ето думите на Вальо – „може вече да се приготвяш”, преоблякох се и започнаха снимки и прегръщания. После тръгнахме по една стръмна пътека до самия плаж, но това не беше началото на похода, а само кратко разгряване преди да ни закара един приятел на Вальо с кола до село Емона. Спряхме до култовия стар магазин-кафене и след едно кратко топло питие с гледка към нос Емине и морето, нарамихме раниците, последни снимки, прегръдки и на „добър час” и ето тръгнахме нагоре.       Пътят ни започна от село Емона, което е може би последнотоОтвори >

Малка равносметка. За да  стигна до Котел както бях запланувал предварително, се наложи да вървя доста над предвиденото. Маркировката, на която разчитам в този дял от похода си, е поставена като за Ком-Емине. Непрекъснато се налага да оглеждам дърветата отзад, за да открия така нужния ми знак. Преди два дни на около 2 часа от с.Планиница попаднах на въртящ се в кръг маркер и купища пътища наоколо. Наложи се да загубя 3 часа, за да проверя всичкии възможности. Останах да спя там. На следващата сутрин отчаян тръгнах по пътя за с.Рупча и попаднах на правилния път, добре табелиран за пристигащите от Ком. За да наваксамОтвори >

Вече имам зад гърба си разстояние. То всеки ден ще се увеличава, а това пред мен ще намалява. Целта ми ме дърпа напред като магнит и ми се струва, че би било по – трудно да се върна назад по тези 50-60км., отколкото да продължа. Във времето, когато подготвях това приключение, имаше много неща които ме притесняваха, и които отнеха много енергия. Тогава още съзнавах, че най-лесното ще бъде да тръгна и да вървя всеки ден. Малко преди старта, осъзнах мащабността на начинанието си и разбрах, че няма да е така лесно. Изпитание на волята. Дано е по-леко. Дълги години мечтаех да направя похода „КомОтвори >

Нощувка на плажа на Иракли в компания от добри приятели. Палатки на пясъка, тичащи деца, все още прохладно море. Почти пълна луна, изгряваща от морето и осветяваща нощта ни. На сутринта, без да бързам си приготвям багажа. Къпане в ободряващата морска вода. Повечето приятели могат да дойдат някъде по маршрута, но с морето се разделям за два месеца. Качваме се на колите и до с.Емона. От там до н.Емине пеш в компанията от снощи. Сбогуване. Получавам разнообразни добри пожелания и съвети. И тръгвам по червения маркер. С мен е Галин. Ще вървим заедно два дни. Приятелят ми е човек с широка култура и толкова сходни на моитеОтвори >

  „Ако не щадим природата, тя ще се обърне срещу нас”, обяснява мотивите за своя уникален пешеходен еко проект заклетият планинар, дипломиран маркетолог и хорист в Държавна опера Варна Валентин Грандев.   Идеята Идеята на еко проекта „Пеш от Емине до Велека през 20 български планини” е да се оповестят пред обществото някои трайни тенденции в замърсяването на природата от туристите и произтичащата от това заплаха за горските екосистеми. За целта ще обиколя за 60 дни 20 български планини, като измина пеш разстоянието от нос Емине до устието на река Велека. Ще се храня с дарове от природата и ще бивакувам при спартански условия, безОтвори >

В какво точно се състои идеята ти? Ще измина пеш над 1500 км през 20 планини, като започна от нос Емине на запад до Земенска планина, от там на юг до Беласица, на изток до Славянка, после на север до Рила и отново на изток, за да стигна до брега на морето някъде в Странджа. Отдавна мечтая да свържа в постоянен поход няколко планини и миналата година реших, че времето за това е настъпило. Обожавам природата във всичките и форми и планинарството е един от начините да се доближа до нея. Практикувам самостоятелни походи вече 23 години и за всичкото това време виждам как тяОтвори >