Учителят Говори

Днес хо­ра­та де­лят Хрис­та на “ис­то­ри­чен”, “кос­ми­чен”, “мис­ти­чен” и т.н. Ала Хрис­тос сам по Се­бе Си е един и не­де­лим. Има са­мо един Хрис­тос – жи­ви­ят Хрис­тос, Кой­то

Съв­ре­мен­ни­те хо­ра виж­дат и съз­на­ват са­мо фи­зи­чес­ко­то си тя­ло. Те изу­ча­ват не­го­ви­ят ана­то­ми­чен стро­еж, фи­зи­о­ло­гич­ни­те му фун­к­ции и по­ра­зе­ни от слож­но­то му и ра­зум­но ус­т­ройс­т­во, за­поч­ват да мис­лят,

В све­та има един све­щен огън, кой­то го­ри с пла­мъ­ка на без­с­мър­ти­е­то. В то­зи све­щен огън древ­ни­те мъд­ре­ци и про­ро­ци са виж­да­ли вър­хов­но­то изяв­ле­ние на Бо­га. “На­ши­ят Бог

Аз раз­де­лям хо­ра­та на че­ти­ри ка­те­го­рии: ста­ро­за­вет­ни, но­во­за­вет­ни, пра­вед­ни и уче­ни­ци. Упот­ре­бя­вам те­зи тер­ми­ни, за­що­то лип­с­ват дру­ги, по-под­хо­дя­щи ду­ми и най-ве­че, за­що­то бу­дят у хо­ра­та поз­на­ти об­ра­зи и

Един Учи­тел има в све­та! Един е Учи­те­лят, кой­то но­си ис­тин­с­ко­то зна­ние. Той има мно­го про­я­в­ле­ния в жи­во­та, но по съ­щи­на е са­мо един. На­ме­ри ли чо­век един

Че­ти­ри не­ща има, ко­и­то чо­век тряб­ва пос­то­ян­но да дър­жи в ума си: Бог съз­да­де зе­мя­та, за да бъ­дат хо­ра­та доб­ри. Бог съз­да­де во­да­та, за да бъ­дат хо­ра­та чис­ти.

Има на Зе­мя­та ед­на ло­жа от уче­ни, ко­и­то се съ­би­рат да ра­зис­к­ват раз­ни на­у­ч­ни въп­ро­си са­мо един път в го­ди­на­та. Те­зи пос­ве­те­ни хо­ра зна­ят за Зе­мя­та, за ней­но­то

Жи­ва­та При­ро­да в сво­я­та це­ло­куп­ност е про­я­ва на ра­зум­ни си­ли, на ра­зум­ни съ­щес­т­ва от раз­ни гра­да­ции, ко­и­то жи­ве­ят в пъл­на хар­мо­ния, об­ще­ние и еди­не­ние. Всич­ки те имат ед­на

Пи­та­те Ме: “Кое със­та­вя яд­ка­та на уче­ни­е­то?” Ка­зал съм ви и пак ще ви ка­жа: “Яд­ка на Бо­жес­т­ве­но­то уче­ние е Лю­бов­та, Мъд­рост­та и Ис­ти­на­та”. Зная, че пак ще

Свет­ли­на­та – то­ва е твор­чес­ки акт на Ве­ли­ка­та при­ро­да. Тя раз­г­ра­ни­ча­ва би­ти­е­то от не­би­ти­е­то, вре­мен­но­то от веч­но­то, ре­а­л­но­то от пре­ход­но­то. Свет­ли­на­та – то­ва е пър­ви­ят акт на про­буж­да­не

То­ва, ко­е­то но­си сво­бо­да за чо­веш­ка­та ду­ша, е Ис­ти­на­та. Стре­меж и коп­неж на чо­веш­ка­та ду­ша е да бъ­де сво­бод­на.То­ва е един ве­лик вът­ре­шен под­тик – не на обик­но­ве­ния

Лю­бов­та раж­да Доб­ро­то. Доб­ро­то е ос­но­ва на жи­во­та. Доб­ро­то е поч­ва на жи­во­та и съ­щев­ре­мен­но – не­го­ва хра­на. Са­мо Доб­ро­то мо­же да под­к­ре­пи жи­во­та, са­мо Доб­ро­то мо­же да

Бог, в Сво­е­то би­тие, е Дух. Ду­хът е изяв­ле­ние на Бо­га. Той веч­но е съ­щес­т­ву­вал и веч­но ще съ­щес­т­ву­ва. Ду­хът е на­ча­ло на всич­ки не­ща. Ка­за­но е: “В

То­га­ва Исус из­ле­зе с тръ­не­ния ве­нец и с баг­ре­ни­ца­та. И ре­че имПи­лат: “Ето чо­ве­кът!” Мо­гат ли хо­ра­та, ка­то из­ле­зе­те в све­та, да ка­жат и за вас: “Ето чо­ве­кът!”

Има Един, кой­то се про­я­вя­ва ка­то Лю­бов, ка­то Мъд­рост и ка­то Ис­ти­на. Има Един! И ця­ла­та Жи­ва При­ро­да го­во­ри за то­зи Еди­ния, Ве­ли­кия. На­ри­чат го Бог, Гос­под, Отец.