Учителя Беинса Дуно

Бог, в Сво­е­то би­тие, е Дух. Ду­хът е изяв­ле­ние на Бо­га. Той веч­но е съ­щес­т­ву­вал и веч­но ще съ­щес­т­ву­ва. Ду­хът е на­ча­ло на всич­ки не­ща. Ка­за­но е: “В

Т. м. Всека права мисъл е образ на Божествена идея. Човешкият живот започва с мисълта. Щом мисли, човек съзнава, че живее. За да бъде жива, мисълта требва да

Размишление (Четоха се работите върху темата: „3ащо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?“) Вие сте развили темата добре, но по форма само, а не по

Искате ли да се освободите от своите вътрешни противоречия, вие трябва съвършено да отпуснете мускулите си, да разслабите всички връзки на тялото си, да дойдете до положение като

Изпаднете ли в отрицателно състояние, направете опит да транс-формирате състоянието си по някакъв начин, чрез движения, чрез ядене и т.н. Забелязано е, че яденето уравновесява силите в човека.

Много начини има, по които човек познава ще се оправят ли работите му или не. Бог не е оставил човека в тъмнина, дал му е възможност сам да

Окултни упражнения – благодарност   Направете един опит, да видите, можете ли в продължение на десет деня да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл, или

То­га­ва Исус из­ле­зе с тръ­не­ния ве­нец и с баг­ре­ни­ца­та. И ре­че имПи­лат: “Ето чо­ве­кът!” Мо­гат ли хо­ра­та, ка­то из­ле­зе­те в све­та, да ка­жат и за вас: “Ето чо­ве­кът!”

Има Един, кой­то се про­я­вя­ва ка­то Лю­бов, ка­то Мъд­рост и ка­то Ис­ти­на. Има Един! И ця­ла­та Жи­ва При­ро­да го­во­ри за то­зи Еди­ния, Ве­ли­кия. На­ри­чат го Бог, Гос­под, Отец.

“То­га­ва Пра­вед­ни­те ще прос­вет­нат в Цар­с­т­во­то на От­ца си.” Не на Зе­мя­та, ни­то на Не­бе­то, а “в Цар­с­т­во­то на От­ца си”. То­ва Цар­с­т­во не е цар­с­т­во­то на При­ро­да­та.

Бог е Лю­бов, Мъд­рост и Ис­ти­на – три ве­ли­ки свя­та, за изу­ча­ва­не­то на ко­и­то е нуж­на ця­ла­та веч­ност. Три не­ща има, по ко­и­то мо­жем да поз­на­ем Бо­га. Те

Лю­бов­та е свят, в кой­то жи­вее Бо­жес­т­ве­ни­ят Дух. Най-ве­ли­ки­ят свят, кой­то поз­на­ват мъд­ре­ци­те от всич­ки вре­ме­на и за кой­то Хрис­тос го­во­ри, е све­тът на Лю­бов­та. И ко­га­то каз­ва­ме,

За Бо­га ние има­ме две по­ня­тия. Ко­га­то из­ли­за­ме от Не­го, ние Го раз­би­ра­ме ка­то не­що, ко­е­то се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в Се­бе Си. А ка­то за­поч­нем раз­ви­ти­е­то си, из­хож­дай­ки

От­де­ля­не­то на чо­веш­ка­та ду­ша от Бо­га със­та­вя един от най-ве­ли­ки­те мо­мен­ти в Би­ти­е­то. То­ва от­де­ля­не е из­вес­т­но в ан­гел­с­кия свят под наз­ва­ни­е­то “за­зо­ря­ва­не на чо­веш­ка­та ду­ша”. Ду­ша­та из­ли­за

Из­вор на жи­во­та е Лю­бов­та. Лю­бов­та но­си пъл­ния жи­вот. Жи­во­тът ста­ва ре­а­лен, ко­га­то чо­век поз­нае Лю­бов­та. Ако чо­век не раз­бе­ре Лю­бов­та, не мо­же да раз­бе­ре и жи­во­та. Ако