За изработването на собствена преценка у децата

Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седматаОтвори >

След Възкресението Христос живее в самото развитие на човечеството

Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена. Защото с какво свързваме Великден? С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите. Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникванетоОтвори >

Думи за бъдещето от Рудолф Щайнер

Това падение в материализма бе необходимо, за да може петата епоха да изпълни своята мисия. Бе съществено важно астралното и духовното ясновидство да се замъглят, за да може да се развие интелектът чрез прецизно, точно и математическо наблюдение на физическия свят. Физическата Наука трябва да бъде допълнена с Духовна Наука. Ето един пример: често са били правени сравнения между Птолемеевата таблица на небесата и тази на Коперник. Твърди се, че таблицата на Птолемей е погрешна. Но това само по себе си не е вярно. И двете са верни от различни гледни точки. Птолемеевата таблица се занимава с астралния свят, където Земята се вижда като центърОтвори >

Рудолф Щайнер: Абстрактни понятия и живи идеи

Имаше един момент, когато абстрактността като жизнен принцип, достигна своя връх. Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно. Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19Отвори >

Изкушенията на Буда - дълбочината зад разказите

Всеки, който умее да чете с духовен поглед, с погледа на истинския езотерик, дори и в екзотерично съставената биография на Буда, ще може сам да предусети нещата, за които става дума сега. Нека отново подчертаем: Човек не може да разбере кой знае какво от екзотеричните предания, без да проникне в езотеричната им основа. И това, което най-малко може да се разбере от екзотеричните предания, е животът на Буда. Странно би трябвало да изглежда за всеки, когато ориенталисти и други, занимаващи се с живота на Буда, описват как в своя дворец, Буда е бил заобиколен от „четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. ЕтоОтвори >

За Теософското общество - от Рудолф Щайнер

Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание. За това и дума не може да става. Когато приех поканата на обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот. И ако убежденията, направлението и дейността на обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него.Отвори >

Всички религии имат едно и също съдържание - това звучи безкрайно повърхностно

Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например,Отвори >

Рудолф Щайнер: Егоизъм, духовни връзки, братство и истина

И така, вие виждате, че с втвърдяването на човека в космоса е свързано неговото слизане в материалния свят. С това е свързано също така и развитието на друга сила, която по никакъв начин не би могла да се развие без това слизане: този егоизъм. В егоизма има хубави и лоши страни. Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло. Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма. Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно даОтвори >

Христос е истинският Луцифер (носител на светлината)

В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина. Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни. Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта. И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което ЛуциферОтвори >

Въпросът е: Как се е породило мъртвото от живото, а не обратното

Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът? Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естест­венонаучни материали. Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски. За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило мъртвото? Веднъж вече се опитах да ви го разясня с едно сравнение. Погледнете въгли­щата. Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди мили­они години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които саОтвори >

Любов и полова любов - Рудолф Щайнер

Точно в нашата епоха трябва правилно да се разглежда моралната страна на любовта. Защото материализмът извънредно силно превърна любовта в едностранна представа. И понеже материализмът вижда любовта предимно като полова любов, така той приравнява всички други прояви на любов до скрита полова любов. И дори при много психоаналитици имаме приравняване на извънредно много жизнени явления до сексуалния елемент, без те да имат абсолютно нищо общо с него. … Насреща на това, именно учителят и възпитателят трябва да разберат универсалното в любовта. Защото във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост се проявява не само половата любов, а изобщо способността да се обича, любовта къмОтвори >

Второто пришествие на Христос и антропософското разбиране

В поредица от публикации се спираме на въпроса за Второто пришествие на Христос. От Учителя Беинса Дуно знаем, че идване на Христос втори път в плът няма да има. Същото научаваме и от Антропспфията. Така позициите на двата езотерични християнски импулса, имащи за цел обновяването на християнството (Учението, изнесено от Учителя и Антропософията) са на едно мнение и по този въпрос. И от двата импулса знаем, че бъдещата религия ще бъде „езотеричното Християнство“ и ние трябва да се подготвяме за това. Старите форми и разбирания за Христос следва да се обновят и задълбочат спрямо епохата, в която живеем. И всеки, който скрива това или гоОтвори >

Би ли съществувала природата и земята без хора? - антропософско разглеждане

Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз сеОтвори >

Днешното обучение разрушава човешката глава

Работата стои така, че колкото и силно да ругаем древните епохи — разбира се, не можем да възкресим отминалото време, — всички те са подхождали за хората, които са живели преди. За нас те вече не подхождат. Само времето, в което ние живеем, е подходящо за нас. Ако тук отново се появят хора, знаещи нещо за света, хора, които не предполагат примитивно, че човешката глава е само малко топче в майчиното тяло, а действително знаещи нещо за тези неща, биха се появили, в това число, и по-достойни политици. Ако човек нищо не знае, нима може да стане порядъчен, достоен политик? Този, който нищо не знаеОтвори >

За възникването на органите

Всички наши органи са възникнали от наша предишна дейност. Бихме искали да посочим това с един пример. Имаше време, когато никой от нас нямаше още очи. По онова време човеците се движеха, като се носеха или плуваха в едно първично море. Техният усет за посока се предоставяше от орган, който присъства днес само като остатък. Това е т.нар. епифиза. Тя се намира в средата на главата (под черепа), малко навътре. При много животни тя може да се види, ако се повдигне черепа. С този орган в минали епохи човеците можеха да кажат дали приближаваха нещо, което би ги наранило, или би било полезно за тях.Отвори >

Димитър Недков и „разгромът” на АО

Поводът за написването на тази статия е участието на видния български писател и масон Димитър Недков в популярното предаване „Въпрос на гледна точка” на журналиста Стойчо Керев по телевизия News 7, излъчено на 17 ноември 2014 г. (виж https://www.youtube.com/watch?v=tfjdOPi6sJI) По темата за „Тайните общества и третия райх” в 10 мин и 25 сек. той казва за антропософското общество следното: „(През) 1924 г. в Германия е разгромено едно много важно и противостоящо като мисия тайно общество, а това е т.нар. антропософско общество. (…) То е за (…) спецификата (…) за взаимотношенията човек – природа, космос – вселена … с изключителни разработки! То е разгромено по еднаОтвори >

Социален ред, който е в съгласие с Христовия импулс

Христос извършваше знамения и чудеса чрез Своята върховна, възвишена сила на вярата. Никой не може да направи онова, което Христос направи като част от природния ред, ако не може да накара себе си да види в човека нещо повече от природно същество. Това което Христос изисква от нас, е, поне в моралната сфера, нашите идеи да превъзхождат ограниченията на външната реалност. Във външния живот ние действаме на принципа: ако някой ти вземе ризата, върни си я! Но на тази основа е невъзможно да се установи социален ред, който е в съгласие с Христовия импулс. В Христовото Царство трябва да има нещо повече в нашите моралниОтвори >

Най-ужасното престъпление в историята се оказва спасението на човечеството

Ако Христос на Кръста не беше умрял, човечеството нямаше да бъде спасено. В Разпятието ние сме изправени пред едно уникално събитие. Смъртта на Христос на Кръста беше най-голямата благодат, дарявана някога на човечеството. И най-тежкият грях, който човечеството е поело върху себе си, е този, че Христос беше разпънат. Така най-тежкият грях съвпада с най-голямата благодат. Повърхностният ум, без съмнение, ще обърне малко внимание на това. Но за онези, които проучват по-надълбоко, този въпрос е изпълнен с дълбока мистерия. Най-ужасното престъпление в историята на света се оказва спасението на човечеството. И ключът към тази загадка се намира в образцовите думи, изречени от Христос на Кръста:Отвори >