За "пияния" и "трезвия" стил на писане

Например, стана така, че трябваше да напиша есе за собствения си живот за списание «Гьотеанум». Може някой от вас да е попадал на статията, целта на която беше да разкаже за всичко колкото се може по-просто, без украси, възможно най-просто, без излишества и преувеличения. Един от критиците, от тези, които особено много ни ругаят, заяви, че аз нося не «поезия и истина» като Гьоте, а «истината в цялата и трезвост». Да, именно към това се стремя! Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците. Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил», се явява «пияният стил». Този «пиян» стил сеОтвори >

Рудолф Щайнер: целият универсум е одушевен

Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове. Задачата на окултния мироглед е да доведе до съзнанието им, че са другари на по-висшите светове. Можете да си представите човек, върху когото пълзят бръмбари. Тези бръмбари нямат никаква представа, че този човек, това същество е нещо по-различно от самите тях. Те описват формата, например на носа. Така човекът описва небето, Марс, Слънцето, Меркурий и другите звезди. Също както бръмбара, който си няма никакво понятие, че носът принадлежи към една душа, така днешният астроном описва Меркурий, Марс, Слънцето. Той ги описва така,Отвори >

Аудио лекция от Щайнер - осма лекция от цикъла "Карма на неистината"

Рудолф Щайнер, Осма лекция от „Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор“ – втора част, Събрани съчинения 174, 20 януари 1917, Дорнах.  Отвори >

Ду­ши­те ста­ват все по-страдащи - външ­ни­ят жи­вот все по­-п­ри­ятен

Практически днес се отс­т­ра­ня­ват го­лям брой външ­ни при­чи­ни и условия, ко­ито ина­че би­ха би­ли тър­се­ни от мнози­на за раз­п­ла­ща­не на кар­ми­чес­ки задължения, ко­ито чо­ве­чес­т­во­то е нат­ру­па­ло вър­ху се­бе си през ми­на­ли­те култур­ни епохи. Но по то­зи на­чин ние са­мо от­не­ма­ме на чо­ве­ка въз­мож­нос­т­та да из­пи­та външ­ни­те влияния. Така ние пра­вим външния, фи­зи­чес­ки жи­вот по-приятен, а съ­що и по-здрав. С ед­на дума, пос­ти­га­ме следното: след ка­то не откри­ва съ­от­вет­на­та бо­лест ка­то по­мощ­но сред­с­т­во за раз­п­ла­ща­не на сво­ите кар­ми­чес­ки задължения, чо­ве­кът трябва да по­еме по друг път. Следователно, ду­ши­те ко­ито днес на­ми­рат сво­ето спа­се­ние от глед­на точ­ка на здравето, са при­ну­де­ни да тър­сят кар­ми­чес­ко­то раз­п­ла­ща­не по другОтвори >

Аз съм гласът на викащия в усамотение

Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител. При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той. А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък. А сега да се спрем на неговия отговор. Той казва: „Аз съм гласът на Викащия в усамотение“ (1, 23) Точно тези думи са записани в Евангелието: „Аз съм гласът на викащия в усамотение!“ Буквално така е записано там – „в усамотение“, enth erhmv. На гръцки думата „еремит“ означава „самотният“. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: „Аз съм гласът на викащия в усамотение“, отколкото:Отвори >

Всеки нов член да внася нещо ново

Навсякъде, където сам мога да отгледам някакъв импулс, бих искал всичко да бъде колкото се може по-далеч от всякакви устави, правила и закони. Тъй като за какво е необходим устав ако група хора се събира за живот в Духа? Налага се да се изработват такива устави, за да се представят пред правителствените органи; това е друго нещо, това няма отношение към истинската същност. Важно е как ние самите се отнасяме към тези устави. Работата е в това, че Обществото трябва така да живее, че всеки нов член да внася в него нещо ново, нещо свое. Обществото трябва да бъде такова, че да не го сковаватОтвори >

Занапред хората все повече и повече ще разбират Мистерията на Голгота

Евангелията са величествени във всяка своя подробност и фактически всяка от тях е източник на нови, извънредно важни познания. Последната глава от Евангелието на Марко също може да ни научи на нещо ново. Той добре виждаше както вече беше описано, цялото пропадане на човечеството, което от своята духовна висота сега все повече и повече потъваше в един всеобщ материализъм. Той добре виждаше цялата недостатъчност на човешките разсъдъчни способности и колко неспособни бяха хората, станали непосредствени свидетели на Голготската Мистерия, да разберат това, което се случи тогава. Сега си припомнете нещо, което аз често съм споменавал във връзка с женското и мъжкото начало, а именно чеОтвори >

Ще започне нов, всеобхватен душевен живот

В лоното на духовното течение се подготвя задълбочаване на духовно-душевните сили. И докато лежащите на повърхността духовни сили все повече и повече ще отричат Христос, ще се появят по-дълбоките душевни сили, които все повече ще го търсят. Ще се увеличат хората, които ще виждат Христос, който ще оживи етерната сфера, когото ще намерят тези, които са възприемчиви. За това говорим за етерно битие на Христос през 20 век. Тогава ще знаем от собствен опит, че при Мистерията на Голгота действително в земната сфера е навлязло това същество, което се нарича Христос, и все повече хора ще знаят кой е Христос, тъй като ще го виждат.Отвори >

Повратната точка и гонението на Христос

…онези, които се наричаха „фарисеи“ или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. „Този човек върши много знамения.“ С негоОтвори >

За алкохола от гледна точка на духовната наука

Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. „Виното предизвиква забрава“ – така казваОтвори >

Движенията на планетите са духовно-душевни събития

Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса. Това, което е външен космически свят по времето на земното ни съществуване, е наш вътрешен свят, когато се намираме в извънземното съществуване. Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единиятОтвори >

Рудолф Щайнер за Манихейството

И така, манихеите се стараят преди всичко да запазят чистота във външния живот. Манихейството подготвя човешките същества, които ще станат подходящи съсъди за християнството на бъдещето. Това е причината, поради която тъй силно се подчертаваше необходимостта от пълна чистота в мислите и делата през целия живот. Катарите бяха едно от разклоненията на манихейското течение, което се появи внезапно като метеорит през дванадесети век. Те наричаха себе си катари, защото “катарос” означава “чист”. Те се стремяха към чистота в начина си на живот и в морала си. От тях се очакваше да постигнат катарзис (пречистване) – както вътрешно, така и външно – за да могат даОтвори >

Освободеното от сетивност мислене

В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове. При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове?, то може да се каже: – Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да сеОтвори >

Шестте основни упражнения от Рудолф Щайнер

Брайън Грей, ръководител на програмата по Антропософия в колежа „Рудолф Щайнер”, обяснява шестте основни упражнения, въведени от Рудолф Щайнер, и как Брайън ги е прилагал и преподавал на своите ученици. Тези упражнения са основни, или съществени, защото те са фундаментални за всякаква духовна практика. Те целят завършване на формирането на сърдечната чакра.  Отвори >

Действия в помрачено и действия в ясно съзнание

Нека се­га да на­со­чим пог­лед към мо­рал­но ло­ши­те действия, да на­со­чим пог­лед при­мер­но вър­ху след­но­то действие, за да пред­с­та­вим не­ща­та нагледно. Да предположим, че ня­кой ня­ма как­во да яде – или по­ра­ди ня­как­ва дру­га при­чи­на – и открадва. Значи „кражба“, на­ли та­ка – ед­но ло­шо деяние. Обаче изключ­ва ли онова, ко­ето то­ку­-що казахме, че някой, кой­то е откраднал, мо­же да се раз­кае за из­вър­ше­но­то деяние? Съвсем не! Но за­що е така, скъ­пи мои приятели! Поради прос­та­та причина, че – каз­вам то­ва напъл­но се­ри­оз­но – онзи, кой­то краде, съв­сем не е ис­кал да краде, а са­мо да при­те­жа­ва онова, ко­ето е откраднал. Той вед­на­га би сеОтвори >

Смърт и прераждане

Брайън Грей, ръководител на програмата по Антропософия в колежа „Рудолф Щайнер”, обяснява сложността на смъртта и въплъщението, както и етапите на живота след смъртта и подготовката на духа за следващия живот.  Отвори >

Рудолф Щайнер: за детските кукли и фантазията

Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано. Поради това вътрешната духовна сила е залепена за това, което вече съществува и не бива призована към собствена дейност – тя е обвързана – и с това изграждащата сила на фантазията почти се изгубва за през следващия живот. … Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли. И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това. Децата ги връщат,Отвори >

За изработването на собствена преценка у децата

Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седматаОтвори >