Дванадесет настроения - Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер, „Стихове и медитации“, Събр. съч. 40 (GA 40), превод от немски: Христо Маринов, Издателско ателие Аб, Поредица „Просветление“. Четец: Богдана Вулпе, Част 3.  Отвори >

Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос. Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос. А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: „Ако дойдеОтвори >

Хората никога нямаше да станат материалисти, ако църквата не беше унищожила познанието за духа

Хората никога нямаше да станат материалисти, ако църквата не беше унищожила познанието за духа. – Рудолф Щайнер  Отвори >

Един ден лу­ци­фе­ри­чес­ки­те същества ще бъ­дат спасени

Но ето че нас­тъ­пи Събитието на Голгота. Нека да си пред­с­та­вим един човек, кой­то при­ема Христос в се­бе си, и то на­пъл­но сво­бод­но – ние знаем, че хрис­ти­ян­с­т­во­то е ед­ва в сво­ето начало, но не­ка да си пред­с­тавим иде­ал­ния случай: чо­веш­ки­ят Аз при­ема в се­бе си Христовата сила, при­ема я в пъл­на свобода. И ко­гато то­зи Аз е дос­та­тъч­но напреднал, за да се вър­же с Христос то­га­ва Христовата свет­ли­на нах­лу­ва и в ас­т­рал­но­то тяло. Да, Христовата свет­ли­на за­поч­ва да све­ти в съ­що­то ас­т­рал­но тяло, ко­ето по­-ра­но бе­ше зав­ла­дя­но от лу­ци­фи­ричес­ки­те Същества. И как­во ще ста­не в бъдеще? Поради акта, че с по­мощ­та на Христос иОтвори >

Човекоставането е истинското чудо - Димитър Мангуров

Кратките три години (дори по-малко) от Кръщението до Голгота не са човешка биография, а превръщането за пръв път на един Бог в човек с цената на ужасни страдания, надхвърлящи всяка наша представа за страдание. И то абсолютно невинен – без минала или бъдеща кармическа обремененост. Величието на Христос е в това, че се отказва от Божествената Слава и Мощ, слизайки в онези долини на смъртта, в които хората вървят и страдат. За три години Христовият Аз пронизва и напълно се свързва с трите тела на Исус. ЧОВЕКОСТАВАНЕТО Е ИСТИНСКОТО ЧУДО! Началото е поставено на река Йордан, когато този макрокосмически Аз нахлува в трите смъртни обвивкиОтвори >

Зад кулисите на външните събития

Рудолф Щайнер, „Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч. 178, лекция: „Зад кулисите на външните събития“, Цюрих, 6 ноември 1917 г., преводач: Нели Спиридонова-Хорински.  Отвори >

Учителят е не само Учител за хората, а и за по-висшите Йерархии

Учителят е не само Учител за хората, а и за по-висшите Йерархии. На неговите лекции присъстват невидимо Ангели, Архангели, Архаи и др. Той е достатъчно МОЩНО Същество, за да стои непрекъснато в тялото си. Много често е вън от него, може да проговори и от друг човек /Христос го прави многократно/, но ВИНАГИ се съобщава с Христос. Той ЖИВЕЕ НЕПРЕКЪСНАТО В ИНСПИРАЦИЯ ОТ ХРИСТОС! Това, което слиза чрез Беинса Дуно е ГЛАСЪТ на Христос и съобщава необходимото за времето и затова ангелските йерархии присъстват на лекциите Му. Бодхисатвите винаги изпълняват повелите на Христос, а след Голгота са част от Христовия Импулс, бликнал от жертвената ЛюбовОтвори >

Предхристиянско и християнско кръщение

При Кръщението в река Йордан Йоан, потапяйки шоково хората напълно под водата, е предизвиквал у тях процес, подобен на умирането, при който етерното, астралното тяло и душата са излизали от физическото. Душата изживявала триединството на своето битие: тя поглеждала надолу към физическото тяло, което носи силите на Отец; поглеждала нагоре към духовния Аз, който беше съединен с нея в земното съществуване и го съзерцавала като гълъб или огнен език. Така виждала всичките си прегрешения и пропуски в живота, както това винаги става през първите дни след смъртта или при случаи, близки до нея. И след като за известно време е била съединена с плуващия надОтвори >

Мото за педагога - от Рудолф Щайнер

Всичко, което учителят дава на детето, трябва да се стреми към форми, които подхранват фантазията. Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия. А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля. Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст. Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици. Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да поддържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети трябва да добиват все нови иОтвори >

Необходима е една нова наука, наука осветена от Духа

И тъй, за да може неговото въплъщение да стане много успешно, е от голям интерес за Ариман ние хората да се усъвършенстваме във всички наши илюзорни съвременни науки, ала без да знаем, че това е илюзия. Ариман има възможно най-големия интерес да обучава хората в математиката, ала не и да разберат, че математично-механичните понятия за Вселената са само илюзия. Той е крайно заинтересован да достави на хората химия, физика, биология и пр., такива, каквито те са представени днес във всичките им забележителни резултати, но той е най-заинтересуван хората да вярват, че тези неща са абсолютни истини, а не че са само гледни точки, като фотографииОтвори >

Свободната мисъл и авторитета

В настоящето се води тежка битка между разгръщането на свободната мисъл и действащия от стари времена в съвременната епоха авторитет. Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета! В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишенотоОтвори >

За "пияния" и "трезвия" стил на писане

Например, стана така, че трябваше да напиша есе за собствения си живот за списание «Гьотеанум». Може някой от вас да е попадал на статията, целта на която беше да разкаже за всичко колкото се може по-просто, без украси, възможно най-просто, без излишества и преувеличения. Един от критиците, от тези, които особено много ни ругаят, заяви, че аз нося не «поезия и истина» като Гьоте, а «истината в цялата и трезвост». Да, именно към това се стремя! Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците. Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил», се явява «пияният стил». Този «пиян» стил сеОтвори >

Рудолф Щайнер: целият универсум е одушевен

Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове. Задачата на окултния мироглед е да доведе до съзнанието им, че са другари на по-висшите светове. Можете да си представите човек, върху когото пълзят бръмбари. Тези бръмбари нямат никаква представа, че този човек, това същество е нещо по-различно от самите тях. Те описват формата, например на носа. Така човекът описва небето, Марс, Слънцето, Меркурий и другите звезди. Също както бръмбара, който си няма никакво понятие, че носът принадлежи към една душа, така днешният астроном описва Меркурий, Марс, Слънцето. Той ги описва така,Отвори >

Ду­ши­те ста­ват все по-страдащи - външ­ни­ят жи­вот все по­-п­ри­ятен

Практически днес се отс­т­ра­ня­ват го­лям брой външ­ни при­чи­ни и условия, ко­ито ина­че би­ха би­ли тър­се­ни от мнози­на за раз­п­ла­ща­не на кар­ми­чес­ки задължения, ко­ито чо­ве­чес­т­во­то е нат­ру­па­ло вър­ху се­бе си през ми­на­ли­те култур­ни епохи. Но по то­зи на­чин ние са­мо от­не­ма­ме на чо­ве­ка въз­мож­нос­т­та да из­пи­та външ­ни­те влияния. Така ние пра­вим външния, фи­зи­чес­ки жи­вот по-приятен, а съ­що и по-здрав. С ед­на дума, пос­ти­га­ме следното: след ка­то не откри­ва съ­от­вет­на­та бо­лест ка­то по­мощ­но сред­с­т­во за раз­п­ла­ща­не на сво­ите кар­ми­чес­ки задължения, чо­ве­кът трябва да по­еме по друг път. Следователно, ду­ши­те ко­ито днес на­ми­рат сво­ето спа­се­ние от глед­на точ­ка на здравето, са при­ну­де­ни да тър­сят кар­ми­чес­ко­то раз­п­ла­ща­не по другОтвори >

Аз съм гласът на викащия в усамотение

Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител. При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той. А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък. А сега да се спрем на неговия отговор. Той казва: „Аз съм гласът на Викащия в усамотение“ (1, 23) Точно тези думи са записани в Евангелието: „Аз съм гласът на викащия в усамотение!“ Буквално така е записано там – „в усамотение“, enth erhmv. На гръцки думата „еремит“ означава „самотният“. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: „Аз съм гласът на викащия в усамотение“, отколкото:Отвори >