Антропософията e наричана още Духовна наука от създателя си Рудолф Щайнер. Тя представлява опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която естествените науки описват физическия свят
Сблъсъкът между Рим и Севера. Постигането на обективност спрямо миналите действия. Възгледите на Спиноза и „Философия на свободата”. Пробуждането на съвестта. За възникването на „Фауст”. Човекът действува най-свободно
Хипотетичният пример с тримата учители. Училищното обучение и неговите далечни последици върху Кармата. Кога хората се превръщат в критици на Боговете. Защо свободата трябва да бъде предшествувана от
За промените в историческата наука след 15 век. Гьоте и неговата семейна среда. За втория вид сигурност, която идва от духовния свят. Импулсите от духовния свят, които в
Необходимост и свобода по отношение на миналото и бъдещето. Защо логиката е безпомощна пред света на безкрайността. Фатализмът като крайна степен на детерминизма. „Доказателствата” като дело на Ариман.
В нашето материалистическо време е извънредно трудно да се спечелят правилни възгледи относно понятията на състраданието и любовта. Именно в днешната материалистическа епоха тези понятия се изместват, окарикатуряват
… Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: – Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода. Тази област аз ще нарисувам тук
…Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за
Трогателно беше да се види, как например Петър извършва това, което Библията описва като Отричането от Христос. Наистина, той се отрече от Христос, обаче не поради някакъв морален
Прочит на “От изследването на Акаша. Петото Евангелие” “Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща
“…Независимо от това обаче, отстранявайки определени болестотворни причинители, които в противен случай щяха да бъдат потърсени с кармическа цел от дадени хора, все пак ние можем в известен
Прочит на “От изследването на Акаша. Петото Евангелие” “Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие”, ние бихме могли да стигнем
Прочит на “От изследването на Акаша. Петото Евангелие” “Най-напред Христос Исус застана пред едно Същество, което му беше познато, защото вече го беше срещнал при запознаването си с
Прочит на “От изследването на Акаша. Петото Евангелие” “И така, ние виждаме как през трите последователни периода на своята младост, той опозна най-дълбоката страна на еврейството, най-дълбоката страна
Лекция на Димитър Мангуров, изнесена в център “Хармония”, град Варна, 16 февруари 2019 г.
Прочит на “От изследването на Акаша. Петото Евангелие” “Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и