Щайнер за историята и Мистерията на Голгота

Щайнер за историята и Мистерията на Голгота

Целият съвременен подход на историческото изследване несъзнателно има за цел да изключи Христовото Събитие от хрониката на човешката история, да изучава една история, която не позволява на това Събитие да бъде решителен фактор в хода на човешката еволюция.

Почти като конспирация изглежда да се представя историята на тези столетия по такъв начин, че хората да не могат да възприемат как събитията ясно разкриват мощното въздействие на Мистерията на Голгота.

Има нещо инстинктивно в начина, по-който се преподава римска история в училищата, и в начина, по който историците, които пишат тази “общоприета басня” наречена история днес, и особено специалистите, предоставят на човечеството познание за Римската империя, което изключва духа. Защото те безспорно имаха успех в едно отношение – човечеството като цяло никога не осъзна пълното значение на историческия момент, когато Кръстът беше издигнат на Голгота. Те се стремяха, повече или по-малко, да прикрият истинското значение на това събитие.

Това че римските императори, поради тяхното насилствено посвещение, което им даваше поглед в духовния свят, имаха предчувствие за голямото значение на Христовия импулс, е забележително явление. Имаше императори, които, въпреки своето неправомерно посвещение, разбираха малко от тези тайни; но имаше и други, които разбираха толкова много, че бяха способни да предусетят нещо от силата и ефективността на Христовата Мистерия. И именно тези по-надарени, по-прозорливи императори започнаха да водят определена политика спрямо Християнството, което тогава още си стъпваше на краката. Всъщност първият император, който предприе тази политика, беше Тиберий. Тиберий обяви своето намерение да приеме Христос в римския пантеон.

От външна гледна точка човек може да каже, че в ранните християнски столетия езическите храмове, с техните величествени и великолепни статуи, невъобразими днес, бяха широко разпространени. Тези образи, дори в техните формални детайли, бяха символни представяния на всичко, живяло в древните мистерии. Не само нямаше град или местност без изобилни представения на символични художествени форми, но на полето, където селяните отглеждаха своите култури, се намираха изолирани светилища, всяко със своя статуя на Бог. И те никога не предприемаха земеделска работа, без първо да са се свързали с онези сили,които, вярваха, строяха от вселената, чрез посредничеството на магичните сили, обитаващи в тези образи. Римските императори, с подкрепата на епископите и свещениците, бяха решили да унищожат напълно тези храмове и светилища, заедно с техните образи. Ние можем да проследим това дело на иконоборство до времето на император Юстиниан през VI век. Бяха обявени безброй едикти, нареждащи безскрупулното разрушаване на тези храмове и светилища. През тези векове вълна на иконоборство заля света, безпрецедентна в историята на човечеството; безпрецедентна поради размера на систематичното разрушение.

Точно както Христос беше разпънат за пръв път на Голгота така той беше разпънат втори път чрез Константинизма. С потискането на Мистериите Христос, като историческа реалност, беше разпънат втори път. Защото тези дела на вандализъм, които продължиха столетия, разрушиха не само безценни съкровище на изкуството, но разрушиха човешкото преживяване на духовния свят, най-важното преживяване, което човек може да има.

Поради кармична необходимост – необходимост само от определена гледна точка – човекът беше обречен векове наред да живее един празен и безцелен живот, да живее в духовен вакуум, така че чрез чрез силен вътрешен подтик за свобода той би могъл да намери Христос отново и по правилния начин но първо той трябва да се отърве от самодоволството от което страда толкова често в настоящето.

Нищо не е така изчислено да унищожи нашето разбиране за Христос, както онова, което днес се нарича история. И Мистерията на Голгота никога не е била толкова изцяло погрешно интерпретирана колкото от обективните историци на 19-ти век. Нямам желание да умаловажавам усърдните фиологични и научни постижения на историческото изследване, но колкото и научна и колкото и точно да е тази история, тя е духовна пустиня. Тя няма разбиране за нещата които са жизненоважни за живота на човека и човечеството като цяло. Те са затворена книга за съвременната история.

 

Рудолф Щайнер, откъси от книгата „Градивни камъни за разбиране на Мистерията на Голгота“.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 875 абонати.