Калоян Гичев

Благодаря ти, Господи, за всичко, което си ми дал и за всичко, на което си ме научил. Напомняй ми Господи, че животът не е мой, а на Любовта.

Днес на път от Жеравна за Медвен, където отивахме за кръжок по правене на свещи „Свещарят в мен“, с брат Иво говорихме за общностите и за алтернативния начин

Любовта е дом твой. Ще те пратим в онези светове, на Земята. Тя ще бъде твое училище. Обичай я като дом. Не пропускай възможност да проявиш любовта. Помни,

Искам да ме управлява… Любовта Разбира се, нямам предвид управление, а уреждане на държавните дела. Искам това да прави Любовта чрез хора, хора способни да я провеждат. Вярвам,

Стефи Божилова и Калоян Гичев приготвят един от най-любимите шейкове на Стефи – ягоди, банани и сок от сладки ябълки. Наздраве 🙂  

Българският език е една прекрасна школа 🙂 Школа водеща към добро и разум. В думите са скрити благи семенца, от които никнат благи добрини. Думата доволен е една

🙂 Днес ми се случи нещо прекрасно. Днес ми се случи нещо, което ме натъжи. Разделяхме се с един човек, един чудесен човек, в който видях доброто, красивото

🙂 Спомням си като бях студент в Софийския университет, казваха, че съм женен за Йога 🙂 Наистина имаше периоди, в които всеки ден ходех на Йога и разбира

„Няма престъпна любов“ Има една чудесна книжка с това заглавие със събрани мъдрости за любовта. Но и самото заглавие е една врата към светъл свят. Свят на любов.

Здравейте, приятели 🙂 Живеейки на Жеравна, периодично идвам до София и това, разбира се, ме радва и зарежда. Тръгвайки есента да живеем на Жеравна имах намерение да напиша една

Благодаря ви, приятели. Заповядайте да се разходим в един невидим и толкова съществен свят. Заповядайте в радост да споделим за споделянето :-). Ето и началото на нашата пътечка.

Тези думи често украсяват мислите и сърцето ми. Няколко години в стаята ми стоеше окачена снимка на изгрев от Рила и отдолу пишеше точно това: „Най-реалното за ученика,

Здравейте приятели, в днешния следобяд ще ви споделя за животът в Жеравна и така както го усещам и живея. Макар и вече по-далеч от големия град, не мога