Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)

“Малкото стопанство прибираше плодовете на своя труд. Харманът бе направен пред къщата. Братята и сестрите помагаха в тази работа. След като бе отвеяно и пречистено, зърното бе прибрано

– По отношение на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение – то значи – да работиш по насилие. Това значи, да слизаш надолу. Второ, труд –

Често някои от вас се спират и казват: „Защо не съм добър?“ Аз ще ви запитам: Откъде знаете, че не сте добри? За да познаеш, че си лош,

– Днес хората имат скръб. Когато дойде Божественото, ще дойде Радостта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот, зависи вашето щастие. Дето има Любов, има

“Учителят отделяше изключително внимание на музиката. Песните придружаваха всяка наша работа, ние всякога пеехме. Денят започваше с музика и свършваше с Музика. Всяка беседа на Учителя започваше и

– Когато минаваш по кален или прашен път, стани птица, хвръкни нагоре, дето няма кал и прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва

„Учителя помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно – едновременно на мнозина. Такъв е случая с изселването на българските евреи. В годините, когато Хитлер върлуваше

“Учителят каза:“ – В Духовния Свят никога не критикуват. Защо ще търсите погрешките на хората? Това е тровене. Влез в дома на човека като приятел и търси богатството,

“Учителят даваше понякога малки правила. Тях всеки може да приложи и опита. Те са зрънца от великото знание за Живота.“ – Човек трябва да знае, че никога няма

– Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче стремежът му остава неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката

– Когато човек слиза, т. е. когато е в своята инволюция, е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва в своята еволюция,

Разговор, в който изреченото от Силвина Белопойчева се превръща в песен – посвещаваме я на паневритмията, на симфонията на Живота, също на Учителя, а и на всичко, което

“При една сутринна разходка Учителят каза:“ – Има два закона, на които е подчинен човешкият Живот: вземане и даване. Човек взема и дава. В Природата трябва да има

Помнете: където и да ходите – по езера, по планини или вър­хо­­ве, работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е при­ятна, тя е Божествена. Щом не е приятна,

Ще кажа само нещо, от опит – как съм си направил онзи дом в планината. Той беше дом за тялото и душата – онова бунгало наречено стъклената пещера.