Истинска радост за мен бе възможността да се присъединя към група съмишленици, с които събирахме прекрасното жито лимец близо до едно малко селце в Родопите със звънкото име Меден бук.
Тази жътва не бе обичайна за мен – не използвахме сърпове, не гонехме на всяка цена резултати и големи количества. Всичко ставаше на ръка, рамо до рамо с десетки други души, които споделят сходни разбирания и философия за живота.
Съвсем скоро след като започнахме да събираме лимеца в мен спонтанно възникна желанието при докосване на всеки клас от този скъпоценен дар да изричам на ум думичката “Благодаря”. “Благодаря”, “Благодаря”, “Благодаря”… хиляди пъти благодарих. Тази благодарност аз отправях по цялата верига – на класа, който събирах, на самото растение, което е имало волята да израсте и да даде плод, на онези души, които са го засяли на ръка от семенце, в земята, която пък му е дала условия то да се роди и порасне, на водата, която се е изляла върху него, за да го дари с живот, на Слънцето, което е вложило своята енергия в него и на Безкрайната Вселена, в която всичко това се случва.
И колкото повече благодарях, толкова повече се свързвах с всичко около мен и с безкрайно великолепната Вселена, от която осъзнавах, че съм неделима частица. Честотата и чистотата на думичката “благодаря” започнаха да вибрират в мен и да създават неизразима радост и топлина в сърдечната ми област. Благодарях и за това щастие, което ми бе дадено да изживея.
Благодаря на всички, които бяха на тази необикновена жътва и на онези, които можаха да дойдат само мислено там. Благодаря на онези, които организираха всичко по прекрасен начин. Благодаря на Вселената, че направи всичко това възможно.
Благодаря
Очаквайте галерия със снимки от жътвата.
Тодор Ташев, 25 юли 2013 г.