В този бой няма никаква идея. Въз основа на това, казвам: И политическите партии нямат онази истинска, вечна идея. Техните идеи умират една след друга, както хората на бойното поле. Ще кажете, че без война не може. Това е друг въпрос. Според мене, войната е отрицателно средство, а според вас, тя подтиква човечеството напред. Войната е послужила като възпитателно средство за хората, но не ги е подтикнала напред. От осем хиляди години хората се бият. Какво особено е допринесла тя? Като не могат да разрешат известен въпрос по мирен начин, народите прибягват до войната, но това е разрешаване на въпроса със сила. Това е човешко разрешаване на въпросите.
Откъс от “Малката истина” – беседа от Учителя, държана на 12 октомври, 1932 г. София – Изгрев.
Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршум; когато човек убива подобния си, във време на война, не само че не го съдят, но получава награда, кръст за храброст. Ще кажете, че така е писано – във време на война хората да се убиват. Кой е допуснал войната? В кой Божествен закон е писано това? В Мойсеевото учение се говори за война, но в Христовото, войната е изключена. Между Моисея и Христа има такава разлика, каквато между земята и небето. Следователно, когато християните воюват, трябва да признаят и пред себе си, и пред целия свят, че постъпват по Мойсеевия закон, а не по закона на Христа, който подразбира абсолютно прилагане на любовта. На всяка ваша постъпка давайте съответното име. Моисей казва: „Око за око, зъб за зъб.“ Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“.
Откъс от “Противоречие в съзвучието” – Беседа от Учителя, държана на 9 февруари 1919 г. – София.
Сега аз не се интересувам кога ще се свърши войната, но искам да зная, кога ще престанат войните; кога хората ще се разбират по мирен начин. Какво се ползвате, ако знаете кога ще се свърши войната? Важно е, какво става днес на земята. От невидимия свят идат възвишени същества на земята, големи майстори, които знаят добре да присаждат. Всички хора ще бъдат присадени с новата присадка на Любовта, поради което в бъдеще няма да се бият помежду си. Присадката на Любовта ще тури край на войната. От вас се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израсте отново дивачка. Радвайте се, че светът ще бъде присаден с присадката на Любовта. – Вярно ли е това? – Вярно е сто и едно на стоте. Дето се запази присадката, там ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човек си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение в живота. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бъде за цялото човечество. Присаждането е започнало вече. Днес присаждат Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадят всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде вечният мир на земята.
Откъс от “Новата присадка” – беседа от Учителя, държана на 5-ти септември, 1943 г., София – Изгрев.
Всеки един от вас трябва да дойде до едно определено верую. Не веруюто на стария свят. Всички тези 500 милиона верующи християни, когато дойде тази всеобща война, никак не застанаха на страната на Христос, да кажат: “Няма да воюваме.” И тогава тази война не щеше да стане. Ако свещениците на целия свят бяха казали: “Няма да воюваме”, тази война не щеше да стане. В тази война се опита в какво вярват хората. Христос е почнал отвътре да царува, но във външния свят царува Мойсей. Методите са Мойсееви, хората искат доброто, но методите им са Мойсееви. Например казват: “Да обесим този човек.” – Не е хубаво да се обеси. – “Но какво да правим, инак тези люде ще се наплодят, какво да ги правим?”
Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат. Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея като вътрешен подтик. Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действат и отвън на мястото на Мойсеевите. Мойсеевото учение няма да го има. Времето е близо, от нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато, вие ще кажете, че е много дълга работа.
Откъс от “Пътят на добрите постижения” – беседа от Учителя, държана на 28-ми август, 1930 г., София, Изгрев.