Новият метод на усещанията в хомеопатията води към природните царства – и оттам към нашата същност
Струва ви се например, че летите – виждате в сънищата си земята, огряна от слънцето далеч под крилете ви… Или пък се придвижвате сякаш на подскоци в живота си. Мърдате с муцунка, ровите се с нос навсякъде, хващате се с опашка за дърветата… Примерите са безкрай, казва и Геновева Георгиева. След няколко години работа като хомеопат тя попада на Метода на усещанията. В началото ми се струваше, че не работи, признава сега. После обаче в практиката ú драматично нарастват разрешените случаи. Хората оздравяват. През 2011-а създава малка книжка „Новият метод на усещанията в хомеопатията“, в която описва основите на начина, по който работи. Интервюто ни е пък само няколко месеца след срещата на Геновева със създателя на този начин да лекуваш – индиецът Раджан Шанкаран.
Методът на усещанията е базиран на хомеопатията
Там, където свършва Георгос Витулкас, насочва ни Геновева, продължава Шанкаран. Нека кажем, че Витулкас е наистина уважаван в цял свят хомеопат, чиито трудове се смятат за едни от най-ценните от времето на Ханеман насам. Наричам всъщност Шанкаран втория Ханеман, продължава с усмивка Геновева. Дали има основание да го нареди директно след създателя на хомеопатията, питаме се ние. Но историята, в която индийският лекар работи търпеливо година след година в продължение на цели 25 за своя метод, ни убеждават в това.
Методът на усещанията акцентира върху това, че във всеки от нас звучи една друга мелодия. Това е мелодията на несъзнаваното, ако можем за миг да заемем този термин от психоанализата. Въпросът е, че от несъзнавано често се превръща в преобладаващо. Именно тук идва времето на хора като Геновева. Първата задача в практиката ú е да поведе разговор към същността на проблемите на всеки един от своите пациенти. Да започне да разпознава неговите жестове. Да усети и дочуе тази „друга“ песен.
Другата песен звучи волно в нас
Появили сме се заедно в този свят… Дори да не я дочуваме, често се случва така, че тя определя действията ни. „Идва например някой с оплакване за мигрена – описва случай от практиката си хомеопатът. – Питам го как усеща тази болка и стигаме до това, че цял живот той се чувства като костенурка. Ние сме родени човеци и в нас трябва да звучи само една песен – човешката. И когато звучи друга песен в нас, тя разваля хармонията, разваля мелодията на нашата истинска същност.“
Орлите размахват крила и описват как виждат планини и поляни, при змиите виждаме желание за конкуренция, при лъвовете – стремеж да доминират… Всяка една песен разваля хармонията, отнася ни по течението на несъзнаваното. Толкова дълго живеем заедно с нея, отбелязва Геновева, че накрая решаваме, че другата песен е част от нас. Но тя всъщност ни отмества от истинския център. Така се появява и дисбалансът, а на определен етап и болестите.
25 години д-р Шанкаран и екипът му развиват хомеопатията
С екип от сътрудници събира характеристики, следи ефекта от лекарства. Не са рядкост например случаи като този, в който негова сътрудничка Мегна Шах прекарва три години в специален район, в който изучава отблизо живота на рептилите с помощта на техните съгледвачи. Стремежът е да се опознае другата песен колкото може по-фино. Да се проследи мелодията ú, да се открие после в човека, който търси здраве, търси равновесие.
Методът му се основава на схващането, че в нашето ДНК е заложена характеристика, която не отговаря на потребностите на душата. Има една друга мелодия, която е различна от мелодията на душата, и само тя трябва да съществува в нас. Хомеопатичното лекарство цели да подаде вибрация, която отговаря на този глас. Така помагаме душата „да стъпи на краката си“, да се почувства у дома. С всяка следваща доза другата песен утихва все повече и повече докато накрая съвсем изчезне.
Геновева се среща не само с костенурки или орли
Методът на усещанията ú помогнал веднъж да различи светулката в своя пациентка. Дочула песента ú трудно, но вярно… Жената имала коксартроза, дерматит, била много нервна… „Притежаваше всички характеристики на насекомите – разказва ни хомеопатът. – Те са суперактивни и постоянно се движат, не се спират. Излезе ú темата сексуалност и безсрамие. Твърдеше, че излъчва светлина и топлина. Описа сцена в съня си, в която се къпе гола в гората в едно пространство, оградено с рехава зеленина. Идва един мъж, правят секс и после той си тръгва, а тя е много щастлива. От това се чувства така, сякаш пръска светлина и топлина, толкова е щастлива! Темата при светулките е, че те светят, за да привличат мъжкия. Коксартрозата ú изчезна още в първия месец на лечението, стана много спокойна. Пак има известна нервност, но казва, че се замисля преди да избликне тази нервност и обикновено не хаби енергия в това.“
Индиецът канализира и знанията за лекарствата
Той подрежда царството, подцарството и източника – специфични познания в областта на хомеопатията. „Може да стане грешка, ако не познаваме в дълбочина съответното царство и подцарство – разяснява Геновева. – Тази структура преди я нямаше и се случваха много грешки и много хора заради това казваха, че хомеопатията не работи. Хомеопатичните лекарства са много, над 5000 и е огромна, смазваща задача да помниш всичките. Но ако знаеш основната нишка, структурата царство-подцарство-миазъм, е много по-лесно да стигнеш до източника – т.е., вярното хомеопатично лекарство.”
Последното достижение на Раджан Шанкаран е синергията: съчетаването на класическа хомеопатия и методът на усещанията. Когато и двата метода показват едно и също лекарство, тогава сме сигурни в предписанието. Също така е важно да се знае генусът на лекарствата – това е централната нишка, която минава през всяко едно от тях. В България това не се изучава добре, но Шанкаран набляга и на него. Генусът е характеристика на класическата хомеопатия.
Всички познания, до които достига д-р Шанкаран, се преподават в неговата академия. Открия я първо в Индия, сега вече има клонове в САЩ, също и в Германия. Самата Геновева Георгиева присъства на обучение в Англия преди няколко месеца. Възхитена е. „Методът не спира да се развива. Много са интересни нивата, въведени от Шанкаран. Първото е името на болестта. Идва някой и казва например: „Болен съм от диабет.“ И нищо повече не може да спомене… Това е човек, който живее на първо ниво, изписва му се лекарство за диабет. Второто ниво са фактите – този диабет се влошава от сладко и се подобрява от течности. Трето ниво е емоцията – как чувства човек този диабет, например страх го е. На въпрос да опише страха, отговорът е, че се чувства като в капан. Това е четвърто ниво – делюзията. Делюзията е неправилното схващане на действителността. Там са образите, картините, филмите, колективното мислене. Там вече човек може да говори за нещо, което не е виждал, но понеже се свързва с колективното несъзнавано, стига до него. Може да се чувстваш вързан на верига като робите в Африка или пък като в килия в Освиенцим. Петото ниво е усещането – какво е усещането да си в капан или затворен в килия. Отговорът може да е за чувство на стегнатост, на схванатост. Това е усещане от семейството на кашуто. Изписваме лекарство от това семейство. Шестото ниво е нивото на енергията, там са жестовете. На това ниво не можем да хванем лекарството, защото например и тревичките, и морските гъби правят едни и същи движения. И когато попитаме за жеста – човекът ни дава усещането, т.е петото ниво. Затова за петото ниво казваме, че е централно, нивото на душата. На това ниво „другата песен“ става „видима“ за хомеопата. Тук изкристализират всичките ú характеристики, царство, подцарство и източник. Затова се казва, че сме болни – на нивото на душата има друга песен, която ú пречи да сме свободни. Когато дадем подобната вибрация, тази друга песен лека-полека намалява. А станем ли цялостни, оздравяваме.“
А седмото ниво, обяснява ни още Геновева, е празното платно. Върху него се наслагват всички останали. „Тези нива не са измислени от Шанкаран само за хомеопатията – продължава тя, – ние живеем на тях по принцип. Например, когато се запознаваме с някого, на първо ниво си казваме името. Второто са фактите – например сини очи, руса коса. Третото ниво е, когато си пообщуваме и определим дали ни харесва един човек или не. Четвъртото ниво е делюзията: „Чувствам се зависим от този човек.“ Петото е усещането, че например сме свързани с този човек. А шестото вече е енергията, жестовете, които правим в израз на това усещане.“
Колкото на по-високо ниво живеем, толкова по здрави сме
Така е, защото повече и по-лесно се свързваме с душата и с вътрешната си същност. Така лекува и хомеопатията – и класическата, и чрез Метода на усещанията. Тя помага да се качи самата вибрация, да минем от първо ниво на второ. От второ на трето и нагоре – към нивото, на което срещаме истинските си потребности. Там е вибрацията на любовта. Към нея ни води и нашата истинска песен. Дочуем ли я, значи имаме пред себе си вярната посока. А в себе си – онзи тих глас, който ни прави щастливи.
Има два подхода при лечението – локално лечение и цялостно. При локалното лечение лекуваме органа. Например, имаме диабет, изписват ни инсулин. В хомеопатията не е така. При нея, ако имаме десет човека с диабет, ще предпишем десет различни лекарства, защото тяхната индивидуалност е различна. Хомеопатията въздейства на жизнената сила, която е отговорна за нашето здраве. Тя се състои от четири системи: мозъчна, нервна, ендокринна и имунна. Когато дадем хомеопатична капка, тя задейства всички системи едновременно. Това е нещо много мощно – да имаш добра памет, спокойствие, правилно функциониращи жлези и силен имунитет, който държи вирусите и бактериите далеч от нас.
Да изживеем „другата песен“ Хората, които се лекуват с хомеопатия, нямат проблеми, за които сега се говори… Че понеже вибрациите сега са много тежки, ние изпадаме в депресии и сме с променливо настроение и не знаем какво да правим. Но трябва да оправим нещата в себе си и това става с дълбока медитация или хомеопатия. Само когато изживеем другата песен на ниво, по-дълбоко от ума – на ниво усещане или душа можем да задействаме дълбок и траен оздравителен процес. Когато видим тази друга песен във всичките й измерения, без да я осъждаме, без да я критикуваме и я приемем наистина от дъното на съществото си, без да се заблуждаваме, че сме го постигнали. Проблемът е, че тя е толкова отдавна и толкова надълбоко в нас, че ние си мислим, че е част от нас. Но когато това се случи, се получават прекрасни резултати. Пожелавам на всички да я изживеят и да бъдат цялостни.
Другата песен“ дочу и Краси Проданов. Снимка: Деница Дабижева.