Войната може да бъде унищожена само тогава, когато хората откажат да вземат участие в насилието и бъдат готови да понесат всички гонения, на които могат да бъдат подложени за това. Това е единственото средство за унищожението на войната.
От самото начало на християнство най-искрените и горещи отци на църквата са говорили същото – за несъвместимостта на християнството с едно от основните неизбежни условия за съществуването на държавното устройство, – с войската, че един християнин не може да бъде войник, тоест да бъде готов да убива всекиго, когото му заповядат. Християнската общност през първите векове до пети век определено е признавала, в лицето на своите ръководители, че на християните е забранено всякакво убийство, а оттам и убийството на война.
Така е било през първите четири века на християнството. При Константин на знамената на римските легиони вече се появил кръст. А в 416 година бил издаден указ за недопускане на езичници в армията. Всички войници станали християни, тоест всички християни със съвсем малки изключения се отрекли от Христа.
Оттогава в продължение на 15 века тази простичка, несъмнена и очевидна истина за това, че изповядването на християнството е несъвместимо с готовността по волята на други хора да се извършва насилие от всякакъв вид и даже убийства, е скрита до такава степен от хората, до такава степен е отслабено истинското християнско религиозно чувство, че хората, поколение след поколение, по вяра изповядващи християнството, живеят и умират, разрешавайки убийства, участвайки в тях, извършвайки ги и ползвайки се от тях.
Така преминават вековете. Като подигравка над християнството се извършват кръстоносни походи, в името на християнството се извършват ужасяващи злодейства, и малкото хора, удържащи основните начала на християнството: манихеи, монтанисти, катари и други, предизвикват в болшинството хора само презрение или гонение.
Но истината, като огън, прогаря малко по малко скриващите я покрови и все по-ярко и по-ярко започва да излиза пред хората, волю-неволю привличаща към себе си внимание.
Държавният закон с изискването си за военна служба, тоест готовност за убийство по волята на други хора, не може да не бъде противоположен на всеки религиозно–нравствен закон, винаги основаващ се на любовта към ближния, както всички религиозни учения, не само християнското, но и магометанското, и будисткото, и браминското, и конфуцианското. Това най-точно определение на закона за любовта, не допускащо никакви изключения, което било изказано от Христос преди 2000 години, в наше време вече не е резултат от следването на Христос, а се съзнава непосредствено от нравствено най-чувствителните хора от всички вери.
За християнина, познаващ изискванията на закона за любовта, всички изисквания на закона на насилието не само не могат да бъдат задължителни, но винаги ще им се струват такива хорски заблуди, които подлежат на разобличение и изтръгване.
Изповядването на християнството в неговото истинно значение, включващо несъпротивление на злото с насилие, освобождава хората от всякаква външна власт. Но то не само ги освобождава от външната власт, заедно с това то им дава възможност да достигнат до това подобряване на живота, което те напразно търсят чрез изменение на външните форми на живота.
На хората им се струва, че положението им се подобрява вследствие изменението на външните форми на живота, а всъщност, изменението на външните форми винаги е следствие само на изменението на съзнанието. И само в такава степен се подобрява живота, в каквато това изменение е основано на изменението на съзнанието. Всички външни изменения във формата на живота, нямащи в основата си изменение на съзнанието, не само не подобряват съзнанието на хората, но в голямата си част го влошават.
Не правителствените укази са унищожавали избиването на деца, мъченията, робството, а изменението на съзнанието на хората е извиквало необходимостта от такива укази. И животът се е подобрявал само дотолкова, доколкото това било основано на изменение на съзнанието. В такава степен, в която в съзнанието на хората законът за насилието бил заменен от закона за любовта.
На хората им се струва, че ако изменението на съзнанието влияе на изменението на формата на живот, то би било възможно и обратното. И тъй като да направляваш деятелността към външни изменения е и по-приятно (последствията от деятелността са по-видни), и по-лесно, то те винаги предпочитат да отправят своите сили не към изменение на съзнанието, а към изменение на формата. И затова в по-голямата си част са заети не със същността на делото, а само с неговото подобие.
Външната суетна, безполезна деятелност, състояща се в установяване и прилагане на външните форми на живот, скрива от хората съществената вътрешна деятелност към изменение на съзнанието, единствената, която може да подобри живота им.
И това суеверие повече от всичко пречи за общото подобрение на живота на хората. По-добър живот може да има само тогава, когато съзнанието на хората се измени към по-добро, и затова всички усилия на хората, искащи подобрение на живота, трябва да бъдат насочени към изменение на собственото съзнание и това на другите хора.
Християнството в истинното му значение освобождава хората от това робство, в което се намират те в наше време, и само то дава на хората възможност за Истинско подобряване на личния и обществения им живот.
Лев Толстой