В продължение на четири години Михаил Георгиев снима живота на последователите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) в лятната духовна школа на Седемте рилски езера. Там всяка година през август се събират хора от цял свят, за да посрещнат „духовната нова година” с молитви, песни и свещени танци. Авторът успява да спечели доверието на последователите на Учителя като участва активно в ритуалите, което му позволява да заснеме интимни мигове от живота в Бялото Братство.
Чрез изкуството на черно-бялата фотография е показана/уловена хармонията между хора и природа, мистиката на духовното, уединението на последователите, свещения танц Паневритмия и още много уникални и мистични моменти в тази необикновена среда. Изборът на черно-бял филм като медия не е случаен, защото поставя фотографиите в рамките на класическата фото-журналистика.
Цялата серия ще бъде представена под формата на фото-есе от 32 фотографии, във фотографска галерия „Rubber Gallery”(ул. Герлово 13) на 4-ти октомври, 2013г.
*На откриването на изложбата зрителите ще могат да присъстват и на представянето на албума „Любовъ и съгласие”, който съдържа близо 60 фотографии от серията и текст с историческа и географска информация за Седемте рилски езера, подробна биография на Учителя, цитати и разяснения за някои аспекти на Учението.
Разкажи как започна всичко. Как влезе в тази материя и помогна ли ти фотоапаратът да изживееш още по-интимно всичко, което се случва през август на Седемте рилски езера
Михаил Георгиев: Почнах да ходя на Седемте рилски езера съвсем „случайно”, ако въобще съществуват случайности. Исках да посетя това място и го направих за пръв път през септември. Почти нищо не заснех, малко ме беше страх от подредените в пирамидна форма камъни и всичко останало, както беше оставено от хората. Не знаех почти нищо за Учителя Беинса Дуно и Учението. Турист. На следващата година се качих на Езерата само за един ден – на 19-ти август. Исках да снимам. Това ме доближи до Учението и след година си издействах дълга отпуска, която прекарах на лагера. Почнах да се уча на упражненията от Панервритмията, на нови песни и…да снимам.
В началото не съм имал намерение да правя серия/есе и не съм търсил нищо конкретно.
Снимането е като влизане в душата на човека и събитието. Лесно ли бе допуснат до душите на непознати хора, дошли да се помолят на това свещено място?
Михаил Георгиев: Отначало нямах много приятели и познати там. Честно казано се чувствах леко чужд. Трудно се снима на това свещено място, защото всеки е там за да изживее нещо интимно в себе си и да го сподели с други хора, които имат същата цел. Мисля, че е било по-трудно за мен, отколкото за хората, към които насочвам обектива си. Сякаш им открадваш един много ценен миг. За тях е миг, но за мен – това остава една моя фотография, която няма да отлети с времето. Това чувство го имам и до днес, но може би съм станал по-уверен, че снимките, които правя на Седемте рилски езера имат някакъв смисъл. С течение на времето свикнахме един с друг и постепенно спрях да се чувствам неудобно, че навсякъде нося камерата си и се бутам умерено нахално за да заснема нещо, което ми е направило впечатление. Старах се да бъда максимално деликатен в наблюденията, движенията и снимането си, за да не наранявам пространството и душите на хората.
Вярваш ли, че твоите фотографии ще предадат магичността на онези места и ритуали на забързаните хора, които минаг през галерията от 4 до 18 октомври?
Михаил Георгиев: Надявам се, че тези фотографии биха могли да покажат някои сфери от Учението от една лесна за възприемане гледна точка. Смятам, че биха породили интерес не само в хората, които нямат идея какво се случва на Езерата, но и в тези, които са посветени последователи. Не случайно съм търсил мистични и магични композиции и състояния. Иначе серията не би имала такъв облик, би била конкретна, ясна и съответно скучна.
За какво бъдеще на тази изложба мечтаеш? Ще я изпратиш ли по света и ще бъде ли разбрана?
Михаил Георгиев: Това Учение е много важно за жителите на планетата ни в днешно време. То е учение на новото разбиране, на Любовта, признато от повечето духовни гурута по света като най-близко до Бога. Именно за това смятам този проект за важен. Като фотограф, аз мога това да направя – да дам всичко от себе си за да се погледне на Учителя и Словото му по позитивен начин както от българите, така и от чужденците. Мечтая този проект да се приеме добре тук и извън страната ни и смятам, че има потенциал да се случи.
Защо избра за име на проекта си „Любовъ и съгласие”?
Михаил Георгиев: „Любовъ и съгласие” се казва така благодарение на една фотография, която бях помолен да заснема. Това е един от камъните, с които е издигната кухнята в лагера, още във времето когато Учителя е бил на Земята. На този камък са издълбани думите: Любовъ и съгласие. В последствие това стана корица на книгата, с която трябваше да завърша трети курс в НАТФИЗ. Сега тази книга е напечатана в много ограничен брой и може да бъде разгледана по време на изложбата.
Още за изложбата във facebook >
Михаил Георгиев е фотограф с интереси в както в класическите фотографски процеси, така и в съвременните тенденции във фотографията. Навлиза в сферата на фотографското изкуство през 2008г. като експериментира в различни жанрове. Тази година завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където е стипендиант.
Фотографии на Михаил Георгиев са награждавани в международни интернет конкурси, а в последните две години присъстват в официалната селекция на „Канон – снимка на годината – България”, в Националната Художествена Галерия. С негово участие през 2011 и 2012 г., се съставя ежегодната изложба на сдружение „Платформа АГОРА”, която се излага на различни места в страната и показва ролята на читалищната дейност в обществен план.
В последно време авторът е привлечен силно от документалната фотография и фото-журналистиката – сфери, в които работи успоредно с проектите, свързани с образованието му в НАТФИЗ.