Лавандула за здраве, късмет и любов

lavender
Необятно е богатството от цветове, които се срещат в природата, но лавандулата заема специално място, както с красотата си, така и с аромата, очаровал поколения наред. Релаксиращ и балансиращ, мирисът на лавандула ни успокоява, независимо дали цветовете й цъфтят в градината или се сушат вкъщи. Какво друго обаче знаем за една от най-популярните билки? Историята й започва преди около 3000 години, така че си направете един хубав чай и се настанете удобно, защото предстои една приятна разходка през далечни години и култури.

 

Архаичен период

Историята започва в Египет, където използвали лавандулата за балсамиране и приготвяне на козметика. Масажните масла, балсами и лекарства, направени с билката, се ползвали само от кралски семейства и висши свещеници.

През ІІІ в. пр. н.е. гръцкият философ, ботаник и лекар Теофраст пише за лечебните свойства на ароматите в съчиненията си „Относно миризмите”. По това време гърците използвали лавандулата като лек за всичко – от безсъние и болки в гърба до душевни разтройства.

През Римската епоха използвали цветето за ароматизиране на домовете си и водата в римските бани, като парфюм и против насекоми. Жените пък слагали от билката до леглата си за подбуждане на страстите.

Гръцкият военен лекар Диоскурид е първият, който в труда си De Materia Medica (около 70 г. от н.е.) описва лечебните ползи от лавандулата. Той отбелязва, че когато се приема вътрешно, лавандулата помага при лошо храносмилане, главоболие и болки в гърлото. Външно тя може да се използва за почистване на рани, изгаряния и при лечение на кожни заболявания.

Дълго време се е вярвало, че тайното оръжие на Клеопатра в любовта била лавандулата. Някои твърдят, че ароматът на сините цветчета помогнал на владетелката на Египет да съблазни Юлий Цезар и Марк Антоний.

В Библията лавандулата се подвизава с името нард (от гръцкото име за лавандула naardus, идващо от сирийския град Naarda). В Евангелие от Марко, гл. 14, пише: И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

 

Средновековие

През тъмните векове на Средновековието (VІІ-ХІІІ в.), лавандулата се е използвала рядко и предимно от монаси и монахини. Според указ на Римската империя от 812 г., манастирите се задължавали да отглеждат зеленчуци, овошки, лечебни растения и цветя. Така по онова време те съхранявали познанието за билките и техните лечебни свойства, а също и преписвали древни ръкописи, посветени на лечебните ефекти на различни растения.

Лавандулата преживява своя ренесанс през Тюдорова Англия (1485–1603 г.). Когато Хенри VIII започва да затваря манастирите и да разпродава огромните им владения, отглеждането на лавандула се премества в домашните градини. Дамите я използвали за всякакви неща – поставяли от цветовете й между бельото в скриновете, пришивали я в торбички, които използвали за освежаване на въздуха, смесвали я с пчелен восък за полиране на мебели. Обикновено засаждали лавандула в близост до мокрите помещения. Изпраните дрехи и бельо слагали да съхнат върху цветове й, за да попият от свежия мирис на билката. Използвали я и за отблъскване на насекоми.

Кралица Елизабет I имала слабост към лавандулата и я ползвала като парфюм и в чая за облекчаване на честите си мигрени. А Хенриета-Мария, съпруга на крал Чарлз I, използвала сините цветчета за парфюмиране на сапуни, потпури и вода за миене и къпане.

 

Ренесанс

Мирисът на щавена кожа бил неприемлив за фино облечените мъже и жени, затова производителите на ръкавици използвали етерично масло от лавандула, което парфюмирало ръкавиците и маскирало миризмата на кожа.

През ХVІ в. във Франция лавандулата се считала за ефективна и надеждна защита срещу инфекции. Производителите на ръкавици, които използвали билката, за да парфюмират своите изделия, изглежда често са избягвали холерата.

През ХVІІ в. я ползвали като панацея. Интересът към нея бил толкова голям, че и уличните търговци започнали да я продават. Цената й се увеличава значително по време на Голямата чума през 1665 г., когато лавандулата се смятала за ефективана защита срещу ужасната болест. Тя успешно отблъсквала бълхите, които я пренасяли.

 

Викторианска епоха

Лавандулата била много на мода сред дамите, а кралица Виктория – една от най-големите й почитателки. Купували я от уличните търговци и в муселинови торбички я прибирали в гардероби, миели стени и мебели, слагали я в пресите за бельо, готвели. Малки чантички, пълни с лавандула, били носени от младите жени с надеждата да привлекат ухажори. Прекомерната й употреба обаче допринася за загубата на популярността й в началото на ХХ в., когато започва да се свързва със стари дами и отминали времена.

 

Модерната епоха

Днес Прованс (Франция) е най-големият регион за производство на лавандула в света. Там през миналия век овчарите събират билката, за да я продават на парфюмерии в град Грас. Малко преди Първата световна война, производители на парфюми заедно с френското правителство виждат в производството на лавандула един шанс да се накарат хората да останат да живеят и работят в района. Така те изкоренили бадемовите дръвчета и засадили на тяхно място лавандула.

По време на Първата световна война, лавандулата се използвала за превръзване на рани и дезинфектиране, когато имало недостиг на други медикаменти.

Днес билката се използва като помощно средство за сън и почивка. Тя облекчава стреса и напрежението. Може да се използва като чай, в компреси за рани и за облекчаване на натовареността в синусите, на главоболие, махмурлук, умора и изтощение. Сухи цветя лавандула се използват широко за освежаване на шкафове, чекмеджета и стаи. Сухите лавандулови цветя са популярни за използване при сватби като украса, подаръци и конфети за хвърляне по младоженците.

 

В кухнята

Лавандулата е била използвана в продължение на векове в приготвянето на храна. Тя придава цветен, леко сладък и елегантен аромат на салати, супи, месо, сирена и десерти.

А това е една лесна рецепта за приготвяне на лавандулова захар. Тя е подходяща за подслаждане на горещ или студен чай, за приготвяне на кифлички или поръсване на бисквитки преди печене, както и като подарък.

Състав:

  • 2 чаши захар
  • 1 с. л. сушени цветчета лавандула ангустифолиа (lavandula angustifolia)

 

Приготвяне:

Сложете лавандулата в блендер и го пуснете за 10–15 сек. Добавете захарта и разбъркайте за още 15–20 сек. Затворете сместа и я дръжте далеч от пряка слънчева светлина. Подсладете любимите си рецепти в зависимост от вашите вкусови предпочитания.

 

Ароматите на лавандулата в нас пренесе Надя Русева. Снимка: Деница Дабижева.