fbpx

Краят на едно “сурово” лято

gz-01
Миналата Събота официално приключих със суровоядния си експеримент.

След семинара със Стив Павлина и приятели в Букурещ, посетихме една чудесна кръчма в центъра на града и за първи път от 74 дни насам, се насладих на топла крем супа от леща. И не само това. В ресторанта се предлагаха и други вкуснотийки и опитах и някакъв местен специалитет с патладжан и подправки, нещо много близо до българското кьопоолу, само че със съвсем лек чеснов привкус.

Всичко беше много, много вкусно.

Но нека отговоря на въпроса защо на първо място прекратих експеримента си? Защото усетих, че вече насилвам тялото си, което ясно ми показа, че се нуждая от определени количества топла храна. Няма кой знае какъв смисъл в това да насилвате себе си, особено, когато знаете, че топлата храна от време на време, със сигурност няма да понижи нивото на енергия в тялото ви или менталната ви яснота.

От какво се нуждаете вие? Задавате ли си достатъчно често този въпрос? Намирате ли отговор? А задоволявате ли нуждите си след като разберете какви са те? Тъй като всички много добре знаем (поне се надявам), че няма как да задоволите изцяло нуждите на хората около вас, ако преди това не сте задоволили собствените си.

Повод за размисъл.

Аз съм топлолюбиво същество и когато температурите навън паднат под 23 C, започвам да изпитвам нужда от нещо топличко, което да се настани в стомаха ми :) Важно е, обаче, това “топличко”, да бъде и достатъчно здравословно и да снабди тялото ми с нужните елементи, от които то има нужда. Нещо, което каквото и да си говорим е трудно да се случи, ако употребяваме единствено готвена храна. Да не кажем невъзможно.

За това и в момента употребявам предимно сурова храна, но когато от време на време ми се хапне нещо топло, слагам царевица, морков или броколи в “парника” и ги задушавам приятно.

Всъщност наскоро имах възможността да си пообщувам с един интересен човек, който сподели, че ние българите сме щастливци, тъй като сме въвели салатите като основна част от менюто си и това ни дава възможността да си набавяме необходимите ензими, толкова важни са доброто функциониране на организма ни. Нямаше как да не се съглася. Което си е вярно, вярно си е. Ако намалим и количествата на изяжданите кебапчета и кюфтета, би било още по-добре ;)

Супите също са добър вариант и мисля да се възползвам от различните бобени култури, за да си набавям необходимите ми протеини, при положение, че продължавам да натоварвам тялото си физически всеки ден. Но не мисля да прекалявам.

gz02
Много е важно да се храните на първо място тогава, когато наистина сте гладни и второ да се замисляте какво точно ядете. Две неща, за които повечето от хората изобщо не се замислят, особено последното.

И това го казвам единствено, защото съм бил един от тези хора достатъчно дълго време, за да мога да направя разликата и да видя и най-важното усетя, че е възможно да разполагаме с наистина чудесно здраве, имунна система, физическа сила и изобилие от ментална енергия, която да използваме, за да направим живота си още по-стойностен.

Но всеки е с правото си на избор дали да премине от “другата страна” или не :)

Лично за себе си осъзнах, че суровата храна ще остане преобладаваща част от диетата ми и начина ми на хранене, а в момента, в който се озова на място с четирисезонна температура над 25 C, най-вероятно ще бъда единствено на “сурово”. Има един единствен начин да разбера. Всяко нещо с времето си :)

Помислете и вие дали наистина искате да разберете за себе си какво означава да сте наистина здрави. Най-малко си задайте въпроса и си отговорете честно. В случая отговорът ще бъде насочен единствено и само към вас самите.

Истината е, че по-голямата част от нас си мислят, че са здрави, но всъщност дори и не подозират какво би могло да се случи с телата им, ако си позволят да опитат един малко по-различен начин на хранене. И в случая това не е задължително да бъде суровоядството, въпреки че за мен лично то ще си остане най-добрия вариант. Опитайте вегетарианството или минете към веганството. Излезте от зоната си на комфорт, експериментирайте и си позволете да бъдете здрави. И ако не ви хареса, то със сигурност винаги можете да се върнете към старите си навици.

 

Сега отивам да си сложа една, две царевици на пара :)

gz-03
А вие можете да споделите собствения си опит и мисли малко по-долу :) Благодаря ви!

Ако сте пропуснали останалите статии, свързани със суровоядния ми експеримент, можете да ги прочетете проследявайки следните връзки:

♥ Да минеш на “сурово”

♥ Да минеш на “сурово”- част 2

♥ Един “суров” ден

♥ “За” и “против” суровата храна

♥ Да минеш на “сурово”- ден 16-ти

♥ Да минеш на “сурово”- ден 21-ви

♥ Да минеш на “сурово”- ден 29-ти

♥ “365 дни веганство”- медицински резултати

♥ Да минеш на “сурово”- ден 51-ви 

 

 

Георги Жеков, www.drugata-realnost.com