Не питай защо съществува злото, но питай защо си го допуснал в себе си. След това не се мъчи да го изхвърлиш или да се бориш с него, но погрижи се да го ограничиш.
Не давай възможност на злото в тебе да се шири. Обаче речеш ли да се бориш с него, то ще те победи. То е силен, умен противник, мъчно ще се справиш с него. И злото има право да съществува, както и доброто. Важно е да не се дават условия на злото да се проявява. Някой се оплаква, че като сложил крака си в циментовата каша, втвърдил се и не могъл да го освободи. Той счита цимента за зло, което му създава противоречие, и търси вината в онзи, който направил кашата. Вината не е нито в онзи, който направил цимента, нито в онзи, който направил кашата. Вината е в тебе. Защо влезе в кашата? Ти трябваше да бъдеш внимателен, да не стъпваш там. В живота циментът има практическо приложение. Вместо да пренасяш големи блокове от едно място на друго, по-добре счукай суровите камъни на прах, опечи ги в специална пещ и ги продавай като цимент за строеж. А ти, който минаваш край постройката, внимавай да не загазиш в някоя каша. – Защо огрубяват ръцете на онези, които работят с цимента? Не може ли да не става това? – Не може. Естеството на цимента е такова. Който работи с него, все ще пострада, повече или по-малко. Каквито обяснения да се дават от учените за свойствата на цимента, нищо не може да ги измени. Както и да работиш с него, свойствата му остават неизменни. Щом го пипаш, ръцете ти непременно ще огрубеят. Като се говори за свойството на цимента да се втвърдява, дохождаме до въпроса, защо погрешките трябва да се изправят на време. Ако сложиш ръката или крака си в цимента и го извадиш веднага, само ще се оцапаш. Ще вземеш вода и ще се измиеш. Погрешката е лесно поправима. Оставиш ли крака си 10–12 часа в циментовата каша, той ще се втвърди. Погрешката е мъчно поправима. Пак ще извадиш крака си, но ще изгубиш повече време, средства, и ще си причиниш по-големи страдания. Пазете се от погрешки! – Защо не трябва да се правят погрешки? – За да не се намерите в мъчнотии при изправянето им. Казвам: Не правете погрешки, т.е. не слагайте мислите, чувствата и желанията си в циментовата каша, да не се циментират. Не ги дръжте дълго време там, за да не се втвърдят. Ако случайно кракът ви попадне в тази каша, бързо го извадете навън и се отдалечите на няколко метра, за да бъдете свободни. И тъй, за да се справяте с противоречията, трябва да имате ясна представа за тях. Ще кажете, че всички хора грешат. – Това не оправдава никого. Една капка вода, сама по себе си, е полезна. Като падне върху растението, тя го освежава. Обаче, ако милиони капки паднат върху растението, те могат да го удавят. Тъй щото, ако един човек греши, неговата погрешка не е опасна; ако всички хора грешат, ще си пакостят едни на други. Погрешките им ще образуват морета и океани, в които цялото човечество може да се удави.
…
Ще кажете, че човек е дете в живота, не може да се обвинява за погрешките си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдаваш човека, това значи да му направиш временна услуга. После той сам трябва да свърши работата си. Следователно не се оправдавай за погрешките си, защото, рано или късно, ти трябва да ги изправиш. Нещата могат да се отложат за известно време, но не могат да се избегнат завинаги.
…
Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото. Как ще се бориш с една стохилядна армия, добре въоръжена и обучена? Ти излизаш сам срещу толкова хиляди души, които всеки момент ще те унищожат, и нищо няма да остане от тебе. Колкото можеш да се бориш със злото, толкова и със стохилядната армия. Не предприемай работи, които не са по твоите сили. Не е позволено на човека да се бори със злото. За предпочитане е да се свържеш с тези сто хиляди души чрез доброто, отколкото със злото. Голяма сила е злото. Ако искаш да воюваш, бори се с греха, със слабостите и пороците в себе си, а не със злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господар на злото, а слуга – на доброто. Познай злото, без да се свързваш с него.
…
Да се бориш със злото, това е все едно да се бориш с целия свят. Можеш ли да издържиш тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно: не може да издържи на топлината на Любовта. Единственото нещо, което може да ви запази от злото, това е топлината на Любовта. Тя е щитът, с който можете да се браните. Най-малката топлина на Любовта е в състояние да ви запази от злото. То бяга от нея като от чума. Значи единственият неприятел на злото е топлината на Любовта. Как трябва да се прояви и запази топлината на Любовта? За това има правила, но те са колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можеш да носиш. Често хората се запитват как може да се спаси светът. – Това не е работа на хората. Който е създал света, Той има грижа за него. При това светът не се нуждае от спасяване. Ако трябва някой да се спасява, това е човекът. Въпреки това ние не се занимаваме със сегашното състояние на човека.
Откъси от “Топлината на Любовта“, беседа от Учителя, държана на 12 януари 1936 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
