Въпроси за храненето в светлината на духовната наука – Рудолф Щайнер

Здрав живот - Въпроси за храненето в светлината на духовната наука – Рудолф Щайнер

За някого изглежда странно, когато духовната наука говори за това, което с известно право се разглежда като най-материалното, за това, което от много хора се смята за най-недуховното: за храненето. Има хора, които искат да подчертаят своя особен идеализъм, своята специална духовност, като казват: Ах, ние се грижим само за това, което се извисява над въпросите, свързани с материалния живот. Такива хора вярват-и в известно отношение може да имат право, че всъщност за развитието на идеалното и духовното е безразлично как човекът задоволява потребностите на тялото. Материалистичният начин на мислене разсъждава по друг начин. Един голям философ на 19. век прави изказване, което много е преповтаряно и което предизвиква ужас и негодувание у много хора, които духовно мислят идеалистически; изказването на Фойербах: «Човекът е това, което яде». Повечето хора мислят по същия начин и материалистическият възглед изцяло ще е съгласен с изказването, че човекът е обобщен резултат от веществата, които внася в тялото си, и че от това произлизат не само промените в неговия органичен живот, но също и това, което става в неговия дух.

Когато външни лица повече или по-малко повърхностно чуят нещо за антропософията или духовната наука, тогава те си мислят, че привържениците й твърде много се занимават с храненето. Един външен човек не може да разбере защо антропософите наистина така много държат дали да се яде това или онова. Не може да се отрече, че в някои антропософски кръгове, в които хората по лек начин искат да навлязат дълбоко в духовния живот, царува твърде много неяснота. Някой си мисли, че би трябвало да избягва това или онова, би трябвало само да не го яде или пие, за да постигне по този начин по-висока степен на познание!

Това също е заблуждение, както е заблуждение и характеризираното вече схващане в изказването на Фойербах: «Човекът е това, което яде.» Най-малкото то е едно едностранчиво схващане.

В известен смисъл обаче духовната наука може да приеме това твърдение, само че по малко по-различен начин от този, по който го приемат Материалистите. На първо място знаете ние вече много пъти сме подчертавали, че за духовната наука всичко около нас е израз на нещо духовно. Един минерал, едно растение или каквото и да било в нашето обкръжение е веществено само по отношение на неговата външна страна. Подобно на даден орган на един човек, всичко видимо е израз, жест на духа. Зад всичко материално се намира духовност, също и зад храната. С нея ние поемаме не само материалното, което се простира пред нашите очи, но същевременно ядем духовното, което е зад него. Посредством храната, чрез тази или онази материална субстанция ние встъпваме в отношение с една или друга духовна същност, която се крие зад нея. Това е съвсем повърхностна характеристика. Но който правилно я разбере, в известно отношение ще може да признае Материалистичното изречение: «Човекът е това, което яде». Само че наред с материалния трябва да бъде разбран и един духовен процес.

Това обаче е само единият начин, по който можем да се ориентираме по тези въпроси в духовнонаучен смисъл. Когато духовната наука отдава известно значение и предприеме изследвания върху естеството на хранителните продукти, това се прави, защото тук се оказва една съвсем своеобразна перспектива спрямо отношението на човека към природата. По този начин човекът наистина стои в такива отношения с природата, че по определен начин той поема в себе си околната природа и изгражда сам себе си от това, което е вътре в нея. От това следва въпросът: Не се ли отдава човекът на тези сили, които действат вън, когато си присвоява това, което е отвън, и може ли той да се освободи от тези сили? Възможно ли е чрез своята храна човекът да бъде освободен от влиянието на своето обкръжение, така че да получи известна власт и известно влияние върху обкръжението? Не би ли могло човекът наистина да може да бъде това, което яде, да стане такъв чрез известен начин на хранене и не би ли могло чрез друг вид хранене човекът да се освободи от принудата, която се упражнява върху него чрез храненето? Следователно за духовната наука се явява въпросът: Как трябва да се устрои храненето на човека, за да бъде свободен той от принудата, упражнявана от самото хранене, за да бъде той все повече господар и повелител на това, което става в него?

Като поставяме пред себе си този въпрос днес, трябва да се каже нещо относно цялостната позиция на духовната наука, отнасяща се до тези въпроси. Този въпрос, както и въпросът за здравето, трябва да се разбират така, че на духовната наука по никакъв начин не трябва да се приписва агитация в това или в онова направление. Който допуска, че с това, което днес ще бъде казано, се агитира за или против едно или друго хранене, определени хранителни продукти или средства за наслада, той във висока степен има погрешно мнение. Днес никой не трябва да си тръгне с мнението, че тук се е застъпвало за или против въздържателство, вегетарианство, месоядство. Всички тези въпроси за догми, за нещо единствено ощастливяващо, нямат нищо общо с най-вътрешното усещане на духовната наука. Ние не искаме да агитираме, нито да командваме човека по един или друг начин; искаме само да кажем какви са нещата в действителност. Тогава всеки както иска ще може да уреди живота си според великите закони на битието. Следователно днешната лекция иска само и единствено да каже кое е истината в тази област. От друга страна, много моля да вземете предвид, че аз говоря не за антропософски кръгове в тесен смисъл, които искат да постигнат известно развитие и да спазват специални условия. Днес въпросът ще бъде разгледан в общочовешки смисъл2. При големия обхват на темата могат да се обяснят само отделни неща и преди всичко трябва да се избегне онова, което е свързано със здравословността на живота. Него ще го чуем в следващата лекция.

Днес ще се занимаем с храненето в тесен смисъл. Затова тук няма да вземем под внимание процеса на дишането. За да поддържа жизнения процес на организма си, човек трябва да поема: белтък, въглехидрати, мазнини и соли. Знаете, че човекът задоволява със смесена храна потребностите, които неговият организъм има в тази насока. Той набавя тези глав-ни съставки на храната си отчасти от животинското, отчасти от растителното царство. Измежду днешните наши съвременници има много повече защитници на смесеното хранене, отколкото на едностранчивата храна, да кажем евентуално само на животинска или само на растителна храна. Трябва да се запитаме: Как се отнасят законите на обкръжението, от което човекът взема своята прехрана, към истинските сили и потребности на човешкия организъм? Днес тук става дума само за човека, не за животното3.

Човекът е склонен да схваща своя организъм твърде материално според тъй наречените научни резултати на своето време. Духовната наука трябва да смени това със законите на духовните взаимовръзки. Макар теоретично не винаги, но практически повече или по-малко несъзнателно се обосновава мисълта, че човешкият организъм се състои повече или по- малко само от физическото тяло, от химическите вещества в тяхното взаимодействие. Човек проследява тези субстанции до техните химически елементи и след като опознае как действат тези субстанции, се опитва да си състави картина за това как те могат да действат по-нататък химически в голямата реторта, както се разглежда човекът. Не се твърди, че някои не са надхвърлили вече възгледа, че човекът е само една реторта. Не става дума за теории, а за навика на мислене. За истинският практик не е важно за какво мисли някой, а какви последици предизвикват неговите мисли. За това става дума. Не се отнася за това, дали човек е идеалист или не, а за живота е важно дали има плодоносни мисли, които са такива, че животът да преуспява и да напредва. Тъкмо това не трябва да се оставя извън вниманието, че духовната наука в тази насока няма нищо общо с една догма, няма общо с каквото и да било вярване. Някой може да застъпва най-духовни теории: не е важно това, важното е, тези мисли да са плодотворни, когато човек ги прилага в живота. Ако някой казва, че не е материалист, че вярва в жизнената сила, даже в духа, но по въпросите на храненето постъпва като че ли човекът е една голяма реторта, тогава неговият светоглед не може да бъде плодоносен. Духовната наука може само тогава да каже нещо по тези конкретни въпроси, когато самата тя е в състояние да ги осветли в подробности и тя може да направи това както по отношение въпросите на храненето, така също и на здравето.

Трябва да сме наясно и относно многочленността4 на човешката същност. За духовния изследовател човекът е не само физическото същество, което може да се види с очи, да се пипне с ръце, а това физическо тяло е само една част на човешката същност. Това физическо

тяло впрочем се състои от същите химически вещества, които са разпространени в природата. Но човешката природа има и по-висши съставни същности. Най-близката до физическото тяло част от човешката същност е вече свръхестествена, тя е по-реална от физическото тяло. Тази част стои в основата на физическото тяло и в продължение на целия живот е борец срещу разложението на физическото тяло. В мига, в който човекът прекрачи през портата на смъртта, физическото тяло започва да се подчинява само на собствените негови закони и се разлага. През живота жизненото тяло се бори срещу разлагането. То дава на веществата и силите други насоки, други връзки, отколкото те биха имали, ако следваха само самите себе си. За ясновидското съзнание това тяло е също така видимо, както физическото тяло за очите. Това жизнено тяло, или наречено още етерно тяло, човекът притежава наравно с растенията. От други лекции знаем, че той има още една трета съставна същност-астралното тяло. Какво е то? То е носителят на удоволствие и страдание, желания, инстинкти, нагони и страсти на всичко, което ние наричаме наш вътрешен душевен живот. Седалище на всичко това е астралното тяло. То е възприемаемо по духовен начин, както е възприемаемо физическото тяло за физическото съзнание. Астрално тяло има човекът, както и животните.

Четвъртата съставна същност е носителят на Аза, на себесъзнанието. Поради него човекът е венецът на Творението, чрез него той се издига над земните неща, които го заобикалят. Така човекът застава пред нас с три невидими съставни същности и една видима съставна същност. Те постоянно си взаимодействат една през друга и една с друга. Всичките действат върху всяка една и всяка върху всички други, физическото тяло, както стои пред нас казвам още веднъж в скоби, че всичко това важи само за човека във всичките свои части е израз също на невидимите съставни същности на човешката природа. Само по себе си физическото тяло не би могло да има органи в себе си, които да служат на храненето, на размножаването, изобщо на живота, ако човекът нямаше етерното тяло. Всички органи, които служат на храненето и размножаването, жлезите и пр., са външен израз на етерното тяло. Те са това, което етерното тяло изгражда във физическото тяло. Измежду другото нервната система във физическото тяло е външен израз на астралното тяло. Тук астралното тяло е актьорът, строителят. Можем да си представим, че както един часовник или една машина са направени от един часовникар или машинен техник, точно така нервите са създадени от астралното тяло. И особеността на кръвната циркулация, на дейността на кръвта, тя е външен физически израз на носителя на Аза, на носителя на себесъзнанието. Така и физическото тяло на човека също се явява четиричленно по определен начин. То е израз на физическите органи, следователно на самото себе си, и на трите по- висши невидими съставки. Чисто физически са сетивните органи; жлезите са израз на етерното тяло, нервната система на астралното тяло и кръвта на Аза. Да погледнем човека в противовес на растението, така растението застава пред нас като двучленно същество. Растението има физическо тяло и етерно тяло. Сега сравняваме човека с растението, като го разглеждаме всестранно й вземаме предвид душевното, духовното в него. Съотнасяме човешкия четиричленен организъм с двучленнния организъм на растението. За улеснение можем да тръгнем от физическите, от познатите факти. Можем да посочим как растението изгражда своя организъм. То обединява неорганически вещества под формата на свое тяло. То има силата по най-удивителен начин да изгради своето тяло от отделни неживи съставни части. Нужно ни е само да видим в какво забележително взаимодействие растението се намира с нашия дихателен процес. Човекът вдишва кислород и отдава от себе си въглена киселина, нея, ненужната на човека, растението може да поеме. То задържа за себе си въглерода за изграждане на своето тяло и отдава обратно по-голямата част кислород. Но към това то се нуждае от нещо, което от мнозина може би не се схваща като нещо особено: то се нуждае от слънчевата светлина. Без слънчевата светлина то не би могло да изгради своя организъм. Светлината, която за голямо наше възхищение тече към нас, която също може да ни оживява душевно, е великолепният помагач в изграждане на растителния организъм. Виждаме как се осъществява едно чудно дело, как слънчевата светлина помага да се изгради едно органическо същество. Това, което първо задейства нашите очи, е същото, което помага в изграждането на растението. Освен физическо и етерно, човекът има още и астрално тяло. Такова растението няма. Това, което помага на слънчевата светлина да изгражда растението по такъв възхитителен начин, е етерното тяло. От едната страна то е обърнато към веществата. Човекът не би могъл да развие своя физически организъм, ако не правеше нещо противоположно на това, което прави растението. В дихателния процес човекът вече прави нещо противоположно. Тук вече човекът прави обратния процес. Същото можем да кажем по отношение на цялото хранене на човека. Можем да кажем: Храненето трябва да се извършва така, че всичко, което в растението се изгражда, в човека отново трябва да бъде разградено. Процесът в човека е много своеобразен. Ако етерното тяло само изграждаше физическото тяло, никога нямаше да се появят съзнание и душевно усещане. Вътре винаги трябва да става разрушаване, разграждане на това, което етерното тяло е съградило. Етерното тяло наистина е борец срещу разрухата, но въпреки това постоянно настъпва частична разруха. И това, което причинява тази разруха, което постоянно пречи на човека да стане растение, това е астралното тяло.

Слънчевата светлина и човешкото астрално тяло в известно отношение

са две противоположни неща. За този, който с ясновидско съзнание опознава човешкото астрално тяло, за него астралното тяло е вътрешна светлина от духовно естество и е невидимо за външните очи. Духовно светлинно тяло е това астрално тяло. То е противоположност на външната, на сияещата светлина. Представете си сега слънчевата светлина да става все по-слаба, докато угасне и я накарайте да премине от другата страна, оставете я да стане негативна така Вие имате вътрешна светлина. И тази вътрешна светлина има обратната задача в сравнение с външната светлина, която трябва да изгражда тялото на растението от неорганични вещества. Вътрешната светлина, която въвежда частичното разрушаване, благодарение на което единствено е възможно съзнание, тя издига човека на по-високо стъпало от това което заема растението поради това, че процесът на растението се преобразява в противоположен процес. Така чрез своята вътрешна светлина човекът стои в известна противоположност спрямо растението. Така стоят нещата, обхванати духовно, и при по- нататъшното разглеждане ние ще видим как предизвиканото от астралното тяло разрушаване бива продължено по-нататък от Аза. Но днес не е нужно да се занимаваме с това.

Да вземем сега отношението на човека спрямо растенията, щом то е така реално, че човекът поема своите хранителни вещества от растението. За цялостния световен процес човекът образува в себе си продължение на растението. Което е изградено чрез слънчевата светлина, астралното тяло постоянно го разрушава, но по този начин то включва в човека нервната система и с това издига живота и го прави съзнателен. Поради това, че е негативно светлинно тяло, астралното тяло се явява другият полюс, противоположен на растителния. В основата на изграждането на растителния организъм се намира духовно начало, тъй като духовната наука все повече ни показва как това, което виждаме като светлина, е също само външен израз на нещо духовно. Със светлината към нас постоянно приижда нещо духовно, светлината на духовните същества ни облива. Това, което се крие зад физическата светлина, то е същото, което се явява разпределено на части също в астралното тяло. В слънчевата светлина то се явява външно в своята физическа форма, а в астралното тяло по астрален начин. Духовното на светлината работи вътрешно в нас за изграждане на нашата нервна система. По такъв чудесен начин действат заедно растителният и човешкият живот.

Да допуснем сега, че чрез храната човек влиза в отношение с животинския свят. Тогава положението е друго. В съществото, от което той взема храната си, процесът е в известен смисъл вече извършен. Което иначе девствено и прясно той взема от растението, в животното то вече частично е преобразено и подготвено, тъй като животното също включва в себе си астрално тяло и нервна система. Така че тогава човекът поема нещо, което не е девствено, а е преминало през процес, който вече е приел астрални сили. Което живее в животното, вече притежава в себе си развити астрални сили. Сега би могло да се помисли, че по този начин на човека би се спестила работа. Тази мисъл обаче не е съвсем правилна. Помислете си за момент следното: Аз правя къща от различни материали. Взимам първични, необработени материали. Така мога да изградя къщата изцяло по моите първоначални намерения. Да приемем обаче, че три или четири други лица вече са изработили отделни части и сега аз трябва да направя цялата къща. Ще ми се улесни ли работата от това? Положително не. Вие ще прочетете в широко разпространена литература, че тъкмо така работата на човека би се облекчила, че човек приема нещо, върху което вече е работено. Човекът обаче става по-подвижно, по-самостоятелно същество точно поради това, че той поема първичното, самобитното, неподправеното.

Още една картина: Някой има везна с две блюда. Еднаквите тежести запазват равновесието. Нека на двете страни да лежат 50 фунта. Но това не винаги е така. Аз мога да взема везна, при която може да бъде премествана тежестта. Тогава при двойно по-голямо разстояние е нужна само половината от тежестта. Тук тежестта се определя от разстоянието. Важно е също така не само количеството на силите, а особено е важна и фиността на веществото. Животното преработва веществата несъвършено. Каквото се поема тогава от човека, продължава да действа чрез това, което се е извършило чрез астралното тяло на животното и човекът трябва да го превъзмогва. Но понеже едно астрално тяло е въздействало така, че в едно съзнателно същество вече се е разиграл даден процес, то човекът получава в своя организъм нещо, което въздейства на неговата нервна система.

Това е основната разлика между храна от растителното царство и храна от животинското царство. Храната от животинското царство действа по един съвсем специфичен начин върху нервната система и с това върху астралното тяло. А при растителната храна нервната система не се засяга от нещо външно. По отношение на нервната система човек трябва наистина всичко да дължи на самия себе си. По този начин през нервите му не протича действието на чуждите продукти, а само това, което произлиза от самия него. Който знае колко много в човешкия организъм зависи от нервната система, ще разбере какво означава това. Ако човекът сам изгражда нервната система, той е напълно чувствителен за това какво човекът й дължи по отношение на духовния свят. На храната си от растителното царство човек дължи това, че може да вдигне поглед към големите връзки на нещата, които го издигат над предразсъдъците, произтичащи от тесните граници на личното съществуване. Навсякъде, където човек свободно и волно насочва живота и мисленето си от такова висше гледище, там този пъргав поглед той дължи на своето хранене от растителния свят. Когато се оставя да бъде увлечен от гняв, антипатия, от предубеждения, това той дължи на храната от животинския свят.

Не трябва обаче да се агитира тук за растителна храна. Напротив: за човека животинската храна беше и може би още е необходима, защото човекът трябва здраво да стои на земята, трябва да е прикрепен към личното. Всичко, от което човек се нуждае за своите лични интереси, е свързано с животинската храна. Че имаше хора, които са водили войни, че са проявявали симпатия и антипатия, чувствени страсти едни към други, това произтича от животинската храна. Но че човекът се ръководи не само от тесните си лични интереси, че може да разбира и всеобщите обществени интереси, това той дължи на растителната храна. Така някои народи, които приемат предимно растителна храна, по правило имат предразположения към духовното, докато други народи развиват храброст, смелост, безстрашие, които също са необходими в живота. Тези неща са немислими без личен елемент, а той е невъзможен без животинска храна.

Днес говорим за тези въпроси от най-общочовешко гледище. Но от това ни става ясно, че човек може да се отклони на тази или на онази страна, че с животинската храна може също да потъне в своите лични интереси. С това неговият разум се помрачава, когато иска да обхване цялото битие. Най-често човекът не вижда, че се дължи на храната, когато казва: сега пак не зная как да направя това или онова, как той го е направил? Тази невъзможност за обхващане на взаимовръзките идва от храната. Сравнете това положение с човек, който може да разбира големите взаимовръзки. Тогава можете да проследите храненето на този човек, а може би също и храненето на неговите предци съвсем различен е един човек, който още в своите предци има една девствена нервна система. Този човек има друго усещане за големите, за цялостните взаимовръзки. Понякога един живот съвсем не може да разруши това, което са основали предците. Когато един човек, който например произлиза от селяни, подбужда точно личното в себе си, това се получава само от месото, защото е бил по-чувствителен. Напредъкът ще се състои в това, че доколкото белтъкът не се приготвя в него, в човешката природа, човекът би трябвало да се ограничи и избере от животинската храна само това, което още не е проникнато от животинските страсти, и това е млякото. Растителната храна ще играе все по-голяма роля в човешкото хранене.

С оглед разглеждането на отделните хранителни продукти можем да изтъкнем известни предимства на растителната храна. Когато човек си взема белтъка от растителната храна, което изисква по-усилена работа, той развива сили, които правят по-свежа неговата нервна система. Много от това, което би се случило на човечеството, ако яде предимно месна храна, би се избегнало, ако се обърне внимание преимуществено на растителната храна. Относно вегетарианската и животинската храна можем да видим как те действат противоположно. За илюстрация можем да вземем следното: Да разгледаме физическия процес под влиянието на месната храна. Червените кръвни телца стават тежки, потъмняват, кръвта има по-голяма склонност да се съсирва; по-лесно се образуват примеси от соли, от фосфати. При преобладаваща растителна храна силата на утаяване на кръвните телца много намалява; човек добива възможност да не оставя кръвта си да стигне до най-тъмно оцветяване. Тъкмо по този начин той е в състояние да овладее със своя Аз логическата връзка на мислите си, докато тежката кръв е израз, че той робски се е отдал на това, което се е вчленило в астралното му тяло чрез животинската храна. Тази картина, като външен израз на истината, напълно ни показва каквото искахме да кажем. От растителната храна човек става вътрешно по-силен. С месната храна той включва в себе си нещо, което постепенно се превръща в чужди вещества, които в него вървят по свой път. Това се избягва, ако храната се състои предимно от растения. Ако веществата в нас тръгнат по свои пътища, тогава те упражняват сили, които предизвикват хистерични и епилептични състояния. Понеже нервната система получава това импрегниране отвън, тя изпада в най-различни нервни заболявания. Така виждаме как в известно отношение «Човек е това, каквото яде».

В подробности би могло още много повече да бъде доказано, но с два примера идваме до извода, че човек не бива да е едностранчив. Един едностранчив вегетарианец би могъл да каже: «Не трябва да ядем мляко, масло и сирене». Но млякото е продукт, при чието производството в животното е участвало предимно етерното тяло. Астралното тяло взема минимално участие. В първите периоди на живота си като кърмаче човекът може да живее само с мляко. Вътре в него има всичко, от което той се нуждае. Астралното тяло се намесва едва при завършване приготвянето на млякото. Когато в напреднала възраст човек се храни предимно с мляко, ако е възможно само с мляко, с това постига едно особено въздействие. Понеже той от една страна не приема храна, която вече външно е преработена и която може да въздейства на астралното му тяло, а от друга страна с млякото приема нещо, вече подготвено, той е в състояние в своето етерно тяло да развие особени сили, които могат да упражняват лечебни действия върху неговите ближни. Лечители, които искат да въздействат лечебно върху своите ближни и се хранят изключително с млечна храна, разполагат с особено помощно средство.

От друга страна искаме да опишем въздействието на едно средство за наслада, получавано от растителния свят въздействието на алкохола6, който има съвсем особено значение. Той се получава, когато е спрял собственият растителен процес, престанал е процесът, който протича под чудното въздействие на светлината, на което астралното тяло е противоположност. Тогава започва процес, който се разиграва на по-ниско равнище и който затруднява човека още повече отколкото животинската храна. Човекът докарва веществата до астралното тяло и чрез астралното тяло ги организира в една особена структура. Но когато донесеното в астралното тяло се разпадне по начина, какъвто е случаят с алкохола, тогава това, което иначе трябва да стане чрез астралното тяло, сега става без астралното тяло, а именно упражнява се въздействие върху Аза и кръвта. Действието на алкохола е, че това, което иначе става по свободното решение на Аза, сега става чрез алкохола. В известно отношение е вярно, че човек, който употребява алкохол, се нуждае от по-малко храна. Той оставя своята кръв да се проникне от силите на алкохола; на чужденеца възлага това, което самият той трябва да извърши. Може да се каже в известно отношение, че в такъв човек алкохолът чувства и усеща. Като предоставя на алкохола това, което трябва да е подчинено на неговия Аз, с това човекът се поставя под властта на един външен фактор. Той си доставя един материален Аз. Той може да каже: точно по този път чувствам съживяване на Аза. Разбира се, само че това не е самият той, а нещо друго, на което е подчинил своя Аз. С още различни примери можем да посочим как човекът може да стигне дотам, все повече и повече да бъде това, което яде. Духовната наука обаче също ни показва как човекът може да бъде свободен и независим от силите на храната.

Така днес в едри щрихи исках да опиша отношението на човека към неговото обкръжение, как е поставен към обкръжаващите го царства във връзка с храненето7. Който посети по-нататък една или друга лекция тук, ще види, че отделни въпроси могат да се засегнат при други обстоятелства. А тази лекция ще Ви е посочила, че духовната наука е нещо, което оказва влияние също и върху най-материалните потребности на живота. Духовната наука е нещо, което може да бъде идеал за бъдещето на човечеството. Днес, като виждат как веществата се свързват и разпределят в организма, хората често ще казват: Това става както в една реторта; и ще вярват, че с това казват нещо полезно. Но ще дойде време, когато това, което е казано за светлината и астралното тяло, ще застане пред очите и на този, който изследва в лабораторията. Че не може ли също някой да прави обикновени наблюдения от химическо естество, като същевременно си каже, че тук в най-малкото действа най-голямото, което прониква външната слънчева светлина и което свети чак до духовното в човешкото съзнание? Така човек ще изследва тези неща в светлината, която ни дава поглед върху цялото.

От духа е родено всичко, което е около нас. Духът е първичната основа на всичко. Искаме ли да стигнем до истината, тогава и при нашите изследвания зад нас също трябва да стои духът. Тогава ще стигнем истината, която е необходима на човека както в голямото, така и в малкото.

 

„Въпроси за храненето в светлината на духовната наука“, лекция от Рудолф Щайнер,  17 декември 1908 г.