За клетките витамините са живот
С тяхна помощ тялото пълноценно използва другите хранителни вещества
Открити са преди 101 години
Терминът витамин се ражда през 1911 г. в работата на американския биохимик от полски произход К. Функ (Casimir Funk, 1884-1967), наричан Бащата на витамините. Той посвещава работата си на изучаването и изолирането на тогава неизвестно вещество, съдържащо се в кафявия ориз (впоследствие това вещество ще стане известно под наименованието витамин B1 или тиамин). Функ първи формулира концепцията за витамините, като има предвид жизнено важни (vital) частици (amine). Така се появява новият термин витамини.
Повлияват много функции
К. Функ по-късно обявява съществуването на други основни хранителни вещества, които станаха известни като В1, В2, С, и D. Той първи изолира никотиновата киселина, наричана също ниацин или витамин B3. Доказва и това, че редица заболявания, включително и скорбут, рахит, бери-бери и пелагра, са причинени от недостиг на определени витамини. Установявайки, че витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните, Функ установява, че витамините влияят (пряко или като активни съставки) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната и ендокринната системи, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Функ продължава изследванията си и върху диабета, язвата и биохимията на рака и изказва хипотезата, че витамините могат да лекуват много заболявания.
Организмът гладува без тях
Тъй като в болшинството си витамините не се произвеждат от тялото, ние трябва да ги набавяме. Те се съдържат предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии и поради това е важно да поддържаме добра чревна флора! Витамините са жизнено важни връзки във веригата от биохимични процеси и реакции. Ако една или много връзки от веригата на витамините липсва, обединяването на един елемент с друг за желаната реакция не може да се осъществи и по този начин клетките могат буквално да гладуват до смърт в присъствието на пълноценни хранителни вещества и всичко това поради липсата на някой витамин.
Делят се на водоразтворими и мастноразтворими
Повечето витамини, C и B-витамините са разтворими във вода и се пренасят чрез кръвния поток, който е предимно от вода. По този начин те просто се абсорбират от клетките, където и когато са необходими, а ненужните витамини се изхвърлят чрез урината. Водоразтворимите витамини не се складират в организма, те трябва да бъдат доставяни редовно. Мастноразтворимите витамини – А, D, E и К, се натрупват в мастните тъкани на тялото. Тези витамини стават разтворими и се придвижват през система от мазнини или масла.
Жизнено важни
Дефицитът на витамини се проявява относително бързо в доста широк диапазон от нарушени физически функции. Би било по-лесно да сте сигурни, че сте включили различни витамини в храната си и по този начин, на първо място, да се избегне недостигът. Макар и необходими в много по-малки количества, отколкото мазнините, протеините и въглехидратите, казва Патрик Холфорд, витамините са не по-малко важни. Те задействат ензимите, които на свой ред участват във всички процеси на организма. Витамините са необходими за балансиране на хормоните, производство на енергия, стимулиране на имунната система, създаване на здрава кожа и защита на артериите. Те са жизнено важни за мозъка, нервната система и почти всички процеси в организма. Витамините А, С и Е са и антиоксиданти – те забавят стареенето и защитават организма от рак, сърдечни заболявания и замърсената околна среда. Витамините С и В-групата са жизнено важни за превръщането на храната в умствена и физическа енергия. Витамин D помага да се контролира баланса на калция. Той може да се образува в кожата от слънчева светлина. Витамините С и В-групата са най-изобилни в пресните плодове и зеленчуци. Витамин А се среща в две форми: ретинол – с животински произход, и бета-каротин, съдържащ се в червените, жълтите и оранжевите плодове и зеленчуци. Витамин Е помага да се защитят есенциалните мазнини от гранясване.
Публикувано с разрешението на списание “Усури”.