Д-р Георги Гайдурков: Здравословното хранене може да пребори рак

д-р Гайдурков в кабинета си

Можем да ядем правилно и с продукти от Женския пазар

 

Д-р Гайдурков, по образование сте лекар, дълго време сте лекували вашите пациенти по приетите начини – с хапчета. Как стигнахте до вярата, че можете да лекувате хората само с правилната храна. Известно е, че ваш учител и ментор е била самата Лидия Ковачева – човекът, развил здравословното хранене в България. Допреди нея това е било непозната област.

Да, от там почнах наистина. Това е жената, която и на мен, и на много други мои колеги отвори очите за една нова медицина. Ние не бяхме информирани за нея, но тази медицина обаче се оказа традиционна за много други страни. Например натуралната хигиена в Америка – това е цяла гилдия американски лекари, които не лекуват с никакви лекарства. Значи това го има по света. Лидия Ковачева отвори тази нова страница, защото нито думичка нямаше за тази медицина при нашата специализация. Лечебното хранене е традиционна медицина, защото идва още от Хипократ, който смятаме за баща на традиционната медицина, но когото леко сме позабравили. Той е оставил тази крилата фраза: „Лекарството да бъде храна, а храната – лекарство“. Тоест, лекарството да има характеристиките на това, че постъпвайки в нас, ще стане органична част от нас.

А не чужда химическа молекула, която се внедрява в клетките ни. Противното е отрова – апропо, забранена от Хипократовата клетва. Това е смисълът на частта, в която се казва: „Няма да дам поисканата ми отрова“. Хипократ също ни остава тази максима, че трябва да махнеш излишното и да дадеш липсващото. Това е смисълът на лечебното хранене. Организмът има генетична програма да се самовъзстановява. Много заболявания, които са определени като нелечими, всъщност може да се излекуват за кратко време. Най-скандалният пример е хипертонията. Хората с високо кръвно пият хапчета всеки ден, а всъщност може да се излекува за две седмици, като се смени храната. Който и кардиолог по света да е, може да сте на 10 години, защото има и деца с високо кръвно, ще ви кажат, че трябва да пиете хапчета. До края на живота си. Лечебният процес е генетично заложен в нас, не е продукт на лекаря, той би трябвало да помага, а не да пречи. Лидия Ковачева е човекът, изпитал на собствен гръб това – тя е била на прага на смъртта (Лидия Ковачева е страдала 10 години от туберкулоза – бел.а.). Но както знаете, това, което не ни убива, ни прави по-силни. Аз се запознах с нея като пациент.

Вие самият сте страдали от заболяване, което сте успели да излекувате с правилното хранене, така ли?

Да, да, точно така. Аз до 31-вата ми годишнина имах сериозни проблеми с дихателните пътища, постоянно възпаления, пиех всеки ден антибиотици. Като лекар си ги пиех като бонбончета. Но заболяванията растяха – язва, тежък колит, невралгични болки. При най-малкото течение пиех обезболяващи. Стигнах до абсурд. Облепях си цялата врата, за да не ми става течение. Сменяйки храната по съветите на Лидия Ковачева, през ’92-ра година аз вече не настивах. Сега вече не го правя, но преди, когато ходех на морето през зимата и ако се изкъпя във вода 7 градуса, не настивах. А винаги ми е било слабо място, дори генетично. Баща ми беше по същия начин. Ние си приехме, че така сме генетично болнави. Много пъти обвиняваме гена. Повечето заболявания са свързани с това как стопанисваме гена.

Ако един организъм е натрупал много отпадъци, логично е, че в една кофа с отпадъци, виреят всякакви микроби. В нашия организъм животинските продукти остават всякакви отпадъци -креатинин, пикочна киселина и много други. Които са прекрасна храна за микроби. Те ни нападат, но всъщност ни помагат, за да изчистят отпадъците. Все едно сме разхвърляли отпадъци на земята и чакаме хлебарките да дойдат да ги изнесат. Само дето кой ще е този разумен човек, който ще разчита на хлебарките да му почистят пода. Това е все едно да напръскаш срещу насекоми, но те после идват пак. Същото е с антибиотиците – ти пиеш хапчета, проблемът се решава за известно време и после пак се появява. Имате ли отпадъци, ще имате микроби, вируси. Трябва да пометем къщичката. Инфекцията и възпалението са лечебна реакция на организма, защитна реакция спрямо чужд агент. Ние живеем в симбиоза с микробите и не бива да ги убиваме, както правят антибиотиците. Колкото повече се изнежваме, толкова по-лошо.

Съществува едно мислене, че здравословното хранене е повече за богатите хора. Дали един човек с по-нисък доход може да си позволи да се храни по-здравословно?

Да, абсолютно. Популярно е това схващане и аз съм мислил много как да се промени това положение. Сега има хит на биопродуктите, те са скъпи, защото са вносни. Но едно здравословно хранене може да мине без всичко това. Може да се прави с продуктите, които са на една ръка разстояние. Аз съм публикувал в интернет моя програма, с която дори пенсионер с най-ниския бюджет може да се храни здравословно. Значи въпрос на подбиране на храни е, за да можем да бъдем здрави.

Това е един стил на живот, който може да възпитаме за себе си и без толкова много средства.

Да, стига да имаме основния панел храни, не е необходимо да е био. Разбира се, био продуктите са много полезни и аз се старая за самия себе си да се храня с такива храни. Но все пак не е задължително. Можем да сме здрави и с продукти от Женския пазар.

Българинът обича да похапва месце. Нужно ли е да се отучи от тази си традиция, за да е здрав?

Месото определено е част от българската кухня, но тук е и отговорът. Българинът изключва от храненото си за 200 дни месото по време на постите. Всяка религия носи архитипа на очистващи процедури. Във всички култури се знае, че трябва да пометем къщичката. Българинът средно е ял месо по един път на седмица. И това са били хора, които са вършили тежък земеделски труд, а не са седели на бюро по цял ден. Знае се, че човек, който яде твърде много месо, накрая се разболява и умира.

При вас не идват само хора за отслабване, ами и за лекуване на по-тежки болести. Можем ли да излекуваме например рак или тумор с правилната храна?

Няма нелечими болести, има нелечими хора. Защото да оставиш организма ти да се самолекува с правилната храна, вместо с хапчета, изисква много воля и постоянство. И в същото време трябва самият капацитет на организма да не е вече изчерпан. Трябва да се действа профилактично, а не след като болестта вече съществува. Известно е, че в Древен Китай се е плащало на лекарите само когато отиваш на профилактика, когато си болен, не плащаш такса, защото лекарят не си е свършил работата. Тук е обратното. Никой не ни учи в Медицинския институт как да се предпазваме от болести, само да ги потискаме. Болестта винаги е една, но в различни ракурси. Всеки човек има едно слабо място и там изгаря първият бушон. Но винаги болестта в началото е една и съща. Често ни боли главата, вратът, гърбът, нервничим. Започнем ли да нервничим и всичко това да ни дразни – вече е болест. Която често се подценява и замазва, вместо да махнем причината. Болестта си избира един орган и там организмът се опитва да изхвърли отпадъците. Един ще направи бъбречна инфекция, друг прави астма и т.н.

В един момент отпадъците се събират в нещо като депо и тези отпадъци си имат име в медицината. Когато ги потискаме с антибиотици, отпадъците се събират дълбоко в тялото. Когато организмът не може да ги отдели, ги събира в нещо като контейнери. И така се образуват туморите. Туморът е неизхвърлено кошче за боклук. Доста е труден пътят назад. Козя пътечка е. Но има случаи на хора, които са успели да преборят подобни болести. Здравето винаги е нещо много просто като принцип, но не е лесно. Особено когато целият организъм е пропит с отрови. Един човек в такова състояние трудно лесно може да се върне, но не е невъзможно. Стига да не е надскочена индивидуалната граница. Но познавам хора, които са успели да преборят рак с метастази. Да, много е трудно, много е бавно, с много разтоварителни режими. Но все пак трябва да вярваме, че всичко е възможно.

 

Д-р Гайдурков

Автор: Илина Григорова, източник: www.vsekiden.com