И така след почти две хиляди километра извървени пеш, аз се чувствам по-добре, отколкото в началото. Вярно е, че имам травми и по двата крака, което ме затруднява при избора с кой точно да куцам днес, но тялото и умът ми се превърнаха в прецизно функциониращи машини. Благодарение на какво? Дълги години променях храненето си с идеята, че е основополагащо за здравето. Оказа се фикция, в която и днес са попаднали много хора. Има много по-важни фактори, какъвто например е движението. И тъй като с ежедневното си ходене ви занимавам от самото начало, вече два месеца, сега ще се върна към храненето. Как зареждам организма си с енергия?
След дълги години на опити и промени, сега съм убеден вегетарианец (пиша определението, за да не давам място за дискусия), който спазва православните пости, т.е. през голямата част от годината съм и веган. Тъй като познавам чудесно растителното богатство на нашата родина, съвсем последователно се храня с предимно растящи у нас видове. Преди да тръгна ми се предлагаха всякакви вълшебства като чиа, киноа, годжи бери, макадамия, бразилски орех и други суперскъпи суперхрани, които така или иначе досега не съм опитвал. Като силно вярващ скептик (Тома неверни е бил просто задълбочен анализатор), мисля че тези супер работи са поредния маркетингов трик. Сред добрите търговци се носи твърдението, че на пазара винаги има някой, който иска да бъде излъган (моля за извинение всички узнали истината от мен). Едва ли нашите ядки не биха могли да ми донесат онова, което имат в себе си презокеанските. От друга страна на всички е ясно, че храната донесена от другия край на света никак не е “зелена” (сега няма да аргументирам това).
Така тръгнах на двумесечен поход със средно дневен пробег над 32 км., през пресечения терен на 20 различни по характер планини, изчиствайки максимално менюто си. От 18 години не закусвам. Навикът, който с много труд родителите ми успяха да създадат, се оказа нездравословен, защото дневния цикъл на пречистване, започнал в покоя на съня, свършва към обяд по време на най-активното слънце. Лесно се отказах от закуската, която още като дете не харесвах. Сутрините ми започват с 400ml билков чай, през последните години в компанията на моя прекрасен син, който се храни според семейните (на родителите си) стандарти. След това до обяд хапвам по някой плод.( Плодовете бързо преминават през стомаха и не затормозяват чистенето.) На обяд голяма салата според сезона и ястие според настроението. Понякога се храня веднъж на ден, което е предостатъчно, ако не се движа много. Тук по време на приключението нещата са още по-изчистени. Липсва ми чаят сутрин. Не нося примус, за да намаля теглото на товара си. Огън не паля, защото е против принципите ми за ненамеса в природата. Сутрин, както и през целия ден пия чиста изворна вода. Понякога пия вода, за да утоля глада и умората. Изключително диетично. Плодове на корем. В началото бяха джанки и черници, после цялото разнообразие на горските дарове. Носих си домашни бадеми и лимец. Благодарение на фирма БГ Агро, разполагах с лимец. По една порция за всеки ден. Често беше единственото ми хранене за деня, като изключим плодовете. Практикувах дни на своеобразен житен режим с лимец и плодове. Всеки път щом ударех на камък със село без магазин или хижа , където се предлага само скара, имах резерва от покълнало зърно и не оставах гладен. Според феновете на лимеца като супер храна, трябваше да изминавам двойно повече всеки ден и да имам сили за още. Поредните жертви на рекламата. Не мога да излъжа като кажа, че съм имал изключително много енергия след приемането на лимец, но вървях по над 40км( с 16-19кг. товар) през първите 25 дни. Това е невероятно натоварване за градски човек. И макар и уморен, успявах да го направя, благодарение на силата, която ми даваше тази храна. Едва ли друга би ми донесла повече сили. Рядко разнообразявах с единствените подходящи позиции в менюто на хижите – боб и леща. Между Витоша и Беласица, не приех каквато и да било сготвена храна. През втората половина на похода важно място в менюто ми заеха и зеленчуците, които по-лесно си набавях, а през последните две седмици получавах като дар в огромни количества от добрите хора, които срещах. Няколко пъти хапвах кисело мляко и сирене, като си спомням с умиление домашните. Рафинирани мазнини не съм използвал. Всъщност използвах моите. Свалих повече от 10 кг, като всеки ден ремъкът, с който се стяга пояса на раницата висваше все по-надолу. Когато тръгвах ме удряше над коляното, а накрая виси много по-надолу. Загубих всяка представа за режим. Слушам тялото си и му давам каквото иска. Никога не съм харесвал броенето на калории (не особено аргументирано, според мен) и никога не съм си давал сметка какви и колко поемам. По хижите от години срещам хора, страстни привърженици на идеята за силната храна и необходимата и калоричност, за да се справиш с „подвига“ на туризма. Обикновено основната част от бюджета им, покрива многостепенно меню, полято и с няколко (калорични) бири. В края на краищата това е консуматорския подход на града. Мисля, че след почти 60 дни, доказвам несъстоятелността на тази идея. Отговарям на много въпроси, които слушам от години: Как ще работя, като не се нахраня обилно?( чувал съм го и от IT специалисти); Как ще имам сили да играя с децата, ако не се нахраня? Та аз сигурно ще припадна!; Как ще имам сили за секс без месо? Отговорите на всички тези въпроси отдавна са доказани както от науката, така и от много практици, но са твърде неудобни за хората, обичащи да служат на стомасите си. С последното не съдя никого за начина му на хранене. Всеки е свободен да избира как ще живее и да узрява революционно, бавно или никак за промяна. Аз просто моля да предпазим природата от вредните си навици, като по възможност консумираме по – умерено. Така вероятно би ни останало повече време и сили да и се насладим напълно.
Валентин Грандев