В болницата, след операцията…
Понякога животът се скъсва… на неочаквано място… по непредвидим начин. В него нахлува болката… или тъгата. И човек става мъничък… нищожен. Много от нещата губят от своя смисъл, от своето значение. Единствено смирението нараства. Времето губи измерение, остава само някаква последователност, която трябва да преживееш, с която трябва да свикнеш.
Смирението неизбежно ражда доброта. Ставаш по-добър… може би и по-разумен. Преживяното изпитание ни прави силни, защото ставаме по-добри.
Понякога животът се скъсва… и боли. Като прераждане на живо.
Ех, ако целият живот можеше да бъде едно смирение.