На древно мило жито събрахме златни класове,
с усмивки светли, леко, поемахме ги във ръце.
Сред планина и слънчеви лъчи,
са расли семенца добри.
Във класове зрънцата се събрали,
класили във братство те живяли.
И всяко семенце е чудо живо,
тъй малко, силно, мило.
И от пръстта с надежда то пораства,
множи се, изкласява и възраства.
Със радост, с благодарност, с песни,
събираме зрънца чудесни.
О, лимец, жито мое, мило,
към Слънцето се устремило,
да носиш радост и блага,
надежда, вяра доброта.
Събирай ни, ти жито чудно,
доброто в нас да бъде будно.
И светла вяра носи всяко зрънце,
събрало мир и Слънце.
А клас след клас на нивата са подредени,
и сякаш се усмихват от светлината озарени.
Сеячите със плодова салата,
гощават се на нивата сред планината.
Приели от плодовете, зарадвали се на простора,
работим с радост пъстри хора.
На жътва или на сеитба, събирай ни, ти жито мило,
във долина, на нива или на планинско било.
Посрещай ни и ни изпращай от Земята,
припомняй ни за милостта и добротата.
Слънце носи, радост носи, мило мое жито,
мисли светли и чудесни, мило наше жито.
6 октомври 2013 г., близо до Благоевград