Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността. Бог ще превърне злото в добро. Един ден това зло, което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добри слуги.
Един от френските писатели, известен под псевдонима Еливас Леви, в един от своите разкази пише нещо за дявола. Дошло време и дяволът да се обезсърчи и отчае от хората и тръгнал да търси уединение, отказал се от света. Той си казал: „Едно време тия хора, които едно време учих и които ми се подчиняваха, днес не искат вече да ме слушат. Те взеха знанието и силата ми и сега не искат да знаят за мене. Те гледат своята работа да им върви, а моята оставят назад.“ Той се отдалечил, отишъл в една планина и там почнал да размишлява какво да прави. Той се уединил като калугер. По едно време той вижда, че отдалеч някъде иде Христос и като приближил към него, дяволът започнал да клати главата си и казал: „Много късно идеш. Преди две хиляди години, когато имах сила и власт, аз Ти обещах много неща, но тогава Ти отказа. А днес вече нямам нищо, нищо не мога да Ти дам, никой вече не ме слуша.“ Христос му отговорил: „Аз не идвам да Ми дадеш никакво обещано царство, но ида да ти помогна.“ Христос видял на гърдите на дявола две змии, които го смучели. Той ги извадил и хвърлил на земята. След това Христос му казал: „Назначавам те за учител на хората, понеже ти си придобил големи знания и опитности. От тези знания ти ще ги учиш.“
Та казвам: Един ден и дяволът ще ви учи на доброто, ще ви бъде учител. Това е, което казва стихът: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, и на человеците благоволение.“ Та, ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това, което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение. Блажени сте, че сте достигнали до последните дни.
Откъс от: „Слава във вишних Богу“ – неделна беседа, държана от Учителя на 11.II.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.