Преди години сънувах сън – един от най-хубавите, които съм сънувал. Сънувах общност 🙂 истинска общност бих казал. Бяхме хора, няколко десет-дванадесет. Беше светло и слънчево. Кратък, но много хубав сън. А общността, да разбира се – тя не беше в сгради, градини и места, а в отношения. В чисти, ясни, добронамерени отношения.
Вярвам, това е истинската общност – не условията и средата, а проявите на доброто, на любовта и приемането. Импулсите на това – да дадеш най-доброто от себе си на другите, да ги оставиш свободни в действията и мислите си, да приемеш Бог в тях и да служиш.
Мисля, че общност може да бъде изградена от много богати хора. От такива, които могат да дават от себе си. За да даваш трябва да си богат по душа.
Общност с искане не знам дали би могла да бъде успешна. Ако искаш това, онова – природа, градини, спокойствие, хармония – това е все искане за имане. Истинската общност е когато даваш, независимо къде, от сърце, от душа. Когато доброто и Любовта работят в нас – това е общност. А Любовта – не търси своето, тя е безкористна, дава и не се интересува, продължава напред, не съди и не се възгордява. Смирява се и е блага, тиха и скромна. Може да подариш къща без любов и да дариш усмивка с любов, вярвам – второто е по-голям дар. Общността не е във външните условия, а в топлата връзка между сърцата и в светлата връзка между умовете.
Пожелавам си да имаме Любов, Мъдрост и Светлина, доброто да ни води, благодарността да ни изпълва.
Калоян Гичев, 23 ноември 2013 г., града на Мъдростта 🙂