При стария човек бързината на трептенията на тялоtо му намалява – той изгубва силите си и бързината на движенията си. Ако тази бързина се възвърне в артериите, те ще се освободят от натрупаната там кал. Чесънът е добро средство за това, защото увеличава вибрациите на организма и запазва еластичността на капилярите. (1)
* * *
Остаряването или втвърдяването идва, защото старите хора малко чувстват. (2)
* * *
Какво е старостта? Отклонение от Великия Закон на Живота, от Божествените Методи, при което става подпушване на Божествената Енергия в човека; тя е резултат от изопачаването на правилните методи за живот и мислене. (3)
* * *
Остаряването е неестествен процес в живота. Старостта е най-опасната болест в живота. Най-ужасните микроби са тия на старостта. Когато се заразят от тези микроби, хората остаряват, изгубват всичко възвишено и благородно в себе си. Тия микроби изяждат, подобно на термитите, всичко свещено в човека, като остават от него само сухи кости. (4)
* * *
Човек остарява от леност, а се подмладява от работа. (5)
* * *
Философите казват, че в старостта си човек оглупявал, а в младостта си бил глупав. Според мен е точно обратното – в старостта си човек оглупява, а в младостта си е умен. (6)
* * *
За да не остарявате, не се дразнете. (7)
* * *
Казват, че някой учен открил в киселото мляко някакъв бацил, който продължавал живота. Всъщност киселото мляко може да продължи живота с 10-20-30 години – не повече. Според статистиките, в България няма човек, който да е живял повече от 150 години. При това малко българи са доживели до 150 години, макар че са се хранили повече с кисело мляко. В Англия пък имало един англичанин, който живял повече от 250 години. Питам: Този човек с кисело мляко ли се е хранил? Не, той не е употребявал кисело мляко, а други са причините, които продължили неговия живот. Тъй че продължителността на живота у българите не се дължи на употребата на киселото мляко. Това е само едно съвпадение. Ако е въпросът за изстудяване на стомаха, когато човек има някакво възпаление, киселото мляко може да помогне, но що се отнася до продължението на Живот от киселото мляко, това още не е доказано. (8)
* * *
Ако старият мисли, че е остарял и не може да се подмлади, неговата старост не е на място. На санскритски език „стар“ означава мъдрец, разумен човек. (9)
* * *
Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на Любовта.
Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на Мъдростта.
Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на Истината.
При сегашното разбиране на човека, отслабването и остаряването са на мястото си. Човек живее и греши – какво би станало при това положение, ако той не остарява и отслабва? Грешките му ще се увеличат толкова много, че той никога не би могъл да ги изправи. Опасно е сегашният човек да бъде вечно млад и силен. Слабостта и старостта са спасителни пътища за сегашния човек. И смъртта спасява човека – тя го освобождава от задълженията му. В този смисъл само младият има право да обича. Той има задължения: къща прави, ниви и градини обработва, иска да се ожени, да има деца. Старият е свободен от тези задължения. И той обича, но неговата любов има особен характер – коренно се различава от любовта на младия. И старият гради къщи, но в умствения свят; и той говори за Любовта, говори, че трябва да се обичаме, да се жертвуваме, но сам не може да прояви нито Любовта, нито жертвата. (10)
Използвана литература:
- МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 3 ХII 1988.
- МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 10 Х 1988.
- ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия, (1925-26), 1. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Русе 1926, с. 13 сл.
- СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 139.
- КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 28.
- СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 139.
- МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 10 Х 1988.
- ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 9 сл.
- КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с.202 сл.
- НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 130-131.
Източник: www.otizvora.com