Тогава възниква един въпрос: Ако просто гледам как докосват друго лице, защо не се обърквам и не усещам буквално това докосване, само като гледам да докосват някого? Искам да кажа – съпричастен съм с това лице, но не усещам буквално докосването. Това е, защото в кожата има рецептори, рецептори за докосване и болка, които се връщат в мозъка и казват – “Спокойно, не те докосват. Бъди съпричастен с другото лице, но не изпитвай буквално докосването, иначе ще се объркаш и смутиш.”
И така, има обратен сигнал, който отхвърля сигнала от огледалния неврон, като предотвратява съзнателното преживяване на това докосване. Но ако отстраниш ръката, просто анестезираш ръката ми, така че поставяш инжекция в ръката ми, обезболяваш раменния сплит, така че ръката е безчувствена и не влизат усещания, ако гледам сега как докосват теб, буквално го усещам в ръката си. С други думи, размива се бариерата между вас и другите човешки същества. Аз ги наричам неврони Ганди, или неврони за съпричастност. (Смях)
И това не е в някакъв абстрактен метафоричен смисъл – всичко, което ви разделя от него, от другото лице, е вашата кожа. Отстранете кожата, и ще усетите докосването на онзи човек в ума си. Размита е бариерата между вас и другите човешки същества. Разбира се, това е основата на голяма част от източната философия – че няма истинска независима самоличност, настрана от другите същества, наблюдаваща света, наблюдаваща другите хора. Вие всъщност сте свързани не само чрез Фейсбук и Интернет, вие всъщност доста буквално сте свързани от своите неврони. Има цяла верига неврони из тази стая, говорещи един с друг. И няма ясно доловима разлика между вашата съзнателност и съзнателността на някой друг.
Вилаянур Рамачандран (неврохирург)