Въпрос: Споделете опита си с лечебно гладуване и ефектите които сте забелязали за себе си?
Георги: Аз лично не мога да се похваля с по-дълга опитност в сферата на лечебното гладуване. Най-дългият период без храна ми е бил около 48 часа, а обикновено се старая да правя 36-часови гладувания всяка седмица. Това лято, докато бях единствено на сурова храна това се получаваше трудно. Спомням си случай по време на суровоядство, когато не се бях хранил ден и половина и при събуждането ми сутринта, около 5 часа, се изумих от факта, че пулсът ми беше около 30 удара в минута. Чувствах се прекрасно и яснотата на ума и контролът върху мислите беше чудесен. Дори нямах нужда от сутрешната си медитация Единствено заземяването ми е доста трудно по време на глад и за това не съм правил продължителни гладувания, но като цяло съм изчел доста сериозно количество информация по въпроса и зная, че има уникален лечебен ефект и то на всички нива на съществуване- физическо, ментално, емоционално и духовно.
Калоян: За лечебното гладуване мога да кажа само хубави неща от моя опит. Разбира се, вярвам трябва да е разумно. А разумно е когато се прави така, че да носи ползи.
Гладувал съм най-много 7 дни, като най-често съм правил еднодневно гладуване (36 часа) и тридневни. Дните, в които не съм ял в живота ми са може би някъде над 200, без да броим тези на сокове.
Ефектите, които съм забелязал са: по-голяма чистота в мислите, на чувствата и на тялото. По-голяма гъвкавост, по-бързо заздравяване на рани, прочистване на лигавиците.
Гладуването, съчетано с очистителни практики: клизми, кунжала (от йога), сауна, парна баня, изпотяване при ходене на планина или работа в градината е още по-чудесно.
Доброволното, разумно гладуване носи здраве и подмладява.
Въпрос: Здравей, Георги. Като начин на хранене съм Веган. Имам огромното желание да започна сериозно да тренирам, но нямам сила и енергия да го сторя. Мускулатурата ми е много зле в момента. Вероятно някъде греша, но за сега не мога да разбера къде. Може би в храненето имам пропуски, за да нямам сили и енергия да мога тренирам. А може проблема да е друг-не зная. Ходих по фитнес центровете да потърся адекватен съвет и наставления, но когато инструкторите чуят че съм ВЕГАН, вдигат рамене и казват, че не могат да ми помогнат. Нуждая се от твоето мнение по този мой проблем и ако не те затруднявам, би ли ми предложил някакъв твой вариант-меню на хранене, който да приложа и в крайна сметка да мога да си върна енергията и силите за да започна да тренирам, защото се чувствам изключително зле. Предварително благодаря!
Георги: Една от основните предпоставки, за да можем да имаме повече физическа сила и издръжливост, е да приемаме достатъчно количества протеини и въглехидрати. Също така не трябва да се подценяват и останалите хранителни елементи като мазнините, витамините, минералите и фибрите. Бързи, въглехидратни калории можем да си набавим най-лесно чрез сушените плодове, а протеините чрез житните и бобените растения под различна форма- кълнове, хумуси, каши и варива. Също така, ако тепърва се навлиза в света на специфичното физическо натоварване, то това трябва да се направи постепенно и внимателно. Упражненията е нужно да бъдат подбрани, в зависимост от настоящото, индивидуално състояние на тялото, както и самите повторения и честота на тренировките.
Калоян: Може би е добра идея сутрин след една чаша топла вода да се пие сок от портокал, мандарини, ябълка или друго. Хубаво е сокът да се разреди малко с топла вода, за да не е студен, а с температурата на тялото. Студените храни и напитки изтощават много. Изследванията на кръвта също могат да бъдат полезен ориентир. На обяд и вечер може да се пие по малко сок от моркови, сок от магданоз, моркови и червено цвекло. Към всички тях може да се добави сок от лимон.
Освен соковете, може би, малко прочиствания също ще върнат жизнеността. Разбира се, радостите на живота са много препоръчителни – приятели, книги, музика, разходки в природата.
Въпрос: Моля, споделете какво приемате през деня,от започването с вода (примерно) до завършването.
Георги: Денят ми задължително започва с голяма чаша топла вода. След това пия изстискан и разреден с малко вода лимон, а заедно с това и чаша ароматен чай с лъжица мед. Понякога добавям към тази комбинация и прясно изстискан сок от цитрусови плодове. Обикновено до 12-13 часа съм изпил повече от 2 литра течности. След това продължавам с водата и обикновено изпивам поне още един или два чая, като след обяд или привечер си правя и сок от моркови, ябълки или каквито други плодове ми се намират под ръка 🙂 Старая се основното ми хранене да е между 13 и 15 часа, като за закуска хапвам плод, ако съм много гладен. В зависимост дали съм натоварвал физически тялото си, употребявам повече ядки, а вечерта хапвам салата или отново плод по избор. В противен случай се старая да не приемам храна вечер, което не винаги се получава 🙂
Калоян: Денят започвам най-често с топла (към гореща) вода. Понякога прескачам водата и направо пия чай. Като цяло приемам, може би около 800 ml течности на ден. Понякога повече. Храната, която ям е богата на течности. За пример – когато покълнем 100 грама слънчоглед – той се превръща в 180 грама кълнове. Така ако изядем 100 грама слънчоглед и 100 грама кълнове от слънчоглед – разликата е голяма. В първият случай, ще ни е необходима течност, а във втория, ще получим достатъчно вода с кълновете. Когато ядем жива храна, която не е дехидратирана от сушене, печене или варене, тогава след хранене, естествено отделяме течност.
Най-често закусвам плодове. Понякога не закусвам, понякога към плодовете мога да добавя ядки и (или) лимец, особено като ми предстои повече физическо усилие. Смутита пия много рядко, предпочитам водата, чая и соковете.
Обяда идва някъде между 12 и 16 часа 🙂 и е много променлив спрямо задачите, които имам. От тази година много по-често пропускам вечерното хранене. Благодаря на всички, които ми помагат за това 🙂 Благодаря.
Въпрос: Здравейте! Приветствам идеята ви и се радвам,че хората ще могат да споделят опит и идеи и да си помагат взаимно. Моят въпрос е подходящо ли е веганството за малки деца и на какво трябва да се обръща внимание? И втори въпрос – спирулината, която се предлага е на различни цени и фирми. Трудно ми е да преценя, коя е добра и качествена. Благодаря предварително.
Георги: Веганството като цяло е подходящо за всички, които са готови да го приемат в живота си. Малките деца би трябвало на първо място да приемат кърма, колкото се може по-дълго време, за да може имунната им система да се изгради по най-добрия начин, а именно силна и здрава. Междувременно чистата, растителна храна, единствено би подпомогнала този процес. Разбира се, трябва да сме сигурни, че подрастващият организъм на детето приема всичките небходими вещества, от които се нуждае, както и достатъчно количество от тях.
Спирулината е една широко дискутирана напоследък суперхрана и моя опит с нея е двустранен. Докато все още употребявах някой животински продукти, тя определено имаше някакво благотворно въздействие върху организма ми, но след като премахнах от менюто си животинските продукти (с изключение на меда), вече не ми действаше толкова добре и по-точно понижаваше енергийните нива в тялото ми. След проучването, което направих и обратната връзка от хора, имащи опит със спирулината, стигнах до извода, че по-скоро тя издърпва човешкия B12, което води до подобни резултати. Както и с всяка друга суперхрана (а и не само) и тук всичко е много индивидуално.
Калоян: Вярвам всеки вид, следва да приема храната, която е предназначена за него. Чисто практично – ако имаме тяло на човек – следва да приемаме човешко мляко, а не такова от други видове. Когато зареждам на бензиностанция гориво – никога не се колебая дали да сложа дизел на автомобил с двигател на бензин. Там увереността и практичността са явно изразени. Вярвам, че ние като хора ще достигнем и до тази увереност относно храненето.
В случай, че родителите са стигнали до тази увереност за себе си, ми се струва съвсем естествено да смятат за подходящо веганството (неконсумирането на кърма на други животински видове и яйца) за тези души, които в този живот са техни деца. Отговорността на родителите е голяма – да въведат новите души в този свят, да се постараят да им дадат най-доброто, на което са способни и така, както го разбират. И ако това е веганството – чудесно, ако е вегетарианството – пак добре. Месоядството също е на място – не можем да се надскачаме, важно е да проявяваме любовта където можем, където не можем – като се научим и там да можем 🙂
Спирулина харесвам много – ароматът и вкусът са приятни. Често я разбърквам с топла вода, в буркан и така я приемам. Опитвал съм не много различни спирулини, но тази на HealthForce харесвам най-много. Чудна е 🙂
Въпрос: Здравейте. Понеже доста изчетох за Б12 и е доста объркана цялата работа. Един едно твърди, друг друго и нали…та най-противоречивото в цялата информация е това че имам наблюдения при вегетарианци, вегани, суровоядци и т.н. че имат дефицит на Б12, а много от тях твърдят че това няма как да стане, защото Б12 се произвеждал от бактерии, които ги имаме в червата си и че когато там всичко е ок и Б12 си го имаме и как като се храниш със сурова храна и на теория трябва всичко да ти е добре в червата имаш липса все пак ? А такъв дефицит при месоядци е доста по-рядко явление. Малко няма логика…
Георги: B12 се произвежда от бактериите в дебелото черво, но се абсорбира в тънките черва на човека. Това е и основната причина, поради която не успяваме да реабсорбираме произведените от организма ни количества. Суровата храна сама по себе си не е пълноценен източник на витамин B12 (ако не смятаме суровите миди и рибата като сьомга и херинга, в която има високо, количествено съдържание на B12) В повечето случаи, суровоядците и веганите се нуждаят от допълнителен прием на този витамин под формата на хранителни добавки. Един добър вариант е метилкобаламинът, който е и една от основните форми на B12, активен за човешкия организъм.
Калоян: Тук няма какво да добавя към написаното от Георги.
Въпрос: Здравейте, интересува ме въпроса за водата-каква вода се пие, как да си структурираме водата вкъщи,когато не можем да се снабдим с изворна и въобще ще ми бъде интересно да споделите вашето мнение и опит. Благодаря!
Георги: Чудесен въпрос, имайки се предвид, че точно отивам да си пълня изворна вода 🙂 Която всъщност за мен си остава и най-добрия вариант. Може разбира се, да се пие и минерална, но тя задължително трябва да се редува с изворна, за да не “минерализираме” прекомерно организма си. В крайна сметка, всяка крайност води към дисбаланс. Ако нямате възможност да си пълните нито една от двете, то може да се пие и преварена. Аз лично винаги имам у дома си изворна вода и може би на всеки 20 литра от нея, изпивам 5-6 литра минерална. Като цяло при водата е важно не само нейното качество, но и това да поддържаме телата си хидратирани, пиейки редовно, а не само, когато ожаднеем или ни пресъхне устата. Второто обикновено е първоначален признак на обезводняване.
Калоян: Когато си купувам вода от магазина 🙂 тогава гледам е да е с възможно най-ниска минерализация. Както пише Пол Брег – минералната вода е за къпане 🙂 Дестилирана вода, когато имам на разположение (такава направена за пиене, а не примерно за чистачки на автомобил) винаги пия с радост. Водата получена чрез обратна осмоза също мисля за много хубава. А най-хубава тази на Рила – от изворчето “Ръцете, които дават”, изворчето на Боян Боев и това до петото езеро.
За структуриране на вода има много методи 🙂 най-често ползвам метода на радостта и на благодарността.
Въпрос: Колояне, здравей, би ли изложил виждането си относно бъдещето на земеделието? Как, според теб, би трябвало да се отглеждат земеделските култури, освен с любов разбира се? Знам, че въпросът е обширен, но…
Калоян: Бъдещето на земеделието вярвам е светло, както вярвам е светло и бъдещето на човечеството. Както е казано: “Отец е благоволил да ви даде царство”.
Вярвам, че ГМО-то ще се развие и хората ще го ползват за добро, заедно с моралът ще се развие и то. Както казва Щайнер – тогава учените ще влизат в лабораториите с благоговение като в храм. Сега не е така и е добре, че се ограничава тази практика на ползване на ГМО. Учителя казва, че бъдещата култура е култура на даването. Вярвам в това – тогава няма да може да оцеляваш и да се развиваш ако не даваш. Сега не е така – сега може да вземаш и да се вписваш добре, даже ако даваш, не се вписваш много добре. Ако си купя нов модел телефон – ще имам статус в обществото – ще бъда модерен, интересен, ще има въпроси, демонстрации, разговори за придобивката. Но ако дам толкова пари за благотворителност, тогава ще съм странен, леко не в час и наивен. Т.е. социално няма да съм в това положение като в първия случай. Същото е и в земеделието, сега то се основава на вземането – как да дадем, за да вземем повече. Но ние познаваме и другия модел – на даряването. Семействата и приятелите са такава среда. Може би всеки е получавал плод или зеленчук от роднини. Има твърде голяма разлика между това – да отглеждаш с цел бизнес и с цел да си храниш децата или внуците със собствена продукция. Но съвестта във всеки говори все по-силно. Този процес е постоянно разширяващ се и вярвам един ден разлика няма да има. Цялото земеделие ще има за цел да дарява най-хубавото. Защото докато сме тук на Земята ще съзнаваме, че сме пратени да се развием, да дадем най-доброто докато сме тук, защото даването ще ни учи и развива.
И тези принципи ще оформят земеделието. Има ли ги те – формите и методите ще са добри, отлични. Тогава всичко ще е на място. Няма да има дуалност и двусмислие. Любовта ще е разменна монета. Слава Богу, всичко това предстои и ние сме тези, които ще го изявят (в поредица от инкарнации) под ръководството на Светлите същества и на Бог в нас.
Как би трябвало да се отглеждат земеделските култури освен с любов? С надграждане, с постоянно подобряване на методите, с малки подобрения, не големи революции. С тихо и постоянно подобряване на методите. Има толкова хубави методи, които могат да бъдат приложени (някои се прилагат) в мащабното земеделие. Тази година се запознах с био производител на розово масло – зарадвах се как може компостът да бъде ползван не само за градина, а и за по-големи площи. Вярвам в света има чудесни примери и практики, които стават все по-популярни. От друг производител знам за директната сеитба в стърнища и то при голямо земеделие. Така сламата действа и като мулч.
Тази година на Рила Енцо Настати изнесе две лекции за хомеодинамично земеделие, което прилага в Италия. Той също даде интересни примери и един фокус: “Растението е непрекъснато свързано с космичния живот. Наша задача е да укрепим връзката между космичното и биологичното.”
Въпрос: Споделете,вашето мнение за кълновете като храна. Благодаря Ви
Георги: Кълновете са може би най-богатата на полезни съставки храна на планетата, както и най-подценяваната. В нея се съдържат сто пъти повече ензими, от която и да било друга храна и те са един от най-хубавите подаръци, които можем редовно да правим на тялото си 🙂 За тях съм писал по-подробно и в новата си книга ”Медицината на новото време”
Калоян: Покълнали семена и ядки употребявам редовно с радост и почти ежедневно. От повече от 10 години си приготвям кълнове, а последните години повечето ми хранения, освен сутрешните, са обогатени със силите и елементите в покълналите семена. Вярвам това е чудесна храна – богата и лесно усвоима. Днес също за обяд имам приготвени кълнове.
Кълн най-често наричам покълнали семена, в които семенцето има кълнче до няколко мм. След като кълнчето порасне повече се получава поница, която е съвсем различна от покълналото семенце, защото реално това вече не е плод на растението (семе), а листа, стебла и коренчета. Поници употребвам много рядко. Смятам за най-ценно покълналото семе, когато кълнчето е между 1 и 4 мм.
Ядките – орехи, бадеми, лешници не пускат кълнове в буркан, но също често накисвам.
Любими сред покълналите семена за мен са: лимец, слънчоглед, нахут, леща, елда.
Въпрос: Напоследък, поради интереса към супер храните, дали не се спекулира с тях? Не отричам и признавам, че имат целебни и здравословни качества. Но в интернет пространството бълват постоянно нови и нови, коя от коя по-по и най-най богати на витамини, минерали и полезни вещества. Мисля, че нашата българска земя се е погрижила за нас и ни дава нужните и необходими за нас – българите, супер храни. Но ние като че ли предпочитаме чуждите, а дали са най-подходящи за нас? И дали не се предлагат с комерсиална цел? Рекламите са им са силно впечатляващи и обещаващи. Та думата ми е за супер храните – Кои са българските супер храни, които не отстъпват на чуждестранните и можем да ги използваме така успешно както и вносните.
Георги: Ясно е, че винаги ще има спекулации с продукти, които стават все по-известни на пазара. В случая суперхраните не са изключение. Факт е, че в България разполагаме с много и различни суперхрани, които растат на местна почва и по нищо не отстъпват на вносните. Най-простите примери за подобни храни са магданозът, тученицата, овчарската торбичка, копривата, лапада, черницата, чесънът и др.
Калоян: Добавям и пчелния прашец и лимеца към списъка 🙂
Въпрос: Здравейте млади Новатори, Творци на Новото време! Вярвам, че реализирането на тази идея е старта за следващи такива, които ще бъдат още по-интересни и актуални, защото Човекът вече се събужда от своя дълбок илюзорен сън и съвсем изконно иска да живее по правилата на Божествените закони, в хармония и съзвучие с Природата, със Света и Вселената, да изгражда здраво тяло и дух, да бъде Творецът. Имам два въпроса: 1. За какъв период от време могат да се употребяват супер храните – имам в предвид вносните, от семена, водорасли и др. Може би трябва да се “почива” и след известен период от време пак да се включват в менюто и да се сменят с други. Може ли да се получи пренасищане на организма от тях и евентуален обратен ефект. 2.Какъв е ефектът и как да се използват и комбинират Шуслеровите соли при различните заболявания. Интересува ме при остеопороза. Благодаря ви. Светлина, Любов и реализация на новите бъдещи идеи и планове.
Георги: Аз лично се стремя да правя паузи между употребата на която и да било суперхрана. Човешкият организъм е една перфектна, саморегулираща се система, която преработва и се възползва по максимално добър начин от това, което й доставяме като “гориво”. В случая със суперхраните, може да се получи и обратния ефект, а именно да привикнем към тях и след спирането им, да усетим занижаване на енергийните нива. Случвало ми се е, особено при употребата на синьо-зелени водорасли. Тук отново е добре да се консултираме с най-добрия си съветник, а именно нашите собствени тела, които много добре различават и знаят коя храна е полезна и най-важното нужна в настоящия момент.
Калоян: Вносните суперхрани също са чудесно нещо, стига човек да спазва разумност и да слуша тялото си. Може би е добре да има периоди на почивка, те някак се получават естествено при мен. Със Шуслеровите соли нямам никакъв опит.
Въпрос: Здравейте! Редовно ви чета и много ви се радвам. Моля ви да споделите рецептата за квас, с който приготвяте хляб от лимец. Благословен ден!
Калоян: Нямам опит с кваса. Месил съм хляб само със сода.
Въпрос: Как се балансират енергийно (ИН/ЯН) суровоядците в нашите климатични условия през есенно-зимния период?
Калоян: Не следя особено за това. Мисля, че се храня и с ин и с ян храни. Зимно време ям ябълки (ян) и банани, портокали, лимони (ин). За зърнените по същия начин – елда и лимец (ян), съответно ръж и овес (ин). От зеленчуците също – моркови (ян) и зеле (ин). Живея на високо и ходя по планини (ян). Надявам се да съм дал отговор, не съм запознат повече с баланса. Ще се радвам да продължим темата.
Въпрос:Не ви познавам добре, затова ми е интересно с какво се занимавате извън здравословния начин на живот,как изкарвате прехраната си?
Георги: Основните ми приходи са от двете ми книги със заглавия “Другата реалност” и “Медицината на новото време”, както и от семинарите, които водя. За тях има по-подробна информация на едноименния сайт “Другата реалност”.
И тъй като съм също и професионален, консекутивен преводач от и към английски език, понякога приемам и предложения свързани с тази ми опитност. Още повече, че това ми дава възможност да комуникирам с нови и интересни хора и ми доставя удоволствие 🙂
Калоян: С брат ми изработваме свещи от пчелен восък и водим кръжоци по правене на свещи. Също правя сайтове и дизайн, както и продуктова фотография.
Въпрос: Въпросът ми е как виждате бъдещето на България и как според вас хората могат да допринесат за благото на страната. Благодаря!
Георги: На първо място би било добре хората да се погрижат за собственото си здраве, без което е трудно да се постигнат останалите набелязани цели. Информираността, както и практикуването на знанията относно това как най-добре да поддържаме балансирана системата съзнание-ум-тяло е може би най-доброто, което можем да направим както за себе си, така и за света и хората около нас. Да дадем тези знания на своите деца, които тепърва ще разгръщат потенциала си и ще се превръщат в създатели на реалността около себе си, е също толкова важно.
Калоян: Вярвам, че бъдещето на доброто е светло. В България има много добри хора и вярвам бъдещето е на добрите хора. За благото на страната може да се допринесе с постоянство – с малки, малки, постоянни добринки. Няма значение къде, на кой, за какво – прилагаме ли доброто – допринасяме. Може камък да преместим от пътя, куче да помилваме, на човек да се усмихнем, да подарим нещо, да изчистим нещо, да засадим, да изпитаме благодарност, да изпитаме мир. Важно е да се живее добре, да се избира доброто в малките неща, най-малкото добро. Вярвам това допринася най-много. Да поддържаме една добра мисъл, едно добро чувство, една добра постъпка – това е изкуство 🙂 изкуството на доброто, което променя целия свят, защото разширява доброто.
Въпрос: Здравейте и на двамата! Колко е хубава тази идея! Колко е хубаво, че не мислите само за собственото си развитие и напредък а носите светлина и по пътя на другите. Пиша на лични, но ако сметнете това, че се престраших да споделя проблема си и вашия отговор ще са от полза за други може да стане достояние и на другите участници. Проблемът ми е, че искам да откажа цигарите а не мога да се справя. Много съм мислила и съм чела. Станало ми е като фикс идея,приемам го като нещо, което трябва да разреша в този живот. Който не се е борил с нещо в себе си не би могъл да разбере. Не е толкова просто. Е, това е, казах си го, пък и знам ли откъде ще дойде помощ. Хубав ден!
Георги: Има много и различни начини, за това да се откаже човек от цигарите. Аз лично нямам подобна опитност, но древната аюрведа учи, че ако палим всяка цигара съзнателно, то най-вероятно дори и няма да стигнем до нейното изпушване. Какво означава това? Всеки път, когато решим, че имаме нужда да запалим, да осъзнаем всяко едно действие, свързано с процеса. Да сме съзнателни, за това как протягаме ръка към цигарената кутия, как вадим цигарата от нея, как я доближаваме до устните и я слагаме в устата си… Следва това да си представим как дишаме чист, планински въздух и това как ни влияе той на белите дробове и тялото ни като цяло. След това си представяме и резултатът и чувството от поетия цигарен дим… Ако наистина направим всичко това съзнателно, твърде е вероятно цигарата да бъде изхвърлена. Проблемът идва от там, че пушенето е един неосъзнат в повечето случаи процес, който се изпълнява на несъзнателно ниво.
Калоян: Колко добре го е написал Георги! Благодаря за този метод, вярвам ще ми е полезен.
С отказване на цигари нямам опит, но с отказване на много други неща имам. В друг смисъл пък не отказвам неща. Въжето, с което сме се вързали към лошите навици е дебело и то не може да се скъса от веднъж, плетено е нишка по нишка и трябва последователно постоянство, за да скъсаме всички нишки. Често ползвам друг метод – не да отказвам нешо, а да възлюбя друго. Не да отказвам примерно захарта, а да заобичам плодовете, фурмите, меда. Не да отказвам месото, а да заобичам чистотата, която носи растителната храна. Когато се влюбя, в това, което заобичвам, тогава въжето само се къса, защото Любовта и привличането към хубавото и по-доброто са мощни сили и късат въжета и вериги. Тогава не се стремя да спра с навика, който искам да прекратя, а се грижа да култивирам новия навик, така старото само си отива, без борба, а с любов към по-доброто.
Въпрос: И двамата имате много ясно себеизразяване,много одухотворени сте,яко позитивни!Ясно е че храненето е спомогнало за това,но има ли моменти в които падате духом и как ги преодолявате?Или всеки ден сте на “макс”?
Георги: Храненето е само една от предпоставките, за това да бъде човек на максимум 🙂 Чистотата на мислите и поддържането на спокоен ум е един от най-важните моменти в процеса на поддържане на подобен баланс. Всекидневната медитация, която ни помага да бъдем колкото се може по-дълго време в настоящия момент, ни свързва с безкрайното поле на благодат и съзидание, от което всички сме част. От друга страна, постоянните мисли за несъществуващото още бъдеще или минало, прекъсва много често тази връзка. Практикуването на благодарност е един мощен начин, за да бъдем в настоящето и да осъзнаваме живота в неговата пълнота, без да сме обвързани поне за малко с постоянните желания, които умът ни създава във всеки един момент.
Калоян: Когато падна духом, изпитвам голяма благодарност, за всички моменти, в които съм бил прав духом. Когато падна духом много се радвам, защото знам, че с това падане ще изработя още малко към някои добродетели, защото страданието е благословение. Падането духом е като зимата – тя не е лош сезон – има своят смисъл, значение и блага. И може да бъде използвана разумно. Падането духом е предмет от училището живот, в който се учат ценни уроци. Падането духом носи прекрасни дарове – смирение, топлина, състрадание, упование в Бог.
Въпрос: Здравейте Георги и Калоян! Как балансирате между предизвикателствата на съвременната цивилизация и жизнения си стил? Ще се радвам да науча какъв е вашият уникален опит! Да приемаш света такъв, какъвто е и в същото време да имаш вярата, че може да го промениш към по-добро – къде е разковничето?
Георги: Съвременната цивилизация си има и своите предимства 🙂 А в случая във въпроса намирам и неговият отговор 🙂 На първо място е нужно да приемем себе си, хората около нас и света, такива, каквито са. Това е практикуване на разбиране и приемане. След това трябва да знаем добре какво искаме да променим на първо място в себе си, за да може тази промяна да се отрази в света навън. Винаги, без изключение процесът е такъв. Отвътре, навън. Не случайно в една древна поговорка се казва “Каквото отвътре, такова и отвън”. Моята вяра е в това, че променя ли днес себе си за добро, това ще рефлектира върху околния свят и хората около мен. И с всеки изминал ден виждам как това действително се случва и животът ми поднася все повече моменти, изпълнени с любов и благодат. Споделяйки тази опитност, ми дава и едно от най-големите удовлетворения от съществуването.
Калоян: Вярвам, че светът е съвършен. Търся и откривам постоянно това съвършенство. Всичко е на място. Наблюдавайки това съвършенство, всъщност разбрах, че то не е статично, а постоянно развиващо и разширяващо се. Светлите същества и Бог обръщат всичко в добро, от всичко има полза и смисъл. Всичко учи и навсякъде може да се приложи поне микроскопическо добро.
Ще завърша с една чудесна мисъл от Учителя Петър Дънов (заповедта на Учителя)
Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш
и Аз ще ти се изявя.
Благодарим на всички за подкрепата и за въпросите 🙂
Желаем ви всичко най-добро 🙂
Георги Жеков и Калоян Гичев
6 декември 2013 г.