Използвам сандъче, напълвам го с пръст. Не е необходимо толкова много пръст, но ако сложа по-малко, тогава няма да има проветряване и стръковете може да хванат мухъл.
Поставям семенцата плътно, толкова плътно, че да покриват добре почвата.
Като започвах, бурканът беше пълен съвсем до горе. Използвал съм около 1/3.
Покривам с почва, като правя слой с дебелина 1-2 пръста.
Поливам внимателно и заравям няколкото семенца, които са се открили. Очаквам след няколко дни да се надигнат и прорастат.
На четвъртия ден кълнчетата се показват. Всичко това с порастването го правя през декември, когато денят е по-къс и студен, а нощта по-дълга и тя студена. Предприех следните действия. Докато се покажат кълнчетата добре, до петия ден – държах сандъчето в банята, където е най-топло. Поливах с хладка вода. Използвах душа за поливане, като слагах сандъчето направо във ваната. Така поливах сутрин и вечер.
Поливането във ваната, с душ има и друго предимство – когато всички кълнчета тръгнат нагоре – те надигат почвата и нещо трябва да я върне надолу. Вода прави това чудесно.
Водните капчици сред кълнчетата от лимец радват и красят 🙂
Сутрин поставям сандъчето на светлина след хубаво поливане, а вечер прибирам на топло в банята и пак поливане.
Зад сандъчето сложих бяла плоскост, за да отразява светлината и така да има повече 🙂
Дните минават, житената трева расте, Слънцето грее 🙂
Ден осми 🙂 житните прорастъци, поници, стръкове са готови 🙂
Всичко стана доста бързо, може би се дължи на това, че използвах хубаво поливане – сутрин и вечер и прибиране за през нощта на топло (в банята до тръбите). Житената трева ще стане и без тези специални грижи, но редовното поливане е важно и за сочността след това.
Житената трева от лимец е готова и радва. Зрънцата се събудиха и израснаха. Сега е време за сокове 🙂
Калоян Гичев, месец декември 2013 г., София.