fbpx

За спирането на лошите неща – есе от Калоян Гичев

Текстът на видеото:

За спирането на лошите неща – есе от Калоян Гичев

Ще споделя няколко размисли и опитности, които имам на тази тема. Те се отнасят точно до мен и са едни от богатото множество възможности. Всеки си има път, който е неповторим и не може да бъде извървян от друг. Понякога хората ставаме спътници…

За спирането на лошите неща.

Всъщност аз нямам опит, дори не знам дали някога съм спирал нещо лошо след детството. Може и да се е случвало, но рядко. Дори ми изглжда толкова трудно – да спра в себе си някой избор или дйствие, които смятам за лоши и които са се втъкали като навик. Борбата е сериозна и много често загубена.

Моля думата „лоши“ да ползваме само за удобство. Нека под „лоши“ да разбираме неща, които смятаме, че са вредни за нас или неща, които са по-силни от волята ни и не ни водят до щастие и хармония. Нека да ползваме думата „лоши“ широко.

Спирането на лошите неща ми се струва е дори непосилна задача. Може би, с много воля и много енергия могат да бъдат спрени някои неща, но би изисквало огромен ресурс.

Мислейки за неща, които привидно съм спрял, разбирам, че реално не съм ги спирал аз. По-скоро те са си отишли, защото са спрели да намират подслон в мен.

За пример – понякога преди, въпреки доброто ми възпитание в това отношение, оставях лампата да свети, когато не съм в стаята. И така примерно свети 20-30 минути или повече докато се върна. Не често, но се е случвало. Един ден, след като брат ми, ми каза съвсем кратко за тецовете и въглищата, от тогава аз гася редовно лампите. И в този случай, аз не съм се отказал от нещо лошо, аз и преди знаех, че не е добре, но сега заобичах новото – да пазя малко повече природата. Дори за целия си живот по този начин два чувала въглища да спестя, пак е добре, защото иначе биха били употребени напразно, без да донесат на някого благо. Не отивам в крайности – когато ми трябва – ползвам, другаде може би разхищавам, но тук съм успял да приложа доброто и това ме радва. Над него мога да надградя.

И така – аз не се отказах да оставям светната лампа, а заобичах това – да я изгасям.Тогава воля не ми бе необходима в смисъла на упорство. Тогава е необходима воля в смисъла на любов.

Примерите са толкова много – за да се откажа от нещо „лошо“ всъщност аз съм заобичвал нещо светло. Това което е изправяло и изправя погрешките в мен – това е стремежът към доброто, любовта към нещо светло. Само Любовта може да ме извади от нещо и да ме постави на малко по-добро място. Да порастна в доброто мъничко.

Да спра нещо лошо е изкуство, което не владея, може би нямам толкова воля. Когато спрях да ям захар, аз го направих от любов към здравето. Когато спрях да ям месо, го направих от любов към храната, когато спрях да пия алкохол, го направих от любов към тялото.

А лошите неща, които не съм спрял – значи, не съм разширил достатъчно любовта си, за да изчезнат.

Разбира се, понякога, улисан в живота, забравям за тези неща и започвам да мисля да откажа нещо. Но вярвам доброто се проявява единствено при разширяване на любовта.

Мир с война и любов с насилие не се постигат. Само любовта, знанието и добротата са основи на които може да се градят добродетели.

Пишейки това си мисля за Толстой, за Учителя Петър Дънов, за Христос – светли същества, които с думи и дела са ни показали този път – пътят на любовта.

Радост е да разкривам крачки от него и да мечтая за пътеката, пътека, в която всяка крачка е любов, пътека навътре към мен и навън – към доброто в другите.

Пожелавам на всички, които биха били щастливи от това и биха го поискали със свободната си воля – да вървим в пътя на малкото добро и на разширяващата любов, пътят на приемането и приятелството.

kg-vitosha

 

Калоян Гичев, декември 2013 г., София.