fbpx

Бъдни вечер и Коледа: Празникът на Христовата поява

Hristos-Isus

Какво е означавал за човека на Стария завет разказът за мистерията на човешкия живот и нейната връзка с човешката смърт, който гласи: „Когато душата премине през портата на смъртта, поема пътя, по който се свърза отново с дедите си.“ – Копнеж по връзката с дедите, е било скъпоценното усещане, съответстващо на възгледите на Стария завет. Но в течение на първите четири столетия от християнството това насочване към общността с дедите се сменя с обръщане на вниманието към раждането на онази същност, на онова същество, което е свързано с християнството. Усещането от Стария завет се заменя с обръщането на душата към Назарет или Витлеем, към раждането на детето Исус.

Така в известен смисъл, чрез установяването на Коледните празници през 4 век сл. Хр., християнството дава дължимото на човешката общност върху земното кълбо, като свързва най-скъпоценното си чувство с Коледния празник. И когато проучим как този Коледен празник е празнуван по-късно през столетията, виждаме през времето, когато наближава празникът, как навсякъде става истинско проникване на човешките души на християните с жива отдаденост на детето Исус. В това живо отдаване, виждаме нещо съвсем особено през християнските столетия след 4. век. Наистина трябва да погледнем с вътрешно разбиране установяването на Коледния празник на 25 декември, непосредствено след зимното слънцестоене. В самия Рим през 353 година християнският празник не се е празнувал на 25 декември и не като рожден ден на Исус от Назарет или Витлеем, а е било обичайно да се празнува на 6 януари.

Този празник е трябвало да бъде празник на спомена за кръщаването на Исус в река Йордан от свети Йоан, празник на спомена за Христос. И със спомена се е свързвала представата, че чрез Кръщението в река Йордан от извънземните светове, от небесните светове е слязла извънземната Христова същност и се е свързала с човешкото същество на Исус от Назарет. Празнувало се е не обикновено раждане, а слизането на Христовото същество за новооплождането на земното битие. През тези дни, свързани с появата на Христос, хората са искали да осмислят тайната, че небесна същност се е свързала със Земята, че човечеството е получило нов импулс в развитието си чрез това въздействие.

Тайната на протичането надолу на нещо небесно, свръхсетивно в земното битие все още се е разбирала по времето, когато се е извършила Мистерията на Голгота и известно време след това. През това време има запазени остатъци от древната мъдрост, които се издигат до разбирането на такъв факт, възможен да се възприеме само в свръхсетивното. Древното инстинктивно познание, прамъдростта, която човечеството е получило като божествен дар още при раждането си на Земята, тази прамъдрост постепенно се е изгубила за човечеството. Тя все повече е намалявала в течение на столетията. Но по времето на Мистерията на Голгота е било останало точно толкова от нея, че да може да се види величественото, случило се чрез Мистерията на Голгота.

Така през първите християнски столетия Мистерията на Голгота се е схващала чрез мъдростта. Тази мъдрост окончателно изчезва през 4 век. Става необходимо вниманието да се обърне към нещо друго, към това, което езичниците донасят от всички страни и дълбоката тайна на свързването на Христос с човека Исус вече не е можела да се разбира. В известен смисъл за човешката душа е изгубена възможността за разбирането на същинската Мистерия на Голгота. Така остава и през следващите столетия. Древната мъдрост е изгубена за човечеството. Трябвало е да бъде изгубена, понеже човекът никога не би могъл да извоюва чрез нея свободата си и осланянето на собствените си сили. Наложило се е известно време човекът да остане в мрак, за да може в свобода да си извоюва присъщите на човешката си същност сили. Но християнският инстинкт поставя нещо друго на мястото на мъдростта, с която е била приета Мистерията на Голгота сред християнкия свят, с която в известен смисъл се е обсъждала Мистерията на Голгота дотогава, докато по-късно повече не се е разбирала.

***

През всички древни времена преди Мистерията на Голгота по Земята е имало мистерии, свещени места, които са били най-висшите училища, школи, в които същевременно е съществувал религиозен живот. В тези мистерийни школи навсякъде се е оповстявало това, което следва да дойде. Навсякъде е било показвано как човекът носи една сила в себе си, която е победител над смъртта. Тази победа над смъртта е съществувала в могъщите изживявания на посветените в мистериите. Който е искал да стане посветен, е трябвало да развие в себе си онова дълбоко изживяване, което му е донасяло изживяното убеждение: „Да, ти събуди в себе си това, което е победител над смъртта.“ Посветеният в мистериите е изживявал в картини това, което едва в бъдеще следва действително да се извърши в плана на световната история.

Навсякъде в мистериите се е оповестявала свещената тайна на народите, че човекът може да победи смъртта. Но същевременно се е посочвало, че всичко, което е можело да бъде представяно само в картини в мистериите, някога ще се извърши в мировата история като единствено по рода си събитие. Мистерията на Голгота е била предвестявана също и чрез езическите мистерии на древността, именно в свещените места. Когато кандидатът за посвещение е преминал през подготовката и тежките упражнения, необходими за посвещението през древните времена, когато е можел така да освободи душата си от тялото, че да се съедини с духовните светове и да може да възприема в духовните светове, за да достигне до собственото убеждение, че животът вечно ще побеждава смъртта в човешката природа, когато посветеният е стигнал дотам, тогава е бил въвеждан в най-дълбокото изживяване, което е било търсено чрез тези мистерии на древността.

***

Отново трябва да разберем защо в известен смисъл на Бъдни вечер в среднощния час към нас прозвучава призивът да мислим за божествено-духовния произход на хората, защо по това време към нас прозвучава призивът да мислим за връзката между небесното откровение и земния мир. Това можем да направим, само ако превърнем Бъдни вечер в наше убеждение, ако не се успокоим по стария начин, че се даряваме с подаръци на Коледния празник, понеже е станало обичайно, след като вече са изгубени топлите чувства, одушевявали християните през изминалите столетия. Нуждаем се от нова Бъдни вечер, припомняща не само Рождението на Исус от Назарет, а носеща ново раждане – раждането на нов Христов импулс.

***

Но ние искаме отново да извоюваме разбирането на Христос като космическо същество, което се свърза със Земята. Времето, в което това отново ще бъде постигнато от голяма част от хората по Земята, е времето на мировата Бъдни вечер, за която копнеем. Тогава ще оживеят в нас чувствата, които желаем да изразим в следните думи:

На слънцето ти светлината
съзри във полунощен мрак,
изграждай с камъни в земята –
лишена от живота – пак.

Открий във залеза отново
и в смъртна непрогледна нощ
за творчество начало ново
и утринна младежка мощ.

И да откриват висините
божествени слова безспир:
Да пазят трябва глъбините
съкровища на вечен мир.

Живеейки във тъмнината,
ти ново слънце сътвори.
Блаженството на небесата
в материята тук съзри.

 

Откъси от лекция на Рудолф Щайнер (ГА 209, трета лекция), превод Нели Хорински, декември 2012 г.

Превод на стиховете: Христо Маринов, Рудолф Щайнер: „Стихове и медитации“

Източник: www.anthrobg.net