– Може ли децата от четиринадесетгодишната си възраст нататък да бъдат учители на родителите си, например с даване на правилни съвети? Трябва ли родителите им да ги слушат и да взимат съветите им под внимание?
– Ако детето говори Истината, майката трябва да приеме тази Истина, но трябва да се пази от детето да не разбере то, защото у него може да се събуди гордост.
– Полезни ли са наградите и наказанията при възпитанието?
– Може да се прилагат, но да не се злоупотребява с тях.
– Какво влияние оказват играчките върху възпитанието на децата?
– Благотворно, само че те трябва да бъдат естествени. Колелата, с които си играят децата, не са направени според окултните закони. Някои от тях дават много лош резултат.
– С какви играчки да си служат децата?
– С орехи, лешници, шикалки, топки, пъстри камъчета и други. Ако децата живеят край морето, нека си събират разни морски мидички, охлювчета и с тях да си играят.
– Добре ли е децата да играят с гумени топки?
– Полезно е, но те понякога оказват отрицателно влияние върху детето, защото, като я свива и разпуща, то вижда, че в ръцете му има един слаб, несолиден предмет. Затова по-добре е детето да си играе с топка, която не може да разрушава, и да я усеща в ръцете си плътна, солидна.
– Добре ли е децата да си правят сами куклички?
– Да, добре е да си правят куклички, къщички, фурнички, защото тук взима участие тяхното въображение.
– От гледището на окултната наука добре ли е да се откъсват децата от майчиното си влияние и да се поставят в разни детски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижат за тяхното възпитание?
– Преди детето да е навършило 10-15 години не е добре да се отделя от влиянието на майка си. Било за момче или момиче, необходимо е един период от петнадесет години да прекара при майка си.
– Бащата оказва ли влияние върху детето?
– Да.
– Там, където няма майка, може ли бащата да заеме мястото ѝ? Ако няма и баща, може ли роднините да заемат мястото на родителите?
– И бащата, и роднините, и който и да е близък могат да заместят майката, защото майката никога не умира.
– Значи тези деца не чувстват, че нямат майка?
– Да.
Друго нещо, на което майките трябва да обърнат внимание при отглеждането на децата си, е да не ги поставят в дълбоки люлки. Дълбоките люлки са вредни за децата. Забележете в какви гнезда птичките турят своите малки. Гнездата им отговарят най-много на Истината. Те не са много дълбоки. Птичките правят гнездата си върху клончетата на дърветата, където сам вятърът ги люлее, и то по-добре, отколкото майките люлеят своите деца. Тъй че люлките на птиченцата са много по-хубави от тези на децата. – Изобщо, трябва ли да съществува люлката, защото в педагогиката по този въпрос има спор?
– В семействата има два вида люлки: на въжета и в корита. В първите става голямо зашеметяване на детето. Най-добри люлки са тези, които се приближават до естествените. Някои майки са против люлеенето. Не е хубаво много люлеене. Изобщо, не използвайте люлките като средство за приспиване. Някой път майката туря детето си в люлката и, спи му се или не, тя го люлее и усилва люлеенето, докато детето се зашемети и заспи.
При сегашните условия е мъчно да се прилагат новите методи на възпитание. Да се прилагат нови методи при сегашното възпитание е все едно да се кърпи стара дреха с нова кръпка – дупката става още по-голяма. Ако прилагате новите методи, трябва да ги прилагате изцяло, а не само палеативно, иначе ще се получат по-големи дупки.
Наблюдавате някого, че е тъжен, не го питайте защо тъжи, а се постарайте да намерите причината за неговата тъга и да я отстраните. На някое дете умряла майката и то тъжи. Вие го питате защо тъжи. Тъжи, защото се е лишило от Любовта на майка си. Ако заемете мястото на майка му, то веднага ще се утеши. Например някой от вас е тъжен. Защо? Защото неговата майка я няма. Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме тъга. Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта. Това е първата Любов – Божествената Любов. Тази първа Любов е и неизменяемата Любов в живота.
Освен това, стремете се да не свеждате всички хора под един знаменател, не желайте всички хора да бъдат като вас. Приятното в земния живот се крие именно в разнообразието. Колкото по-голямо разнообразие съществува в света, толкова по-добре. Затова право казва българската пословица: „С едно цвете пролет не става.“ Хиляди и милиони цветя и растения са необходими, за да се смята, че идва пролетта, а после и лятото. Хиляди, милиони мушици са необходими, за да кажем, че лятото е дошло.
И тъй, когато някой е наскърбен, натъжен от нещо, напрегнете мисълта си, за да намерите начин как да му направите тайно едно добро, без да го питате защо е тъжен.
Откъси от „Беседа за учителите и майките като възпитатели“ – беседа от Учителя, държана на 19 август 1920 г., четвъртък, 16.30 ч.