Живял някога трудолюбив и щедър фермер, който имал мързеливи и алчни синове. Преди смъртта си той събрал синовете си и им казал, че ако те копаят накъде в полето, ще открият заровени съкровища. Веднага след като земеделският стопанин починал, синовете му отишли в полето и започнали усърдно и внимателно да копаят земята нагоре и надолу, но не могли да открият съкровището. Те решили, че бащата в своята щедрост вече е раздал всичкото злато и спрели да търсят. Тогава им хрумнала идеята, че земята така или иначе вече е разкопана, възможно е нещо да засадят в нея. Посяли с жито цялото поле и след няколко месеца събрали богата реколта. От продажбата на пшеницата цяла година живели в благоденствие. Въпреки това след събирането на първата реколта те отново се замислили за голямото богатство, което не били открили. Затова отново изкопали полето, но златото отново не било намерено. След няколко години свикнали да работят и се научили да различават сезоните. Именно тогава разбрали защо баща им използвал този метод. И те станали честни селяни. Скоро открили, че притежават голямо богатство и престанали да мислят за скрити съкровища…