Повече сме свикнали той да задава въпросите. Сега сме радостни и благодарни, да чуем от него отговорите на няколко въпроса за изминалата година. Интервю с Краси Проданов, главен редактор на списание Усури.
Привет и благодаря. Няколко дни прекарах далеч от комуникации и може да съм закъснял с отговорите, но ти ги изпращам. Радвам се, че събираш така цветчета от отиващата си година, винаги е празнично да обединиш добрите идеи, хрумвания, спомени с тези на другите… Слънчево да изпратим тази година и със слънце в нас да събудим новата!
Какво научих?
На първо място, това, че като се трудят неуморно, пчеличките рядко виждат картината на слънчевия, изпълнен с благинки кошер. Но въпреки това продължават да летят, да търсят цветето, да събират нектара му. И с човеците е така. Нектар са радостта, добротата. С много воля ги сбираме и в един момент се превръщат в лекарство за болния, за немощния.
За какво благодаря?
Благодаря за това, че като се роди ново утро, откриваме наново в себе си извора да продължим да търсим, да създаваме. И за това, че като се огледам в росата, виждам същото, което и една калинка ще види. А то е свят, изпълнен с богатство от цветове и чувства, свят хармония.
Какво ме зарадва?
Тази година ме зарадва много това, че се разбираме вече с по-малко думи. По-рано беше трудно, трябваше да обясняваш какъв си, какво правиш… Сега стига една усмивка и сякаш вече знаеш всичко за другия. Все едно сте се настигнали по пътя, вървите малко заедно, прегръщате се и… знаете, че ще има още радостни срещи.
Какво подарих?
Сега подаряваме с Деница от „котешкия” календар, който направихме за новата 2014-а в нашата „Слънчева храна”, проект, който се развива засега само във фейсбук. Повечето снимки в него са на създания, които срещаме случайно по улицата. Обикновено си хапват добре, преди да се разделим, но важното е, че всяка една твар иска добра дума, отношение, защото и за животните истинската храна е любовта. Това иска да напомни нашият календар.
Какво получих?
Точно сега много се трогнах, защото разбрах, че са ми изпратили по куриер цвете. Може и да увехне, докато пристигне, но това пак илюстрира истината, че като подарим добрина някому, той после я предава нататък. В този смисъл увяхналото цвете е безценно. Най-скъпият подарък.
Какво не бих забравил?
Понякога насън чувам музика или срещам създания, които напомнят за нещо далечно… Като се изправя пред морето, малко от тези съновидения оживяват. Помня ги и ги събирам в себе си, така ми става цветно и богато, усмивката е в мен. Точно нея не бих забравил.
Какво пожелавам занапред?
Пожелавам на всички да вземат бял лист и да нарисуват нещо от сърце. Или пък сърцето си да изпразнят от тревоги и там направо да рисуват. Всеки начин да създаваме радост е благословен. Нека 2014-а изпълним именно с това – радостта, която за другите сме създали. Годината така ще е богата, а от нея ще се роди нещо още по-хубаво…
Въпроси – Здрав живот, отговори – Краси Проданов