Един ден преди празникът по случай новата година. Град – София, квартален супермаркет. Чакам с пликче български ябълки и мрежа портокали. Днес ми е 9-ти ден житен режим. Мирът и чистотата, които често ме спохождат, когато правя режима са очарователни 🙂 Моля се за сила да израствам, за страдания да ме облагородяват, за радост да се усмихвам, за мир и здраве. Изпращам мисли и чувства до близки, приятели, хора – без оглед на пространство и време 🙂 Някак така безвременно – между двете години и безпространствено – който където е.
Мисля и за снеговете. Вчера бях на Мусала, сред снеговете. Беше бързо ходене, много слънце и блестящи пътечки.
Опашката намалява и вече пред мен има една жена – възрастна, възраствала на Земята, посрещала нови години и изпращала стари. Мисля си: какво ли е видяла през живота? Усещам едно топлинка в мен. Стоя и чакам. Жената започва да вади продуктите от кошницата. Изважда един пакет бял ориз, пликче с наденица, кутия руска салата, бутилка с жълта газирана напитка. Мисля си: сега като се прибере тази женица, може би ще сготви наденица с ориз. Може би вкъщи има морков, лук, ще сложи подправки. Ще готви и ще мисли за тези, за които готви. Ще иска да ги зарадва, да им поднесе нещо вкусно да се позарадват в празничните зимни дни и нощи. Ще поднесе с руска салата, в чинии. Ще седнат на масата, ще се сгреят, ще се усмихнат и повеселят. Ще имат надежди за новата година, макар и да знаят, че страданията са част от живота и че новата година освен усмивки ще донесе сълзи, освен събирания, ще донесе и раздели. Вярвам, тази жена е видяла много през живота. Изпитала е много мисли и чувства.
Вече всичко е маркирано, жената и касиерката прибират продуктите в торбичките, аз прибирам радост и топлинка, изпълвам се с благопожелания и подавам ябълките и портокалите. Излизайки жената пожелава на касиерката: „весели празници“.
На пръв поглед – всичко е толкова обикновено, а всъщност е изпълнено с чудеса 🙂 Понякога може да живеем в свят от чудеса, когато виждаме доброто зад всичко.
Благодаря за това, което се случи пред мен, за това да мога да видя и помисля за доброто в нас, в хората. За малкото, микроскопично добро, което ни прави хора и ни крепи в живота. Вярвам, зад желанието да сготви за някого стои един ангел, който отглежда добри чувства в сърцето на жената, като грижлив градинар. Надявам се и аз да съм добра почва – да давам път на доброто, което Господ е вложил в мен да израства.
Благодаря ви, приятели, че мога да споделя с вас тази малка приказка за малкото добро, която днес преживях. Надявам се да ви е донесла онази топлинка, която донесе и на мен. Да е трепнало сърцето ви, да сте излъчили мъничко добро и да сте приели импулса да бъдем по-добри и по-смирени, да изявяваме Бог.
Калоян Гичев, 30 декември 2013 г., София.