Какво научих?
Научих много и все нови и ценни неща. Затвърдих и стари, които знаех, но не бях осъзнал напълно. Разбрах, че животът е най-благосклонен към теб, когато не го приемаш чак толкова насериозно и се научиш да се забавляваш във всеки един момент, независимо какво правиш. Едно от най-силните затвърждения, които се запечатаха в ума ми, беше това, че няма как да помогнем на когото и да било, ако човекът не е готов първо да си помогне сам. Това освободи много допълнителна и предимно творческа енергия, която успях да вложа в проекти, които да допринесат, за това хората да си помогнат сами.
За какво благодаря?
Благодаря за всеки един момент, който ми се дава. Благодаря, когато се събудя рано сутрин и отворя очи, знаейки, че съм все още тук, на тази прекрасна Земя и мога да се насладя на нейните красоти. Благодаря за уникалните хора, които срещам всеки ден и от които съм заобиколен. Благодаря за вдъхновението, благодаря за прозренията, благодаря за смелостта и не на последно място благодаря за любовта, която изпълва съществото ми всеки един ден и ми дава сили да продължавам още по-мощно напред.
Какво ме зарадва?
Имаше безброй много радостни моменти. От първия до последния ден на годината Постоянно се радвам на множество синхроничности, които като че ли по един вълшебен начин изграждат действителността около мен и сбъдват намеренията ми. Радват ме усмивките на лицата на хората, които срещам и промените, които настъпват в тях след това. Зарадва ме много и издаването на втората ми книга и отзивите от читателите. Има толкова много радости в живота ми, че е трудно да ги изброя.
Какво подарих?
Раздадох себе си и то не един или два пъти. Когато си мислех, че не мога да дам повече и бях на ръба на физическото изтощение, една могъща сила ме изпълваше с благодат и ми даваше нужното, за да продължа да давам на хората около мен. Знания, опитност и стойност. Подарих и множество прегръдки, от тях имам в изобилие Подарих и всичките си ненужни дрехи и вещи .
Какво получих?
Получих удовлетворение. Получих и толкова много усмивки, прегръдки, топлина и любов, че понякога не мога да повярвам, че това не е само един сън и че не съм все още в “Другата реалност”.
Какво не бих забравил?
Не бих забравил кой съм в действителност. Бих запомнил най-суровите уроци (както и всички останали) и изводите от тях. Ако мога, бих запомнил и всяка една прегръдка и усмихнато лице, както и един, два особено вкусни, сурови десерта
Какво пожелавам занапред?
Пожелавам на всеки един от хората повече осъзнатост, будност на ума и любов в сърцата. На себе си пожелавам още много, много поводи за благодарност и множество серии от още по-изненадващи и спиращи дъха, прекрасни, светли и изпълнени с хармония синхроничности Последните пожелания, разбира се, важат за всички ни.
Снимка – Деница Дабижева, “Слънчева храна“. Въпроси – Здрав живот, отговори – Георги Жеков, www.drugata-realnost.com