Какво научих?
Първото нещо, което спонтанно ми се яви, след като прочетох въпроса е следната история (по нашенски-виц), която все пак реших съвсем накратко да споделя:
„Един човек често отправял молитви към Господ да му помогне да спечели джакпота от тотото. И още по- често недоволствал от Господ, че така и все не изпълнява тази му единствена молба. Eдин ден Господ не издържал и казал на човека: „Хайде, отиди поне веднъж и си пусни тото-фиш, за да мога да сбъдна мечтата ти.“ …
Всеки момент и от изминалата 2013 година ми е предоставил шанс да си припомня нещо важно, но забравено от мен или да науча нещо ново. Мисля, че най-много възможности ми бяха предоставени да се науча повече да слушам и следвам вътрешния си глас, да си вярвам повече и да не забравям да „пускам тото фиш“.
Надявам се, да съм усвоила дарените ми и „регистрирани“ от мен знания не само на теория, но и на практика. И зная, че няма да ми бъде спестено да разбера дали и как съм се справила .
За какво благодаря?
Слава Богу за ВСИЧКО.
Какво те зарадва?
Толкова много неща ме радват. Радваха ме и през изминалата 2013 година. От много мънички до по-големички, от видими до невидими. Всичко, което споделям във въпроса ти: „Какво не бих забравила?“ , разбира се, ме е зарадвало- по свой си начин, със своя си чаромат.
Последното нещо, което безкрайно трепетно ме зарадва, например, бе когато на 30 декември отидох в пощата да взема колетна пратка за детенцето ни, (като само по себе си известието за такава ме изненада и усмихна). Чудех се каква ли ще е процедурата да докажа, че съм майка на Кирил Грандев, когато чух служителката да казва: „Той е толкова добро дете.“ И все още неосъзнаваща на кого и какво точно говори, тя продължи: „И е толкова възпитан. Винаги се интересува как съм, настоява да ми помогне, с каквото желая…“ Жената знаеше къде точно живеем и други разни подробности. Със същата благост, с която ме изпълваше при цялото си споделяне продължи и ми обясни, че „е леличката, която Кирил всеки месец очаква с нетърпение, за да му даде личната поща със списания, за които е абониран“. Безкрайна радост ме изпълни и когато детенце отвори пощенската си пратка-изненада и видя, че има подаръче от какичка – служителка на издателска къща, с която се бе запознал лятото на „Алея на книгата във Варна“, за да помага на целия екип няколко часа в края на работния им ден при прибирането на книгите от щанда. В пакета имаше и красива новогодишна картичка, която Кирил си зачете на глас. Радостта, която момичето споделяше от срещата и познанството си с детенцето ни, просълзи мен от радост.
Какво подарих?
Усмивките си.
С идеята, че дарявам наученото от теория и практика за природосъобразния начин на живот, се включвах и споделях през годината при покани за различни семинари и форуми за здраве.
…Но всъщност, във всяка една от тези срещи чувствах, че аз съм този, който получава подарък-радостта от предоставения ми дар да се изправя пред хората и да получа усмивките и топлината им. Най-силно изживях и осъзнах този подарък в края на годината, когато за първи път аудиторията ми бе от деца, зала в читалище, препълнена с ученици от 1-ви до 4-ти клас. Споменът и сега ме усмихва също така топло и ширнало се.
Така, може би отговарям и на следващия ти въпрос.
Какво получих?
Любов.
Какво не бих забравила?
Например :
Двата дни през месец май на Мадара. От тръгването за събора в прекрасното ранно утро с огромна златна пълна луна над спящия град и явилия се в морето делфин пред нас с изгрева на слънцето, до незабравимите изживявания с обични хора и запознанството с едно от най-прекрасните и любими ми момчета.
Нощта на споделеност под звездното небе на скалистия бряг на Яйлата и огнения изгрев на слънцето от водите на хоризонта.
Така широкия, и светъл, и обходил като дъга небосклона път на падащата звезда при един мой поглед към небето, в нощ на Рила.
Един бърз, но много съдържателен урок по паневритмия от любим човек и учител за много и важни за мен неща. Благодаря ти от цялото си сърце и душа за всичко.
Двете наситени в цветове, ширнали се над езерото “Съзерцание“, дъги след внезапно излял се като из ведро продължителен дъжд, в който сгушени четирима току що запознали се души, стояхме под обикновен найлонов дъждобран в една прокапала отвсякъде мъничка, колкото да ни събере пещера (по-скоро скален процеп).
Зората и изгрева на слънцето в утрото на 40-я ми рожден ден.
И …
И …
Всеки миг на споделеност с Природата, всеки миг на споделеност с любимите хора си се настани завинаги на своето си място в мен.
Няма да забравя трудните си моменти, на каквито 2013 година бе доста изобилна във възприятията ми. Дай Боже съм разбрала посланието на всяка трудност и да съм постигнала нужната в мен промяна.
Какво пожелавам занапред?
На добър час,
в здраве,мир и радост,
с Господ напред и ние подир.
Да е Божията Воля!
Амин, Аум, Аумен
Да мечтаем много и при всяка мечта да си „пуснем тото-фиша“.
Въпроси – Здрав живот, отговори – Таня Грандева