Месец януари е наречен на името на двуликия бог Янус – един от най-древните богове в римския пантеон.
Днес с думата „двулик” означаваме неискрен и лицемерен човек, но първоначалният смисъл на бога с две глави, всяка от които е обърната в противоположната посока, е бил „будност и нови начала“. Името произлиза от латинската дума “ianua” – врата. Затова Янус е бил почитан като пазител на всяка врата и на всяко начинание в живота, на преходите и промените, на завършването и на времето, а освен това и като бог на слънцето и светлината. Той имал способността да вижда едновременно миналото и бъдещето. Скулптурата на Янус можела да се види на входа на къщите в древен Рим като един знак, че човек стои на прага в буквалния и преносния смисъл.
Така и ние на прага на Новата година обръщаме поглед назад към изтичащата вече стара година, правим ретроспекция и равносметка, и благодарим за изживяванията и натрупания опит. Едновременно поглеждаме с надежда и към бъдещето – идващата Нова година – правим планове да я изпълним с още по-смислено съдържание и вземаме решения да променим нещо в себе си. Козирог, под чийто знак е месец януари, се управлява от Сатурн/Хронос и има остро усещане за времето.
Не случайно добродетелта, която според Рудолф Щайнер трябва да развиваме в този зодиакален (не календарен) месец е „смелост“. В областта на Сатурн след смъртта ние решаваме да вземем това, което сме научили от миналата си карма и след това се отправяме към нова инкарнация, решени да поправим недостатъците. Смелостта да посрещнем съдбата си така, както идва към нас в живота има силата да освобождава. Всъщност, смелостта е изживяване, при което се срещат минало и бъдеще.
***
Рудолф Щайнер ни дава и едно по-дълбоко познание за образа на двуликия Янус, едно познание, което хората в древен Рим все още са притежавали. „Те са знаели, че всеки човек всъщност се състои от две човешки същества събрани в едно – едното гледа навън чрез очите, а другото гледа навътре чрез черния дроб. Ако разгледате внимателно разпределението на вените в черния дроб ще видите, че той в известен смисъл е обърнат „с лице” към гърба ни. Затова ние възприемаме толкова малко от това, което става в нас. Точно както ние не можем да видим това, което става зад нас, така и черният дроб е несъзнателен за това, което гледа.
В древния Рим хората все още са знаели това, но са го изразявали… чрез образа на една глава с две лица, които гледат в срещуположни посоки. Такива статуи с главата на Янус могат и днес да се видят в Италия… Защо римляните са поставяли този образ в началото на годината?
Вече знаем, че душата работи не само в главата, а също така и в черния дроб, и в бъбреците. Сега можем да разгледаме как тази дейност се променя в хода на годината. В топлината на лятото например, черният дроб върши много малко работа. По това време той, както и бъбреците изпадат в един вид душевен сън и изпълняват само физическите си функции, защото ние се отдаваме на топлината на света около нас. В смисъла на душевната дейност, цялата храносмилателна система е по-бавна. През зимата обаче душевно-духовните дейности се възобновяват с нова сила. Около Коледа и Нова година, в началото на януари, душевната дейност стига до своята кулминация.
Римляните са знаели това и са дали на двуликото същество името Янус, съществото на януари. Когато открием мъдростта, скрита в тези статуи, няма само да ги гледаме с празен поглед, а ще ги разбираме.”
Откъс от лекция, 13.09.1922 г. Събр. съч. 347
Този материал се публикува с любезното разрешение на Антропософско Общество България.