Учителя Беинса Дуно за радостта

4 мнения за “Учителя Беинса Дуно за радостта”

1. Любов – Съвършенство! Петър Дънов

   Трябва да знаете смисъла на Живота. Той е много по-висш, отколкото си го представяте. Смисълът на Живота е усъвършенствуването на човешката душа. Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени, единени с Бога! Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта. Любовта е огън, който никой не може да изгаси. Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш.

   В даден момент, човек трябва да се интересува от това, което е най-съществено в живота. Кое е най-съществено в живота?- Най-същественото е любовта. Всичко в света е проява на Любовта. Но какво е всъщност тя, малцина знаят. Тя е Реалност извън физическия свят. Тя е извън вашата воля, извън вашия ум и вашето сърце. Тя има само допирни точки с тях. Единственото невидимо нещо в света е любовта. От къде идва, накъде отива, как тече, не се знае. Вие считате за любов благата, които тя оставя. Това са блага, а не самата любов. Любовта се опитва, вкусва се, чувства се, но не се вижда. При сегашните условия Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да издържа силните й трептения. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите й. Тя е единственото нещо, което човек не може да обясни. Вие не може да обясните хляба, докато не сте го изяли. Не можете да обясните водата, докато не сте я пили. Тепърва хората ще дойдат до Любовта. Тя е най- великата и най-разумната Сила в света. Като проникне в човека, тя носи най-възвишените и хубавите прояви на Духа. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага. Щом придобиеш любовта, всички възможности ще дойдат. Когато любовта влезне в човешката душа, тя подобрява всички неща. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига. Всички хора се повдигат от три неща: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Няма никакви изключения в това. В цялата история на Битието няма нито един човек, който да каже, че се е повдигнал по друг начин.

   Първото нещо, основният принцип, това е Любовта – не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целият Космос, Любовта, от която произлизат всички живи сили в природата- всичко. Какво представлява Любовта? Тя е врата, през която се отива при Бога. Бог е Любов? -Подразбираме същноста , от която е произлезло всичко. Любовта иде от едно място, от един център. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Лювоб и чрез Любовта. Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината – в Бога. Човек, който е рзбрал любовта, става безмъртен. Човек, който е разбрал мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал истината, става свободен. Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината- това е проявената Любов в Живота. Пътят на Любовта е път на Истината. Всичко, което виждаме: звездните вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, Материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота – пълния и изобилен живот. Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог. Чрез нея Той се проявява. Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов, която се проявява в живота има начало и карай, затова я наричат временна, преходна. В човешката любов всичко умира. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Христос е изявление на Бога, изявление на Безграничанта Любов. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на земята. Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, който е озарил човешката мисъл, Истината за Нашия път към Божественото. За да се въплати Той сред нас в материално тяло, било е нужно неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволо до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Христос е първата проява на Бога в Битието като Любов. Помнете, Христос е проява на Божията Любов. Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така, нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Въплъщението е голямо ограничение. Тои ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре- това ще бъде повторното идване на Христа на земята. Христос ще дойде в душите. Христос донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да приемем или не този огън. Идването на Христа ознаменува началото на еволюционната епоха на човечеството, но болшинството от съвременните хора продължават да слизат надолу, т.е. още са в инволюционния път.

   Влезте, за да отговорите

2. Едва когато разпнаха Спасителя и мъчително издъхна на кръста, а после чудодейно възкръсна, хората осъзнаха че, сред тях не е било човешко същество, а въплътено проявление на Всемирната душа. Едва при вида на това свръхвелико събитие уче-ниците на Иисуса се сепнаха. Извисеният му при¬мер проникна в душите им. С Просветлението в умовете им настана гран¬диозна промяна. Разбраха – Всемощна Сила бди над нас. И не друг, те са били белязани с редкия, щастлив шанс да я докоснат, да се извисят и сле¬ят с Нея. И тогава вдъхновени, храбро се хвърлиха по стъпките на Учителя. И поеха към своята Голгота – да се пожертват в името на Иисуса. Заради все¬могъщата Сила, обновяваща света. За Човечест¬вото, което предстои да се промени в Негово име. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за духовно повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос, Бог е пращал на Земята пророци, светии, – но те не можеха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на Земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. Духовността ще възкреси скъсаната връзка с Любовта.

   Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналия Христос – живият Христос на Любовта. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Тои е Космическо Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос е един трансформатор на енергиите, които идват от Бога към човека. Казано е, че Бог е огън всепояждащ. При Бога има милиони градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Без Христа човек не може да познае Бога. Забележителното в характера на Христос е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания и на края да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота.Това че е страдал Христа, това не е още любов.Това показва големите препятсвия, които стояха на пътя към постигане на любовта. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието.Често мислите, защо Христос не влиза във вашето положение, не взима участие във страданията ви. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Големи препятствия има на пътя към любовта. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език.Четенето на една книга има смисъл, когато ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш значението на думите, какъв смисъл има тя? Човек, който не разбира любовта в нейните елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш небесния?

   Онова , което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта, абсолютната безкористна Любов. На земята най-пълен израз на Любовта е дал Христост. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души. Трябва да има една нишка, която да съеднини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят бога, да добият вечен живот. Вратата на този път е Любовта. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето. Тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Човек трябва да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и прояваления и да я приложи в живота си. Любовта като духовна и Божествена проява, а не като земна, материлана и плътска такава. Това, което хората наричат Любов, това са само последствията от Любовта. Любовта не обръща внимание само на външните форми. Докато обръщаш внимание само на външните форми, ти си във физическия свят. Като обръщаш внимание на съдържанието, ти си в духовния свят. Като обръщаш внимание на смисъла, ти си в Божествения Свят. Само с вяра човек може да върви в Живота и да приложи Любовта. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Качествата на вярата, чрез която се побеждават всички препятствия в света са: невинност, кротост, търпение и чистота. Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа.

   Любовта като стремеж е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. Любовта като стремеж е едно начално направление, посока, която води към Любовта. Горенето на сърцето не е любов. Ако е за горене, и огънят гори, и лампата гори. Привличането не е любов. Страстите са чувства. Те не са Божествена Любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна, кратковременна и неустойчива. Днес тази любов господства в света. В това първично проявление Любовта съответства на равнището на съзнателност на старозаветния човек. Водещ мотив в действията му е „борбата за живот“ а основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. В мислите и поведението си изхожда на първо място от потребността да удовлетвори егото си. Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Преобладаващата част от хората отговарят именно на това равнище на съзнанието. Днешната човешка любов е пепел от Безграничната Любов. Космическата Любов, извираща от Бога, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, неминуемо се пречупва и претърпява значителни ограничения и се превръща на пепел.. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел.

   Любовта като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното,чувственото) тяло на личноста и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Това проявление на любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. Разглежда света като сцена на вечна битка между доброто и злото.

   Любовта като сила е свързана с умственното(менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва. Тези хора са готови да пожертват личното си благо в името на общото. Застават в първите редици на обновлението в науката, изкуството, социалния живот. Приемат възгледите на новите идейни течения в областта на духовността и се стремят да ги отстояват и разпространяват.

   Любовта като принцип – Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов. Физическата любов се изразява чрез външни движения(например целувка..). Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А божествената Любов – в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов. Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена към всички живи същества. Тя бележи и събуждането на свръхсъзнанието у човека. Човек трябва да събуди висшето“аз“, т.е свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истинки човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото. Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най-възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице. Ти обичаш един човек, който има светъл ум. Това е една трета от истината. Ти обичаш някого за сърцето му. Това е една трета от истината. А като дойдеш до Божествената Любов, тя обхваща всичко. Тогава ти обичаш Божественото – Бога в човека. Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата – Истината. И затова първият сремеж на човекия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Бог, който живее в нас, ни освобождава. Свободен е онзи, който служи на Бога. Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта. Свободата идва като резултат от Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е Любов. Като правиш добро, ставаш по-свободен. Свободата произтича от Истината. Човек е свободен, но не трябва да злоупотребява със своята свобода. Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Искате ли да бъдете силни, дайте път да се прояви чрез вас Божията Любов. Ние казваме: „Моята любов”. Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога т.е. Любовта в нейната целокупност. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е. в Любовта на Бога. Любовта прави човека господар на себе си. Вие трябва да бъдете господари на положението. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Всяко присъствие, лишено от любов, не носи никаква полза; всяка мисъл, лишена от любов, няма сила; всяко чувство, лишено от любов, няма съдържание; всяка постъпка, лишена от любoв, не може да се реализира. Любовта е великият закон за постигането на онова, за което сме дошли на Земята. Когато говорим за любовта, ние подразбираме светлината в човешкия ум. Честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика..Казвам: Греховете на света са смъртни, не се изкупуват. Едниственото нещо, което изкупува, е любовта. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви, никакво разкаяние не са в сила да изкупят греха.

   Влезте, за да отговорите

3. Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа, духовна, а може да бъде и Божествена.Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте! Ако любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейият плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела. Законът е такъв: добрият живот прави кръвта чиста. Когато човек внесе една нечиста мисъл в ума си или едно нечисто чувство в сърцето си, загубва се чистотата на кръвта. Нечистите мисли и чувства създават болестите. Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист, ревност и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма. Причините на всички болести, недъзи и несрети в живота са духовни. Ако искате да бъдете здрави, поддържайте в ума си положителни мисли и в сърцето си добри чувства. Ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия. Които люби, обиква чистотата. Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистота, обиква целият свят.Чистотата е неговата ограда..Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него. Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Отдалечаването от Бога води до лишения, страдания, нещастия, мъчнотии, болести, смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са резултат на човешките дела. Любовта създава хармонията в света. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Страданието не е „наказание“. Думата „Наказание” значи: „Казвам му да разбере”. То се дава за поучение. Страданията произтичат от неразбиране на Живота. Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Болестите са възпитателно средство на Природата. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравнят с онези велики блага, които те носят.” Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи. Страданието-това е език на природата. Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Всички препятствия, които срещнете, са условия да ви помага Невидимият Свят. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание. Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите. Като мислите, вие се свързвате със съзнанието на Висшите Същества. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си и става по-добър и по-мек. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си. Ако всички хора служеха на Бога, щяха да бъдат щастливи. Без служене на Бога – Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен. Човек за да се избави от страданията, трябва да има права мисъл и да бъде добродетелен. Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър”, той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си: „Бог направи доброто чрез мене.” Човек трябва да бъде добър не заради хората, но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си. Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. За да бъдеш учен, трябва да бъдеш в съприкосновение с учени хора. Такъв е законът. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крив път. Ако правиш добро, не го правиш лично, частично, но го правиш с идеята, че го правиш за цялото, за Бога. Отърси се от частичността. Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени, единени с Бога. Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. Страданията и скърбите са Божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества.

   Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията. Те подготвят човека за Любовта. Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае. Човек като се намира при стеснителни условия, излиза горе при Бога. Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновения човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига. Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява. Насилието винаги ражда насилие. Любовта винаги ражда Любов. Светлината винаги ражда Светлина – тя не излиза от тъмнината, а само се проявява в тъмнината; тъмнината е само фон за Светлината. И разумността не излиза от глупостта. Глупостта е само фон, на който изпъква разумността. Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Обичате някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея! Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите. Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества.Любовта е най-голямата Сила в света, но трябва да дойдат Мъдростта и Истината, за да намери Любовта приложение. Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта. Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Съдържанието на нещата се познава чрез любовта. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Първата стъпка в живота – това е пътят на Любовта. Когато отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечен Живот. Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си.. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. В епохата, която победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, които обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността. Което сме учили досега, това са детински работи. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен. Да проявиш Любовта, това е служение на Бога. Каквото правиш, прави го за Господа. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Колко е мъчно да се разбере животът! Живот, които не е съграден върху любовта, носи най-големите нещастия. Съвременните хора не живеят настоящия живот, но живота на миналото, от преди хиляди години. Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Трябва да се знае, че всичко, което имаме, е Божие, а не наше. Няма собственици в света, защото няма частна собственост.. Служението на Бога значи да приложите Неговите закони. Ние искаме нещата да станат по нашата воля. Това е първата погрешка. Бог е създал света, ние трябва да желаем нещата да станат по Божията Воля. Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри. Тепърва хората ще учат, ще придобиват добродетели, знание и изкуства. Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществен живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад. Когато постъпвате в съгласие с Божественото и работи за Бога, това ви дава мощ, сила. Като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. Чрез Божията Лювоб ще се домогнете до Великите закони, които регулират живота. Aнгелите, вървят по най-лесния път – пътят с най-малко съпротивление, пътя на Любовта, а хората по пътя на Мъдростта. Досега човечеството е слизало. Като почне своето възлизане, то ще се срещне с ангелите и ще се запознае с тях. Спасението на човека не е нищо друго, освен изгаряне на всички утайки в него от миналото.

   Влезте, за да отговорите

4. Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми. Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече. Понеже си на земята, въплатил си се, това показва, че „Бог те обича“. Любовта на Бога към теб е винаги неизменна, но под израза „Бог те обича“ се разбира, че ти си възприемчив за Неговата Любов. Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия. Условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Ако някой е гений, това зависи от неговите усилия в миналите му съществувания. Ученикът трябва да се освободи от чуждото в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил отначало. Смисълът на живота седи в Лювобта към Бога! Няма по-хубаво състояние от това да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си. Отворете сърцата си за Бога, за Неговата Любов, тогава и хората ще ви обичат. Те са множество чрез което Бог се проявява. Ако обичаш хората, това показва, че си възприел Любовта на Бога правилно, в нейната пълнота. Като услужваш на ближните си(Божиите деца), ти се свързваш с Бога. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията на човека към всички хора. Човек, който не обича Бога, никого не може да обича. Когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Истински Човек наричам този, който е възлюбил Бога. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Нашата любов е отражение на Божията Любов. …Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. …Любовта е път за познаване на Бога. Бог е достъпен само чрез Любовта. Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички!…. И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях!…Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно е осмислил живота си. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия. Когато ученикът влезе е Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте. Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия. Животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Щом си в Любовта, ти вярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. Голямото правили е: да имате обич към всичко, което Бог е създал. Целият свят е резултат на Любовта! … Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Любовта е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички святи, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога. Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов. Бог е Любов. Тя е сърецето на Бог. Тои се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез хараната, водата, светлината и чрез всички същества. Велик момент е да познаете връзката между всички Същества – от най-малкото до най-голямото Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта. Любовта е среда, в която човек живее. Всички ние живеем в Бога, без разлика-всички същества. Важно е да дадем условия Бог да живее в нас. Навсякъде виждаме Божието проявление. Всичко, което е извън нас и вътре в нас, което ни заобикаля, представлява форма, чрез която се изявява Великото Разумно Начало. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Бог те обича, обсипал те е с безброй блага. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Няма какво да търсите Бога на онзи свят. Той е в този свят и в онзи свят. В Него са включени всички същества. Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие.

   Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Този, който ви обича, е проводник на Божията Любов. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Човек я търси навсякъде. В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи. Когато обичате някого, не му говорете за любовта си… Законът е такъв: Кажете ли някому, че го обичате, ще се явят противоречия., ще изгубите Любовта си, ще изгубите това, което имате. Любовта се скрива. Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш. Това е само за напреднали Същества. Малцина са, които могат да спазят този закон. В любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов. Например, казваш на някого: Аз го обичам! – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е „слънце“. Как ще го владееш? Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Казано е: „Не съдете.”- ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш. Единственото нещо, което не се владее, е Любовта. Единственото нещо, което не се владее, е Мъдростта. Единственото нещо, което не се владее, е Истината. Те са абсолютно независими.

   Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това- да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Не можеш ли да извършиш това, ти трябва да знаеш, че още нищо не си постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаваи формули не могат да ти помогнат. Ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карам , която ще плащаш. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Ти казваш: „Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар“. Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш. Докато живееш в безлюбието, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога. Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват. В Живота на Любовта няма карма. Днес повечето хора чрез страдания ликвидират своята карма. За да се справите лесно с кармата си, пазете следното: не говорете лошо един за друг. Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Само силният може да прошава. Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено. Да обичаш врага си- това е достояние за малцина. Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Тогава, неговото състояние ще се трансформира, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта! Силната Любов е тази, която поглъща омразата. Ако Любовта у вас не може да стопи омразата, каква Лювоб е тя? „Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват с вас (Лука 6;31)- Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

   И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза, разумното Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, Сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Любовта е единна и неделима. Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели – цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта..Всичко, което имаме, трябва да ни радва.Това е Божествено разбиране. Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят. Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята!В Божествения свят нещата са реални. За Любовта не се говори. За Мъдростта не се говори. За Истината не се говори. Там се мълчи. Божествения език, Божествения свят само се чувствува. Ти никога не можеш да узрееш и добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото – тялото не може да влезе. Когато човек се откаже от преходните желания на своята плът и се предаде на стремежите на своя дух, само тогава може да се повдигне. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ -Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под „деца“ се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето – Божествената Чистота. Пътят на Царството Божие е Чистотата. На много места в Библията е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Човешкото сърце трябва да влезе във Божественото, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. Щом е нечисто, всички работи ще останат неразбрани. Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора. Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин – като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога. Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа. Тогава всички желания на човешката душа се осъществяват.

   Закон е: човек, който иска много, живее в човешкото. Ние хората искаме големи работи, та тогава да бъдем доволни. Ти бъди доволен от малките работи. Който е доволен от малкото, ще дойде до голямото. Който е доволен от малкото благо, то расте и ще даде изобилен плод. Хората искат много. Вземете малкото дете, и то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с малко. Най-малко иска Бог. Не можеш да разбереш Любовта, ако не искаш най-малкото. За да бъдеш божествен, трябва да взимаш най-малкото. Като ти дадът една бучка захар, цял ден ще я носиш и ще и се радваш. Като дадеш на един човек чаша вода, цял ден да се радваш, че си направил най-малкото. Ако срещнеш един човек и му кажеш една хубава дума, да се радваш цял ден, че си го срещнал. Сега, за да разберете любовта, искайте най-малкото. В света най-малкото дава Господ, и най-голямото дава пак Господ. На нас дава най-малкото. Той е създал света. Казваш: Малко ми е дадено. Едно житно зърно е малко, но като се сее години наред в земята, то расте, увеличава се и дава плод много. Малкото расте, а голямото се смалява. Бъдете доволни от най-малкото, което ви е дадено. Това е най-трудната работа. Поставете най-малкото от любовта в сърцето си! Поставете най-малкото от мъдростта в ума си! Поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете знанието:

   „Това е живота вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ –Това е животът вечен, да познаем любовта.

   „Ако думите ме пребъдват ввъ вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще доидем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.“ – Това е Мъдростта.

   „Аз съм пътят, истината и животът.“ – Това е Истината.

   Ако тези три стиха от Библията се разберат, макар и по елементарен начин, те ще дадат повод за ново знание.

   Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Чрез всички, които те обичат, Едно Същество те обича. Това е Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат. Без Любовта животът няма смисъл. Единствената сила, която подържа живота, е любовта. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да доиде по някакъв мвханичен начин. Не, животът не е механически процес. Животът не е нито физически, нито духовен. Той има физическа или духовна форма, но той е Божествен. Живота е велико благо, чрез което Бог се изявява.Съвременният свят е изгубил най-ценното – живота. Той се е отделил от него, и днес го търси там, дето го няма.Хората не служат на любовта, но служат на временни, преходни неща, от където идват всички страдания и противоречия. Ако вие като семенце не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще си останете обикновени хора. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Докато бяхте вън от материалния свят, вие бяхте идеалисти, стремяхте се към Любовта, искахте да се жертвате, да раздавате всичко. Като слязохте в материалния свят, всичко забравихте. Затова, хора поставени да живеят при лоши условия, стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти. При своето слизане вие сте изгубили нещо. Трябва да се възвърнете към първоначалното си състояние, което сте имали. От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събуди всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа.

   В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечнсот няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Творецът изтръгна звезден облак треп¬тяща светлина от себе си. Превърна я в лъчисти прашинки. Разпръсна ги. Разлетяха се в красив огромен рояк. Миг след това вложи по една от тях във всяко от човешките същества. Заблестя. Запулсира. Освети душите им. – Красив е „космосът на човешкия свят“. По¬гледнат отгоре, уподобява звездна жарава. Сияят милиарди божествени искри, припламващи в сърцата на хората. Геният, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Частицата, отломък от Отца обитава космоса на нашата духовна плът. И рече Господ Господу моему: „Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. И рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец – от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти – за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми – за спасение“ Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога – погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.

   Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Учителят-Петър Дънов винаги имаше да каже нещо ново за Любовта – Пътят за спасението на човечеството. Той разкрива нейните прояви, качества, действия и закони – неизчерпаемото богатство на един съвършен свят. Той свидетелства за него с живота си, със Словото си и с всяка своя постъпка.

   Влезте, за да отговорите