Всеки от нас се явява на бял свят в определена година, месец, дата, час и секунда със своя мисия, отредена от Висшия разум. Строго кодирана до момента, в който ни се представи. Можем да променим събития, не и съдби. Затова връзката с Бог не трябва да изтънява.
Пътят на еволюцията е дълъг, стръмен. Усъвършенстването на нашите духовни същности при пребиваване в плът се подпомага от това, че след като веднъж ни е имало, после многократно се проявяваме на Земята. Прииждаме на ята, съпроводени от най-близките. Целта е, преминавайки през определени изпитания, да се докажем. Извършва се с многобройни прераждания.
Протичането на живота е строго предопределено. Спохождащите ни събития не са произволни, а заслужени. Възможният избор се свежда до това – да ги реализираме с добро или зло.
Душата и духът не са лишени от „плът“ – изградени са от свръхразредена материя. Затова са почти невидими и много трудно досегаеми.
Несмъртна е душата, искрица Вечност е тленността. Смъртта не е по-силна от живота, защото ключът към нея е в него. Тя не го зачерква. Надживяваме я. Умирайки, не изчезваме. Знак на преходност, променя съществуването.
Изживяванията на човешката душа от секундата на зачеване и раждане до естествения завършек са строго предначертани. Не всеки е дорасъл да проникне отвъд завесата. Повечето хора са слепи за „тайнството“ живот и… огледалното му отражение. Нямат познания. А и вярата слаба.
Голите ни души са равни пред Бога. Мнозина на Земята са под игото на егото. От него повече от всички други страдат богатите, властимащите. Помнете, съществува една неписана единадесета Божа заповед. Запленени от собственото всемогъщество, не я забравяйте: „Глупостта е грях“. Никога не губете чувството за мярка, скромността и вярата си!
Прераждането се направлява от кармата. Човек заради нея се явява много пъти на Земята. Предходният живот предначертава пътя му. Целта е да „доизгради“ и извиси душа. Кармичната задълженост непременно се изплаща в следващо или през няколко земни проявления. Не се налага среща на всяка цена с човека, с когото е заплетена, но задължително трябва да се разчисти.
Кога душата влиза в тялото? И това е велико тайнство… Едва ли някой би го разкрил. Ще опитам да ви осветя. Донякъде. Мъжът носи духа в себе си. В Библията е казано „Авраамово семе“. Жената усеща детето едва от четвъртия месец нататък, когато то прорита в утробата й. Казах ви, донякъде… Най-трудното на този свят е да се осмелите да чувствате с ума на сърцето и да мислите сами.
За постигналите съвършенство отпадат страданията през задаващите се еволюционни етапи. Превъплъщаването за тях тогава вече е абсолютно излишно.
Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предишни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани. Коя роза не се въздига от калта? Пътят й – неравно стебло от бодли. На върха – шепица съхранена нежност с неотразим божествен аромат.
Слава Севрюкова, източник: www.slava-sevrukova.com/rebirth