Колосален катаклизъм от огромно космическо тяло. Доколкото „виждам“, не е предизвикан от метеорит. Не, не е метеорит. Ако се бе стигнало до подобно стълкновение, щях да забележа гигантска експлозия. Никъде не съзирам такава. Сблъсък отсъства.
Масивна дългоопашата комета се носи към Глобуса. Приближава. Зловещото й, разлято в пространството ветрилообразно тяло, расте, расте… Наедрява на хоризонта. Запълва все повече небосвода. Страшно е. Задава се епичен сблъсък… Но не… Разминават се, като на косъм… Безпрецедентно явление. Гравитацията на огромния космически обект мощно разтърсва планетата. Ако бе звезда, щеше да я взриви и изпари. Не е…
Комета. Преминава рисковано близо. Огнената й опашка коварно близва Синята планета. Ефектът от срещата с космическия пришелец е по-разителен. Земята остро, дълго се тресе. Настават необратими процеси. Мащабен катаклизъм. Променя своя ход. Завърта се тънката й енергийна ос. Разместват се полюсите. Климатът драстично се преобразява. Температурите рязко спадат. И …това е началото на края на динозаврите. Доколкото забелязвам, огромните гущери не измират веднага, а постепенно.
След хиляди, хиляди и хиляди години виждам – безплодна, оголяла, запусната, Земята ще напомня Марс… Но това ще е далече в много, ама мно-о-о-о-ого късен период. Тогава, когато за човешките души вече ще е отпаднала потребността да се явяват в плът и кръв на Земята. Вселената се контролира от Разума. Космосът е Разум. Не е задължително събитието да се провокира от метеорит или друга грандиозна катастрофа.
Невероятна е способността на природата да се съхранява и развива по начини, които не сме допускали и в най-смелите си фантазии. Животът в настоящия вид може да изчезне, но и тогава няма изцяло да престане. Ще просъществува в други, непонятни засега неземни форми.
Слава Севрюкова
Източник: www.slava-sevrukova.com/dinosaurs