Бъдете грижовни към тях. На по-ниско еволюционно стъпало на развитие, трябва да ги подпомагаме. Привързват се истински, безрезервно. Искрено ни обичат и за разлика от нас за нищо на света не биха ни разочаровали.
Сдържани, беззвучни събеседници, а в крехката им сърцевина напират чувства. По-деликатни от нас, в мнимото си хилядолетно безмълвие уподобяват Бога. Лицемерието се прикрива с думи, не с безгласие. Мълчанието – велика сила. Най-хубавите неща на земята са тихи, незабележими.
Още не познаваме законите, на които са подвластни растения и животни. Те, подобно на нас, са носители на божествено начало. Откликват на обичта. Тихо страдат, реагираме ли с неприязън.
Общувам с растенията и животните като с човеци. Не е трудно. Който не го разбира, денем му пречи светлината на слънцето, хората, шумът на машините. Нощем – тихият ужас на мрака.
Дадат ли ви нещо с любов, никога не отказвайте. Като си отидете, ще почувствате лекота от благотворния заряд на посланието. Но това не касае откъснатите цветя.
Ако поднеслият букет е угнетен от скрити терзания и болки, дори да е абсолютно искрен и добронамерен в чувствата си, чрез осакатените растения те ще прелеят в душата ви. С бедните издъхващи създания неосъзнато се предава човешката мъка. Тогава получилият ги ще се почувства потиснат, смазан. Незаслужено ще страда. Различно е при цветята в саксия. Силата на живото им енергийно поле не позволява да се превърнат в неволни приносители на чужди страдания.
Цветята и животните са не само живи, а и разумни създания. Източници на трогателни послания – усещат нашето присъствие, очакват, страдат с нас, за нас. Дават ни уроци по любов и красота с най-необоримото оръжие – безмълвието.
Животните и растенията комуникират с природните сили. Изпитват чувство на привързаност. Отсъстваме ли от дома, тъгуват. Нашите терзания ги измъчват. Реагират на проблемите ни със състрадание. Разпръскват живителна светлина и любов.
Съприкосновението с тях обогатява. Изучавайки ги, ще станем по-добри и съвършени. В някои отношения, макар това все още да е неприемливо за мнозина, те дори ни превъзхождат. Не изживяват смъртта трагично като нас.
Нека не пренебрегваме и убиваме тайнството на жилавите гени, заложени в същността ни от зората на първия човек. Животът открай време процъфтява сред оазисите на животинския и растителен свят. Дотогава, докато обитаваме царството на съхранената природа, ще оцелеят фините мембрани на душите ни.
Цветята са вестоносци на Доброто. Устремени към светлината, разпръскват приятно настроение. По-хуманни в известен смисъл, невъзможно е за тях да правят зло – никому не се противопоставят. Напротив, раздават аромат с багрите на красотата. Носят само радост. В духовен план – по-нисши от животните. Но не по-слабо чувствителни от тях към нашите действия, изказани и несподелени мисли. Пропити с чистота и любов към света, с лъчистата си нежност са част от живота ни.
Тъжна ли съм, оклюмват. Погаля ли разцъфтелите им многоцветни ризи, поговоря ли им с любов, целуна ли нектарните им устни, съживяват се.
След много години всяко животно ще придобие душа. И сега не са лишени от нея, но е групова, не индивидуална.
Полезни са домашните животни. Нахлуят ли в дома ви тъмни сили, зъл човек или дори само негативна мисъл, те първи реагират. Мисълта е енергия. Ударната вълна на злото тях първо връхлита. Енергийната им система е слаба, по-уязвима от нашата. Така открай време ни защитават… Притъпявайки рушителните удари, благородно ни предпазват. Помагат ни да съхраним хуманността. Добре е да отглеждаме поне една животинка у дома или на двора. Контактът с тях съхранява душите ни от дървояда на отчуждението, дълбаещ изтъняващата сърцевина Човечност.
Животните в нарцистично съвремие, в което се приемаме за най-извисени същества на планетата, са по-сетивни от нас. Предугаждат земетресения и други катаклизми. Разпознават същества от астрала. Спонтанно реагират при опасни съприкосновения между световете.
Домашните питомци имат седем стадия на еволюция. Конят е на най-високия. Следват кучето и котката. Кучето открай време е пазител на къщата отвън, котката – отвътре. Козината им образува слаби електрически заряди. При докосване отнема натрупаното вътрешно напрежение. Освобождавайки от претоварване, здравословно ни предпазва. Най-благоприятно е въздействието им върху хора, страдащи от неврози, психически и други заболявания. Подобни електрически заряди, разбира се, съществуват и при другите домашни животни, но са много по-слаби. А и не всички са така добронамерени към нас.
Далечните ни предци, разполагащи с изострени сетива и повишена интуитивност, открай време са приютявали и са се грижили именно за тези създания. Така са ги превърнали в домашни любимци. Кучето – пазач на двора, котката – на стаята.
Всяка нисша сила, носител на агресия, се спира и задържа от нисшето. Затова кучето е поставено на пост – да охранява свещеността на дома отвън. Котката отвътре.
Независимо от нивото, полезен е контактът с животните. За да не обеднява Човечността. Не умеем ли да разбираме езика им, как ще го направим помежду си?
Слава Севрюкова, източник: www.slava-sevrukova.com/plants