Предтечите ни нямат общи прародители с шимпанзето. Нашият клон е самостоятелен. Маймуните са носители на 50 генетични кода, ние – на 48. И какво? Нима са по-умни?
Първичните ни предходници не се родеят с маймуната. Представата за произлезлия от нея човек е напълно погрешна! Абсолютно самостоятелен клон в еволюцията. Произведение на божественото изкуство, наречено Природа. И нейното бъдещо чудо!
Късче Вселенски Разум е вложен във всяко човешко същество. От него зависи правилно ли ще се развие. Възможно е да се разрасне. Или, потулено в границите на съответния живот, да тлее и мъждука. Ако духовната ни еволюция е възходяща, след години ще се присъединим отново към лоното на Висшата Светлина. Обърка ли се развитието ни, може да се завърнем в тъмната пещерна ера. А може и още по-назад…
Важно е да осъзнаем отговорността си. В нас е част от „космическата цялост“. В изпитанията на еволюцията винаги има елементи на риск. Не всичко е абсолютно предопределено. Освен това тук времето не играе решаваща роля.
На Човечеството е предопределено самостоятелно развитие. Висшите същества ни подтикват напред в кризисни периоди, но не ни подкрепят майчински непрестанно като прохождащи деца. За да се усъвършенства, духът на сапиенса се нуждае от изчистено съзнание и мисъл. Пребиваването на Земята в плът и кръв има важно предназначение. С преодоляване на неимоверни изпитания в низ от прераждания, духовно да се въздигаме.
Виждам – река. Не мога да определя коя е. Възможно е вече да не съществува… Край нея – блатисто място… Там, в „сладка“ топла вода попада „семето“ на несътворения още човек. Прелетял е от Космоса.
Виждам купчинки слуз. Зрънца, подобно плода на черница. Малки мехурчета с ципа, като белтък от яйце. От тях се заражда предходникът на човека. Възниква от тези „семенца“, пропътували до Земята от Световното мироздание. Животът ни е пренесен от Космоса! С първи проявления – във водата.
Пред мен е безполово същество отпреди милиони и милиони години. Гъвкаво меко тяло във водна среда. Размножава се чрез делене. По ония кътчета се сипят тропически дъждове. Виждам, при появата първообраза на най-ранния ни предходник планетата е обилно населена с животни.”
Виждам… Пред мен са, във водата… Малки, подвижни, леки. В областта на корема, където след милиони години ще се оформи бъдещо пъпче, се образува нещо като пъпка. Тя расте, расте. Коремчето се раздува. Там се оформя зародилото се мъничко ново същество. Когато е напълно завършено, мъчително се откъсва от родителя. Зрелият индивид прекъсва свързващото звено, давайки самостоятелност на новия живот.
Този участък на тялото предхожда мястото, където милиони години по-късно плодът на бъдещото създание ще е свързан с пъпна връв с утробата на майката. Така ще е при двуполовия човек, закодиран да се реализира в тях. Малките протосъщества – сложна комбинация от клетки, инстинкти и разум в начален стадий – още са много, ама много назад от него.
На оня етап все още са много, ама много далече от бозайниците. Пред мене са – нежни, еластични създания. Водните ни предходници по начина на размножаване уподобяват едноклетъчните. Но дали са такива?… В тях е вложен ранният ни генетичен код. Предстои да станат бозайници много, много по-късно, едва с половото разделяне. Говоря за най-ранния период. По онова време Земята е населена с тревопасни и хищни гиганти. Има и динозаври.
Ето, открояват се пред мене в по-късен етап – вече на сушата. Обрасли в козина, по-стегнати, ала все още с еластично хрущялни скелети. Не, още е твърде пресилено дори да се говори за хора.
Виждам го доста по-късно. Вече излязъл от водата, сухоземен. Индивидуално беззащитен. Гъвкав, разчитащ на подвижността си. Дребничък – не повече от 10-15 сантиметра. Окосмен отгоре до долу. За да оцелее, живее на стада.
Така, както се разкриват пред мен, на оня етап са груби, примитивни, но и… състрадателни. Взаимността при тях играе важна роля. Подкрепят се с любов. При поява на ново създание, родител и рожба кървят, но се обичат. Това кървене е останало и досега при жената. Слаби и изтощени, стадото ги храни, защитава и поддържа в оцеляването. Изпитанията с времето ги правят все по-задружни.
Голи, обилно окосмени. Затова поради дребничкия ръст, си позволявам да нарека, без да влагам ирония, тези ранни твари малки човечета. Съжителстват в група. Задружни, спазват златното правило – безопасността над всичко. Като животните – следват стадото. Повече очи и уши виждат и чуват по-добре. Индивидуално плахи, силни в сплотеността. Стадото-утеха, закрила и изпитание. Най-находчивите динамични създания предават своите гени. Неприспособените погиват. Заработил е законът за естествения подбор.
Потомците им с годините вече не са същите – развиват ума си, израстват. Враговете им започват да се съобразяват с тях. Увеличава се шансът за оцеляване. В тях е вложен далновиден промисъл на стремежа към съвършенство. Космическият разум внедрява устойчиви програми за съхранение – инстинкти. Проявления са на така наречената групова душа. Мъничките стадни човечета оцеляват, поддържайки връзка с Висшето цяло именно чрез тях, чрез инстинктите.”
Още не общуват. Като животинки са. С подушване се ориентират кои са от стадото. Изключително задружни – особено при поява на ново създание. Това за тях не е самотен процес. Стадната общност се събира да подпомага отделянето му. Прегризват свързващото звено. Грижат се за малкото. Виждам – мнозина от тях загиват в трудните условия. Индивидуално слаби, променят се, действайки в екип. Инстинктите им помагат да се съхранят.
В малките човечета, както ги наричам, е вложен първообразът на сапиенса. Носители са, ако мога да се изразя така, на бъдещия ни генотип. Мислят елементарно – за прехраната, ежедневните занимания и потомството.
Виждам ги след милиони години – все по-устойчиви, със заякнала, вече костна, с много по-добре развита мускулна система и ум. Индивидиуален дух при тях отсъства. Грозновати, на външен вид уподобяват животинки. Но в сърцевината на тези неспокойни същества е проектирано бъдещото „най-висше творение на Земята“. То ще се яви след нелека еволюционна селекция.
Все още не са духовно развити. Преди появата на най-ранните ни предходници на Земята са прелетели първите седемдесет духа – „ядката на бъдещото Човечество“. Висши безплътни същества, упоменати в Библията. Те дискретно ще му „предават“ знания от различни области, подпомагайки го в духовния растеж.
Животните, растенията, живите твари на Земята разполагат с групова душа. Единствено ние на планетата сме привилегировани с индивидуална Духовна същност. Това ни отличава в най-висша степен от тях. Индивидуалният дух навлиза в праотците ни в доста по-късен стадий. Извършва се непосредствено преди половото разделяне. Дотогава с груповата си душа те все още слабо са се различавали от животните.
Как навлиза индивидуалния дух? Духът на Световния разум идва от Космоса. Прелита на Земята, спуска се и разпръсква в сияен звезден прах. Прониквайки през фонтанелата, флуидите му изпълват същността на всяко от вече еволюционно израсналите бъдещи човешки същества. Активно започва да циркулира в тях и все повече ги променя. От тоз миг нататък те завинаги се откъсват от груповата душа. Индивидуалността – кардинален отскок в развитието. Обособяващият дух активира творческата енергия. Обзема ги извечен стремеж на неудовлетвореност – тласък към извисеността. Заражда се съзнанието. Ранните хора започват да мислят самостоятелно, много по-задълбочено. Открояват се личностни зачатъци.
Адам и Ева не са имената на първите хора, а обобщени символи на половото разделяне при човека. По-усъвършенствани, голи, на ръст не повече от метър, те са силно окосмени. Съвършено различни от популярните фрески, скулптури, картини и други живописни изображения на първата библейска двойка. Носители на смесица от инстинкти, но и на зачатъци на интелект. След духовното те придобиват и сексуално диференциране. Това им дава мощен тласък в еволюционния възход.
Това е загатнато и в Библията, но повечето хора срещат затруднения, четейки раздела „Битие“. Там кодирано е представена еволюцията на човешкия род отпреди милиони години. Тогава властват епохи, в които числото 7 е водещо: 700, 7000, 70 000, 700 000 години. Метафорично в Светото писание е загатната еволюцията на сапиенса от низше същество към духовен човек. Убедена съм – ще стигнем до разшифроването му. Проследявайки Сборника на свещената мъдрост, позволявам си да твърдя: разделът „Битие“ трябва да се чете последен. Почнете ли от него, трудно ще разберете изложеното по-нататък. Може да го пропуснете или да останете с впечатление, че писанието е неразбираемо скучно. Важно е правилното тълкуване. С ума на сърцето.
Създателят хвърля Адам и потомците му в люта треска – дорде свят светува да дирят в половинката свещеността на липсващото единство. Полярността е път към целостта. Оттогаз до наши дни мъжът и жената, някога едно, не престават да се търсят в съкровения АЗ. Понякога дори бягат от себе си, за да се открият в другия…
С появата на Ева, светът вече е за двама. Късен, съвършено различен етап на еволюция. Животът поема по нов път – от херметичното „райско единство“ – през Дървото на познанието – към проникване в безбрежното многообразие на битието. Тези вече много по-разумни одухотворени създания решително се оттласкват напред в духовното развитие. Това ги отличава от останалите земни твари. Преоткрили ранните си корени, ние сме носители на тяхната генетична матрица.
Неандерталецът е клон на еволюцията, различен от човешкия. Между него и кроманьонеца отсъства генетична приемственост. Необосновано е да се търси връзка между тях.
Слава Севрюкова, източник: www.slava-sevrukova.com/evolution