Ориентация на оранжерията
По този въпрос, както и за конструкциите на оранжериите, естествено, също няма единно мнение, но вариантите са по-малко, тъй като, за щастие, посоките на света са само четири. Разположението изток-запад има своите горещи поклонници, особено в Сибир, където почти винаги има дефицит на топлина и оранжерията, обърната с дългата си страна и наклон на покрива на юг, разбира се, ще събере повече слънчева енергия. Но според мен, това е оправдано само през пролетта и подхожда идеално само за разсадник.
Лятната оранжерия е по-добре да бъде ориентирана като лехите: от юг на север; така тя по-добре се осветява от най-продуктивните сутрешни и вечерни лъчи, а от по-лесно може да се засенчат от дневното изгарящо слънце. Моето мнение се потвърждава и от разположението на оранжериите при китайците, чийто хилядолетен опит в градинарството не бива да се подценява. Техните разсадници също са ориентирани от изток на запад, с наклон на юг, а летните оранжерии -от юг на север.
Ако оранжерията е пристроена към къщата или има стабилна, основна стена, обикновено наклонът й е на юг. Само че по-разумно е да се пристрои от източната или югоизточната страна. Особено на юг. Задната стена засилва излъчването вътре в оранжерията минимум с една трета – от юг през лятото не може да се избегне прегряването и се налага да се създава полусянка. Източната оранжерия не изисква засенчване. Едновременно с това сутрин по-често е ясно от източната страна и слънцето е напълно достатъчно за растенията.
Врати и горни прозорчета
„Течението е обиден, неразбран и озлобен вятър на промяната.”
Никога ли не сте се замисляли защо в апартамента си имате горни прозорчета?
„Разбира се, за проветряване” – ще кажете вие.
Но нали има големи прозорци и врати – защо просто не ги открехнем за проветряване на апартамента? Защо се правят допълнителни малки, отварящи се прозорчета?
Отговорът на този въпрос е очевиден за всеки, който се е опитвал в студено време да проветри стаята, като отвори, например, балконската врата. И веднага някой ще викне: „Веднага затваряй, ще простудиш децата – духа на краката!” Какво означава това?
Това означава, че въздухът отвън е много по-студен от стайния, затова „тече” по пода, без да се смесва с топлия, създавайки големи разлики в температурата. Именно това е течението, тоест стресът, който води до болести.
Между другото, не само при децата – при растенията – също.
Горните малки прозорци в помещенията винаги се правят в най-горната част на прозореца, за да може постъпващият отвън студен въздух, спускайки се надолу, да успее да се смеси и да се изравни по температура със стайния.
Защо при проветряването на оранжерията ние отваряме вратата и правим течение? Очевидно просто поради това, че растенията мълчат и не се оплакват.
Вратата на оранжерията, както и на апартамента, е поставена за да се влиза през нея. И след това трябва да се отвари и да се държи затворена. А за проветряване направете, моля ви, хубави големи горни прозорчета – и тогава вашите питомци ще бъдат винаги здрави.
Проветряването трябва да става без течение: горещият въздух излиза нагоре, смесвайки се с постъпващия отгоре чист въздух и обменяйки с него влага и топлина според принципа на противотока.
И вече в най-краен случай, когато навън е горещо и няма опасност да се създаде студено течение, а площта на горните прозорчета е недостатъчно, за да отвежда топлината на палещото слънце – само тогава може да се отворят и вратите. Но не забравяйте, че с въздушния поток отлита скъпоценната влага! Компенсирането на нейната загуба, особено за такива влаголюбиви растения като краставиците, е по-трудно, отколкото да ги защитите от прегряване, като просто ги засенчите от дневното слънце.
Използвани източници: „Умната оранжерия”, Н. Курдюмов и К. Малишевски.
Източник: www.biozemedelie.com