Днес земеделецът се явява носител на съзнателното знание – по-рано той беше носител на инстинктивната традиция. В това лежи основата на новото стопанство.
Европейското фермерско стопанство се намира на прага на прехода от традиционните методи към съзнателното му ръководство. Все още има «почва под краката», която допуска добра работа при сравнително балансирани биологични отношения. В действителност и тук също сме прескочили биологичния праг, макар и в такава форма, която допуска обратно развитие…. Могат да се развият здрави методи и да се изучат законите, които да бъдат плодотоворни както за «центъра», така и за проблемите на заболяванията на Земята на Изток и Запад. Външната природа тук ни протяга ръка за помощ. Но решението за това не лежи в природата, а в човека.
Решението на селскостопанската криза на съвремеността – това е духовен проблем.
Разширение на познанието за съществото на природата, законите на живота и създаване на основани на органическата цялост мисловни методи. Доколкото е загубена поддръжката от страна на традиционната култура – процес,който за всички области се явява характерен за 20 век – няма да помогнат никакви залитания от страна на страна, никакви проби, никакви умни размишления, открития и съвети: всички изучавания и мерки ще бъдат фрагментарни, докато не бъде разпозната главната задача: необходимостта от създаване на нова култура. Ако бъде заложен зародишът, т.е. създаването на новото, то то ще представлява жизнеспособно знание, тогава ние ще намерим изход от бедственото положение. Определяне на отделните хранителни вещества, отглеждането на определен сорт, всичко, което запълва ежедневието на фермера, ще остане фрагментарно, докато хората не заемат друга позиция по отношение проблемите на живота.
Може да се възрази, че всичко това е хубаво и прекрасно, но какво да се прави със селското стопанство?
Едностранчивостта на нашия поглед е главният източник на катастрофата: това може да се демонстрира в исторически аспект. Други ще кажат: добре, ние виждаме грандиозна конструктивна програма още при първото й изложение – сега трябва да се захванем с дела. На тях можем да отговорим, че най-добрите книги за обработка на почвата няма да помогнат, ако работникът не иска да работи здраво. Днес има твърде много «ръководства» и твърде малко опитни фермери, които не само знаят какво трябва да се прави, но и наистина могат да го правят.
За развитие на зародиша трябва време. Когато го поставяме в почвата, той следва своя ритъм, последователността на културата. Ние знаем, че само в последователността на културата, когато една и съща култура след три, пет, седем или повече години попада на една и съща почва, ние можем да забележим нейното подобрение. Ние се учим да наблюдаваме и работим в бавните ритми на развитие. За лесничея цикълът на развитие е ще по-дълъг. Целта – даже ако тя ясно не се осъзнава – може да бъде достигната само в ритъма на цикъла на развитие.
Това е първата истина: оздравяването на селското стопанство не може да стане днес-утре, за една, две, четири години. Доколкото става въпрос за процесите на растеж, ние сме длъжни да следваме техните ритми.
Следващата крачка е правилната експлоатация на почвата. Трябва да се съхрани съдържащият се в нея хумус. За това е необходима правилна, подобряваща се последователност на културите. Ако за първата крачка е нужна една година, то за тази втора крачка е необходим период от 4-8 години.
Третата крачка – това е подобряване на торта, защото тя дава «храна» на първата крачка. Но това означава, че повторението на първото стъпало в бъдеще придобива по-голямо значение, тъй като се случва на по-високо ниво.
Четвъртата степен се явява биологично преобразуване на окръжаващия свят, на цялото жизнено пространство. Тук има вече събран богат опитен материал. Правейки тези крачки на развитие на нивото на отделните предприятия, същият принцип може да се разпространи и на всички страни, след като бъде изпробван върху малкото, а това означава, че трябва да се търсят не отделни разрешения на тази или онази трудност, а е нужно целият организъм да се развива и оздравява.
Гьоте и Рудолф Щайнер са заложили основата на това развитие. Ние напомняме за биодинамичния способ за ръководство на стопанството. Неговите методи възникват на основата на познаването на жизнените закони, на изследването на жизнените процеси. Стопанинът, който иска да построи своето стопанство на основата на биодинамичните принципи, трябва преди всичко да работи над себе си, над пренастройката на собственото си мислене. Това се явява и най-голямата трудност на пътя на всичко ново: човек иска да има готова рецепта, за да изпълнява задълженията си без вътрешно съ-участие. Но при практическото овладяване на жизнените процеси, както показва опитъ за пренастройка на полевъдство, лесовъдство, без това нищо няма да се получи. Човекът – това е най- силната природна сила, продължението и края на природните жизнени процеси. Неговата способност решава всичко. Ние сме наблюдавали как селянин, който започва с интерес ферментацията на тора и компоста, след това прави важни открития по отношение на образуващите жизнени сили като цяло.
Един от поучителните примери – това е пътят към приготвянето на най-хубавия хляб. Зрялата тор създава почва със зърнеста структура. В нея съзрява зърното. След жътвата то доузрява в класовете си. Ако се вършее веднага, то това развитие няма да се случи. Освен това в класове зърното се съхранява по-добре. То по-малко се поврежда от мишки и бръмбари. Дълго пролежалото в класове, а след това овършано зърно при печенето дава най-добрия хляб. Зърното продължава да живее, то дозрява. Когато животът в него дойде в покой, може да се мели. Тогава брашното достига най-доброто качество. Но и брашното продължава да «работи», и трябват още около 3-5 седмици докато достигне най-добрите хлебопекарни качества. Кой знае за това, кой се занимава с това!? Колко често се викат на помощ химици и техници, за да остранят недостатъците, предизвикани от разсеяност и незнание!
Биодинамичният фермер обръща внимание на най-фините процеси. Но това обуславя това, че в него самия постепенно се случва вътрешно преобразяване. И доколкото той в дълбок смисъл се научава да познава и наблюдава значението и развитието на природните процеси, той от механизатор отнова става селянин, земеделец. В него се развива естетическото чувство, отговорност в отношението към «живия организъм на почвата». В него се развива благоговение към живота изобщо, т.е. вътрешно отношение към призванието земеделец. Днес земеделецът се явява носител на съзнателното знание – по-рано той беше носител на инстинктивната традиция. В това лежи основата на новото стопанство. Това е единствената крачка, която може да се направи за оздравяване на световните селскостопански отношения. Но за да се стъпи на пътя на вътрешното духовно развитие и да се работи по призвание, това изисква от тях прекалено много. …. Вътрешната и външната пренастройка според жизнените закони беше първият резултат от биодинамичния начин на ръководство на стопанствата. Но едно се предоставя на личното решение на всеки – решението за революция в навиците.
Ако сега попитате опитен биодинамичен фермер за решението на мировите отошения, неговият отговор ще бъде: в началото основно да се обмисли, от гледна точка на далечната преспектива – най-малко за две поколения. Бавна пренастройка. И преди изобщо хората да се допуснат до земята, да бъдат обучени. Той е длъжен да види хората, които с открити сетива и умения са готови към съзнателно преобразуване на жизнените процеси. Такива хора – обучени до най-малките частни въпроси на стопанството – могат да отидат при всеки фермер, за да вземат учстие заедно с него в неговото трудово ежедневие. Това би била първата крачка на изпълнение на плана, разчетен за две поколения. Ако тази задача бъде изпълнена, ще бъде постигнато подобрение на почвата. Който разбира това, в неговите ръце е ключът към решаването на проблема.
Превод със съкращения от книгата “Плодородието на Земята- неговото поддържане и обновление” на Е. Пфайфър – Човешката задача на фермера, 1975)
Източник: www.oporabg.com